Пловдив

Шест дни част от пловдивската улица "Иван Вазов" ще е пешеходна

Първото издание на фестивала "Улица Станционна" ще се проведе на пътната артерия, която свързва жп гарата с центъра на града

Програмата на фестивала включва освен музикална такава, срещи с гейминг общността в България и страната, както и архитектурно-исторически обиколки по ул. "Иван Вазов".

Георги Куманов

Франциска Кутевска

2 автори

Програмата на фестивала включва освен музикална такава, срещи с гейминг общността в България и страната, както и архитектурно-исторически обиколки по ул. "Иван Вазов". © Георги Куманов

От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Годината е 1873, денят 6 юни, а мястото е на около два километра от пределите на тогавашен Пловдив. Тогава се открива новопостроената жп гара край града, която е една от спирките по линията между Белово и Цариград. В началото пътят, свързващ я с Пловдив е най-обикновен "коларски", но за около 20 години се превръща в една от най-красивите улици в града. Бива наречена "Станционна" поради факта, че отвежда до станцията, както са наричали тогава Централна железопътна гара. Улицата е проектирана от западни архитекти на служба към Османската империя. Тя е по европейски образец с модерни сгради и широка за времето си.

Първата сграда по нея е построена около 1874 г. от италиански търговец, а в течение на времето в сгради по нея и нейни пресечки биват разположени консулствата на Испания, Холандия, Великобритания, Франция и Белгия. В пресечка е построен Френският девически колеж "Св. Йосиф", а на улицата след години биват разположени още немско и италианско училище. В района се обособява и т.н. тютюнев град, сградите в който през последните три десетилетия се рушат, някои от които изгоряха през 2016 г., а трети бяха съборени през 2022 г. от собствениците си, преди да бъдат обявени за единични паметници на културата.

През 1910 г. по улицата са засадени чинарите, които и днес пазят сянка на преминаващите пешеходци. При посещение през 1920 г. на писателя Иван Вазов улица "Станционна" е прекръстена и приема неговото име, което до ден днешен. Години по-късно, през 1974 г. на ъгъла с днешната "Авксентий Велешки" е построена сградата на основаната още през 1879 г. Национална библиотека. През 1950 г. тя също приема името "Иван Вазов".

Днес улицата свързва жп гарата с центъра на града, след като отдавна Пловдив се е разраснал и я е погълнал в пределите си. Поради сравнително запазения ѝ автентичен вид с паважа, широките тротоари, чинарите и сградите от различни исторически периоди, улица "Иван Вазов" е любимо място на коренните пловдивчани, а през годините на няколко пъти местната власт заговаря за превръщането ѝ изцяло в пешеходна. В началото на септември тази година за шест дни частта от нея между улиците "Авксентий Велешки" и "Кръстьо Пастухов" става пешеходна. Причината е първото издание на фестивала "Улица Станционна/Station street".

Фестивалът е по идея на създателите на Bee Bop Cafe и ще протече в шест фестивални дни с разнообразна програма, по време на която ще има музика, срещи с представители на гейминг общността в Пловдив и страната, архитектурно-исторически турове, организирани съвместно с Free Plovdiv tour и Фондация "Български архитектурен модернизъм", Live студио с гости и излъчване на случващото се на сцените, разположени на затворения участък от ул. "Иван Вазов".

Station street / Улица Станционна

Един от организаторите на първото издание на фестивала "Улица Станционна" е Симеон Илиев, който е част от екипа на бара с жива музика Bee Bop Cafе. В подготовката на събитието участват и още около 60 души, които се занимават с административната подготовка, връзките с обществеността, снимането и излъчването на живо, изграждането на сцени и озвучаването. Отделно към тях се присъединяват и над 35 доброволци.

Илиев споделя, че участието му е концерт преди няколко години по повод празника на Пловдив е накарало него и екипа да се замислят за едно по-мащабно събитие като фестивала. Но основната подбуда идва от това, че е прекарал ученическите си години тук като ученик в Национално училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков" и историческото минало на улицата. "Нас ни вдъхнови улицата и особено мястото заради историческото и архитектурното наследство. Едно място, когато го видиш пешеходно и да видиш, че имаш качествена публика, е много радващо", казва Илиев.

За няколко дни от 1 до 6 септември отсечката от улица "Иван Вазов" между улиците "Авксентий Велешки" и "Кръстьо Пастухов" става изцяло пешеходна по повод фестивала. Община Пловдив ще използва събитието, за да провери и възможността тази част от "Иван Вазов" да стане постоянно пешеходна, като проектът за това е изпратен до в "Националния институт за недвижимо културно наследство" още през май.

По време на целия фестивал ще има Live стрийминг на сайта и в приложението на фестивала. Фотограф : Георги Куманов

Финансирането на фестивала

Част от финансирането за фестивала идва от общинска фондация "Пловдив 2019". Но въпреки моралната и финансова подкрепа от общинското дружество Илиев споделя, че тя не е достатъчна за завършване на проекта. "Имахме доста смесени чувства, когато видяхме сумата, с която ще разполагаме от фондацията и с моите съмишленици и съорганизатори няколко дни ни отне да решим дали да го правим, защото цялата монетарна част нямаше да бъде покрита само от това. Това е риск, защото няма как да знаеш дали нещо ще се случи, докато нямаш документа", казва Илиев.

