Да направиш игра за 48 часа

Часът най-накрая идва. Багалев отстъпва своето място на водещите на събитието, които обявяват темата на тази година. Всички игри ще бъдат под темата "Разсмей ме".

Да съставиш отбор

"На пръв поглед 48 часа са много време, но участниците бързо разбират, че това не е точно така. Времето минава като един миг. Главно защото самото събитие е забавно и не се усеща как тиктака часовникът", споделя Багалев, който освен организатор на тазгодишното издание е и съсобственик на "Шестия чук", студио за видео игри в Пловдив и един спонсорите на събитието.

Той си спомня забавен пример от минало издание с един отбор, които се снимат в началото на първия ден, пълни с живец и енергия и вдигнати палци. "Втората снимка, от последния ден, палците едва се държаха във въздуха заради недоспиване и умора, но бяха доволни от това, че са успяли да завършат своята идея", казва той.

Първите часове на състезанието преминаха предимно в разговори и опознаване между участниците Фотограф : Антон Чепилски

Доста от участниците първоначално имат подобна нагласа. Веднъж достигнали до третия етаж, където две отделни стаи са превърнати в лаборатории за идеи, те трябва да се регистрират и опознаят с другите хора. Тук всеки може да се запише с каквото име пожелае, както и с каквато и да е роля. Събитието е отворено към всички, но участниците главно се разпределят в няколко категории - дизайнери и артисти (музиканти или художници), програмисти, писатели и идеогенератори. Присъстват и някои други по-редки длъжности като "морална подкрепа". Разпитан за какво точно представлява ролята, един от "морално подкрепящите" я дефинира така: "Ами, аз нищо не мога да правя. Нямам таланти или идеи, но им трябва на тези двамата още един човек, пък и някой трябва да поддържа духа на ниво".

След регистрацията идва време на сглобяването на отборите. Някои участници са дошли вече в съставен такъв, но предишен опит е научил организаторите, че е хубаво тези предварителни групи да бъдат разбивани на по-малки такива. "Неизбежно е, че ти ще дойдеш на това събитие и искаш да направиш нещо с приятели. То това му е и идеята даже, но също така е хубаво и с други хора да участвате. Затова сме се научили - ако дойдат повече от пет човека, ги караме да се разбият на два отбора и да вземат други, така поне ще могат и да се запознаят и работят с нови хора, което е другата идея на събитието", коментира Багалев.

Пример за първия вид констелации в тазгодишното издание са отбор "Над закона", които редом с готов екип носят и половината си покъщнина - настолни компютри, монитори, костюм за прихващане на движенията, храна. "Ами, нямаме лаптопи", обясняват те. Не са единствените.

Общото между всички, донесли по-сложна техника, е, че не търсят технологично преимущество за себе си, а искат да споделят своите ресурси с всички, които изявяват интерес.

Някои са дошли с отбори. Други не. Тук са моментите на хаотично лутане и паническо търсене на съмишленици, докато под егидата на организаторите всички не се групират.

Резултатът от това е, че понякога се образуват конфигурации, не особено убедени в успеха си. "Тук се събрахме само дизайнери. Ние няма нищо да можем да направим. Можем само да си рисуваме, ама останалото кой ще го направи?", пита обезнадеждено един от участниците начело на група от трима човека. Притеснения, които са потушени от организаторите с обяснението, че такива отбори са печелили предишни издания.

Къде са матраците?

Следващото голямо решение пред всички участници е каква точно игра ще създадат. Опциите са две - дигитална или настолна. Обикаляйки между различните маси, върху които вече са се наредили тридесет и двата отделни екипа, човек може да чуе много идеи, като голяма част от тях в първоначалния им вариант звучат твърде грандиозни. Затова екипът на организаторите им припомня настойчиво: "Нали знаете, че имате САМО 48 часа?"

Към полунощ на първия ден почти всички отбори вече са решили как точно ще изглеждат техните игри, с което идва и голяма доза успокоение. Голяма част от присъстващите в ранните часове на събота отиват към дома, за да се заредят с енергия за предстоящата работа. Някои обаче остават през цялата вечер, а броят им е над очакваното. Затова един от организаторите може да бъде видян да се лута по коридорите с питането "Къде са ни матраците? Слизам за надуваеми матраци!"

Във вторият ден от състезанието всички отбори бяха фокусирани върху изграждането на своите проекти Фотограф : Антон Чепилски

Организаторският екип споделя, че средно "към 30% от хората остават и работят и през нощта, но то това му е най-забавното - 48 часа без край".

Един от участниците, чиято именна карта го представя като програмиста "Здравей!", доказва това. След цяла нощ в джама "Здравей!" разполага с дори повече енергия и живец в сравнение с предходния ден. "Тук даже спах май по-добре от вкъщи. Целия четвъртък го прекарах в кроене на планове и идеи за игри и едва успях да дремна, докато тук си поспах едни солидни 6-7 часа в една от залите", споделя той.