Въпреки това екипът започва организация на събитието, като намира подкрепа от други сдружения и фирми. Една от тях е Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" (НКЖИ) Пловдив заради това, че фестивалът обръща внимание на историята на улица "Станционна", свързваща центъра и старата жп станция, сега гара.

Друг партньор на фестивала е частният монетен двор "Булминт", които са произвели 500 медни медала със златно покритие. От едната им страна е изобразено логото на фестивала, а от другата изображение от картичка на улица "Станционна" от 1901 г. Цената на медалите е 35 лв. като цялата сума от продажбите ще бъде дарена на фондация "За нашите деца".

Музика, игри и още нещо

Илиев споделя, че подготовката за фестивала е започнала още декември 2022 г. и продължава до момента на неговото навечерие. "Екипът, с който работим е с много широк спектър от професионални познания, затова напълнихме много голяма дълбока и широка кошница от желания, които искаме да изпълним. Бяхме сами куратори на себе си. Това е една орязана версия, която се надяваме да доразвием в бъдеще", казва Илиев. "Избягахме изцяло от стандартната концепция за това какво е фестивал и решихме да отидем повече в посока социален форум. Това ще е един много интересен социален експеримент, надявам се за всички посетители и зрители, защото ще го излъчваме и снимаме постоянно на нашия сайт и приложението ни", допълва той. За целта във фестивалната зона ще бъдат разположени около 50 кв.м LED екрани.

Една от социалните групи и основна част от фестивала, което го отличава от останалите такива събития, е представянето на различни жанрове игри и срещането на гейминг общността с хората, които отиват да се насладят на музика на живо в центъра на града. "Целта тук е да помислим за гейминга първо като социум, а второ като нещо, което е неразделна част от живота ни и обществото ни. Обикновено геймингът се свързва само с това да играеш игри, дали е компютър или конзола, и някой седи пред монитор. Напротив геймингът е начин на мислене, геймингът е образование, култура, също и бизнес и то немалък бизнес", казва Илиев.

Според него създаването на една игра е трудоемък процес, който изисква знание и финансови средства, а самото играене не включва само взирането в екран. "Екранът не е най-важното нещо за едно дете, а да играе е важното. Така че геймингът е да играеш на улицата, геймингът е да общуваш, геймингът е да бъдеш социален", казва Илиев.

Той още споделя, че на фестивала ще има демонстрации на различни видове игри. Освен компютърните и конзолните, ще има настолни игри и игра на джаги. Инди гейминг студиa ще представят нови варианти на вече съществуващи игри или съвсем нови разработени игри. Ще има и игра за търсене на съкровище с помощта на улики, в която всеки ще може да се включи.

Музикалната част на фестивала включва повече от 15 групи от различни страни. "Минаваме през много и различни стилове в музиката от пънк рок до български фолклор, джаз от Великобритания, RnB от САЩ и други интересни формации", казва Илиев. Музикалната програма ще бъде съчетана и с честванията по случай празника на Пловдив на 6 септември. Между 19:00 и 20:30 всички LED монитори ще излъчват празничен концерт на Фолклорен ансамбъл "Тракия" и Гвардейски представителен духов оркестър, който ще се проведе на Античния театър. А веднага след него фестивалът ще бъде закрит с изпълнение на Теодосий Спасов Квинтет.

Третият главен компонент от програмата на фестивала са институциите, които се намират в близост или на самата улица "Иван Вазов" като Народна библиотека "Иван Вазов", Технически университет София, филиал Пловдив и Националното училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков". Служители от библиотеката ще разкажат и представят дигиталния архив, който са направили на част от библиотечния фонд като ръчно рисувани филмови плакати от миналия век, както и издание на първия български вестник след Освобождението. Техническият университет ще има ден на отворените врати, а ученици от Музикалното училище ще представят концерт по случай на 100-годишнината от рождението на патрона им Добрин Петков.

Назад във времето

Като част от програмата на "Улица Станционна" са организираните от Free Plovdiv tour и Фондация "Български архитектурен модернизъм" (БАМ) архитектурно-исторически турове. Те ще се проведат през четири от фестивалните дни - събота, неделя, понеделник и вторник. През уикенда началния час на туровете е преди обяд, а през седмицата следобед. "Местата за тях са ограничени и са запълнени още преди седмици", разказа пред "Капитал" един от основателите на БАМ Теодор Караколев.

Обиколките ще започват от кръговото при Централна гара и ще вървят в посока площад "Централен". Според Караколев по протежението на улицата има запазени сгради от всички исторически периоди от възникването на улицата до днешно време. Той посочва, че има такива от периода след Освобождението, този след Първата Световна война, периода на модернизма от 30-те години на двадесети век, след 9 септември или т.н. "Сталински барок", както и представители на новия социалистически модернизъм, какъвто е сградата на Народната библиотека "Иван Вазов"

Според Теодор Караколев уникалното на улицата е "запазената ѝ оригинална посока и мащаб", както и наличието на сгради от толкова много исторически периоди.