24 часа

Като цяло обаче съботният следобед носи умора. Докато в първите часове на надпреварата гъмжи от разговори и идеи, то сега цялото внимание е насочено към работата. Концепциите се сменят, понякога често. При една настолна игра - "Бла-бла кадабра" по идея на "Мамниците от Майнатаун" (в която играчите ще трябва да събират карти, за да правят магии от типа на "Гавра с кентавър салам и грим" и "Баба чупакабра сминдух и дегазин"), планът се измени на два пъти до обяд. След направени тестови игри следват и още промени.

В късния следобед се прокрадват и първите съмнения. 48 часа няма да стигнат на някои от участниците. Намират се пробойни в първоначално вдъхновения продукт, следват нови часове на мислене и главоблъсканици.

Един от ключовите моменти при създаването на игрите бе тяхното тестване, за което участници се обръщаха към другите отбори за помощ Фотограф : Антон Чепилски

Тук е моментът да припомним, че една видео или настолна игра, която има за цел да бъде успешен продукт на пазара, рядко се създава изведнъж. Игри, които биват продавани като продукт, средно отнемат по поне една година, за да бъдат готови за пазара, докато видео игрите са много по-дългосрочни проекти. Добър пример в това са организаторите и спонсори на събитието от "Шестия чук", които разработват своята видео игра Moo Lander в продължение на четири години. Затова идеята тук е по-скоро да се усети посоката. А както всяко друго изкуство, игрите имат своя логика и нужди.

Как се прави игра

"За да се направи една успешна игра, е нужно да има ясно дефинирани цели и правила. Нужен е баланс и градация с развитието на играта, за да продължава тя да е интересна. В примера на ролевите видео игри колкото повече вашият играч натрупва умения и развива своя герой, толкова по-големи трябва да са предизвикателствата пред него. Типичната прогресия в този случай следва в началото да се биете с пръчки срещу плъхове, а към края вече се сражавате с дракони и чудовища с легендарно оборудване", споделя в своята презентация от първия ден на събитието Виктор Досев, водещ в екип създаване на игри за Creative Assembly Sofia. Другото важно нещо са последствията, припомня той. "Трябва действията на играча да имат значение, за да е ангажиран, както и да има възможност ефективно да противодейства механиките, поставени пред него".

Балансирането на всички механики и умения, с които разполага играчите и враговете им, е и мястото, където именно се отделя най-много време при разработката на една игра. "Първите 80% от играта отнеха точно толкова време, колкото последните 20%", коментира Багалев по отношение на създаването на Moo Lander.

Пари, власт и айляк

В последния ден от "Пловдив гейм джам" по белите дъски на работилниците се появяват заплашително черно на бяло твърдите правила на играта: "РАБОТА ПО ИГРА = ДО 14!!!!", "Презентации качени = ДО 15:15!!!" и "Начало на презентации = 17:00!!".

Типично за работата с артисти и креативни хора, всички приемат тези твърди часове по-скоро като препоръка, а не правило. Работата по някои от игрите продължава тихомълком и скришом след 14 часа, презентации за някои от участниците няма, а да събереш над 130 човека, за да представят нещо в точен час, особено след 48 часа труд, е почти непосилно.

Игри се разиграват по масите, последни настройки се извършват, а притесненията от предишния ден, че "тази механика нямаме идея как да я оправим", вече ги няма. Краят се вижда, а участниците са изморени и развълнувани да споделят това, което са създали.

3D принтери бяха достъпни за всички участници, изграждащи настолни игри Фотограф : Антон Чепилски

С облекчение в очите всички отбори и участници се насочват към мястото, където всичко започва - аулата на ТУ София - филиал Пловдив. Следват четири часа на представяния от страна на тридесет и двата отбора, в края на които идва гласуването за най-добра настолна и дигитална игра от страна на самите участници.

В случая избраните победители бяха за дигитална игра "Онли файтс", която използваше надуваем механизъм за танцуване, за да симулира бой, а за настолна игра "Филибеполис", която превърна непрестанните ремонти на Пловдив в игра с карти, където главните ресурси за победа са "Пари, власт и айляк".

За утрешния ден

"Аз отдавна не съм виждал толкова много креативност на едно място. Не знам как ви действа на вас, но това е изключително зареждащо настроение. От миналата година до сега броя участващи са се увеличили с 60-70%", коментира в края на събитието Евгений Тенев, главен продуцент за игри в Creative Assembly Sofia.

Мнението на Тенев се споделя от всички участващи, някои от които заявиха желание да развият своите идеи в бъдещ продукт и започнаха да кроят идеи за следващото издание. Съдейки по техните реакции, "Пловдив гейм джам" е успял да изпълни всичките си цели. Част от тях включват да покаже на участниците, че процесът по правене на игри е забавен и интересен, да им даде възможност да създадат контакт с други хора в града и индустрията за бъдещи проекти и, не на последно място, да им предостави възможност да покажат своите таланти и да научат нови неща.

"Пловдив гейм джам" е добро място за професионалисти и любители. За едните е добро предизвикателство, а за другите - възможност да надникнат зад процеса на създаването на любимите им игри, макар и в умален вид. Преживявaне, което впоследствие би могло да се превърне и в кариера, както участници в предишни издания на събитието споделят - или чрез започване на работа по собствена идея, или чрез създаваните контакти в разрастващата се индустрия в страната.