Майкъл Фан: Преди повечето хора ходеха на църква. Сега играят видеоигри. Заради нуждата от забавление

Но какво ще правите с цялото това свободно време? Ще търсите забавление. Римските императори разбират, че за успешното управление на едно общество трябват хляб и игри. И отрано са наясно, че забавлението е основна човешка потребност.

Не съм сигурен, че досега съм чувал подобна идея: че като развито, богато общество забавлението е фундаментално важно за това да бъдем хора. Наричаме го излишък, лукс, но не и необходимост. И разбира се, това се дължи и на чувството за вина.

Има една дума на френски - oisif, която няма положително значение. Означава човек, който се забавлява много, но няма истинска професия, един вид безделник. Много общества гледат на забавлението и на работата като противоположности. Работата е нещо добро, докато забавлението е нещо лошо. Време е ние като човешки същества да преразгледаме приоритетите си. Не мисля, че контрастът между работа и забавление вече е валиден. Имаме нужда и от двете, а вероятно от едното повече от другото.

Ще стигна още по-напред, като кажа, че за мен идеята за забавление е градивен елемент от човешките същества, защото води до радост и щастие.

Радост и щастие?

С теб сме икономисти по образование и говорим постоянно как се измерват преимуществата на една държава. Можем да бърборим за БВП, производство и производителност, демокрация, свобода на медиите и какво ли още не. Тези показатели определят количествено толкова много неща, но винаги се питам - а какво всъщност мерим? Защо ни интересуват тези данни? Дадена държава има невероятен БВП и растеж в сравнение с други страни - и какво от това? Има неограничена медийна свобода, всеки може да пише каквото иска, и какво от това? Като човек, като личност, винаги съм се питал - какъв е смисълът?

И няма значение дали си религиозен човек или атеист, в крайна сметка, ако зададеш този въпрос на много хора - защо правиш това, което правиш, те ще отговорят: защото искаме да сме щастливи. И дори онези, които твърдят "единствено искам да правя пари" и ги попиташ - а за какво ти трябват парите, ще кажат, "за да се изфукам, да имам свобода и избор или да имам достъп". И какво, ако имаш всички тези неща? Защото в крайна сметка те правят щастлив.

И къде е мястото на игрите в тази идея за забавление и щастие?

Защото игрите са най-добрият начин да откриете това забавление и следователно са основна съставка от рецептата за вашето щастие. Игрите са начин, система, набор от правила, създадени, за да забавляват хората. И гейминг дизайнерите са най-добрите хора за постигане на тази цел. Те са експерти в създаването на правила за забавление на хората. Те трябва да открият каква е мотивацията за всяка игра.

А какво е "мотивация"?

Мотивацията е от основно значение при игрите. Има два вида - вътрешна и външна мотивация. Вътрешната е наградата за задачата, която изпълнявате през повечето време в играта. В Doom стреляте през 90% от времето. Ние наричаме това moment-to-moment и дизайнерите на игри са страхотни в проектирането им и създаването на стимули при игране. Външната мотивация са парите - най-големият мотиватор. Играта в казино не е толкова забавна, но парите, които идват с нея, със сигурност я правят желана.

Но за разлика от парите, игрите са виртуални, а не "реални". Дори фалшиви?

Ни най-малко. Още в нашия живот ще видим виртуални светове, които са по-смислени за някои хора от физическия свят, защото ще им предоставят избор и идентичност, които реалността не може да им даде. Не съм избрал да се родя в Пекин в края на комунизма на Мао. Не е мой избор да отида във Франция и да израсна в Париж. Дори името си не съм избрал. Естествено, не съм избрал и ДНК-то и цвета на косата ми. Има толкова много неща в живота ми, които не са мой избор. Но когато съм във виртуалната вселена и когато играя видеоигра, първо избирам тази вселена, избирам къде искам да отида и избирам кой искам да бъда. Мога да бъда човек, извънземно, животно, мога да бъда мъж, жена, мога да бъда нещо напълно различно дори от бинарната полова система. Мога да съм с различен цвят. Мога да избирам кой искам да бъда, без никой да ме принуждава. И ако стимулите не отговарят на това, което търся, мога да си тръгна от тази вселена и да потърся нещо друго. Ако примерно съм в царството на Zelda, фантастична игра и вселена, и съм напълно ангажиран и потопен, но един ден се почувствам отегчен или не съм съгласен с нещо, мога да избера да спра да играя, да спра да допринасям за тази виртуална вселена и да отида някъде другаде.

И само помислете: е как тогава тази вселена да не е по-добра от физическия свят и ако е по-добра от физическия свят, защо тогава да не прекарвате все повече и повече от времето си в нея? Разбира се, има някои реалистични проблеми, които трябва да решим - като например ще трябва да се храним (все още не е възможно да ядем байтове). Но ако тази реалност бъде по-значима за вас (и тук е ключовата дума - по-значима), не е никак странно да мислим, че през следващите няколко години (Apple неотдавна представи техния Vision Pro) хората ще прекарват по-голямата част от времето си във виртуалния свят.

Много преди да възродим тази дума, взета от 80-те, игрите предлагаха множество сложни и завладяващи изживявания на потребителите и дори се адаптираха към индустрията под формата на "сериозни игри". Днес в много региони на света играчите смятат своята микровселена за ключова част от живота си. Следващата стъпка е все по-голямото смесване на физическия и виртуалния свят.

И как бихте искали да изградите този виртуален свят? Първото е каква е мотивацията, какъв е стимулът. Една от най-големите грешки, които хората правят, когато говорят за метавселената, е, че веднага започват да говорят за технологии. Но няма потребител, който някога да е купувал някаква технология. Хората купуват съдържание. Въпросът при виртуалната вселена е защо изобщо бихте искали да влезете в нея. Ако гледате филм или играете видеоигра, е много трудно за вас да правите нещо друго в същото време, дори да ядете.

Затова човек е потопен като в басейн. Налага се да плувате и живеете в настоящия момент. Във видеоиграта има същата непосредственост - отново сте принудени да живеете в мига. Много от литературата за самопомощ говори за приемане на "сега". Дори Евангелието проповядва да живеем в момента.

Има тази концепция за поток, състоянието на потока. В най-добрите видеоигри чрез комбинация от системи и механика вие бързо навлизате в потока. В най-добрите игри това е комбинация от музика и танц с ръцете ви. Много хора влизат в зоната, като играят състезателни игри. И преминавате от индивидуалното изживяване към колективното изживяване на виртуалната реалност. И преди да се усетите, голяма част от човечеството е въвлечено в игри в търсене на състояние на потока.

Как измервате "забавлението", за да инвестирате в създаването му?

Да, ако наистина вярваме, че забавлението е важно, как го измерваме? В реалния свят е невъзможно. Ако искам да съм як, какво правя - ходя на фитнес. Но някои хора биха натрупали мускули много по-бързо от други. Във физическия свят не можете да бъдете систематични - има толкова много фактори, които повлияват. В игрите е много по-лесно. Ако трябва да сте силни, играта ще ви каже какво да правите. Има игра, наречена GTA San Andreas, в която буквално може да отидете на фитнес. Играта ви показва лента отстрани, която представя степента на силата ви, виждате как мускулите ви стават по-големи. И това е много забавно и постижимо.

И така, как измерваме забавлението? Смятаме, че показателно за забавлението е ангажираността. Колкото по-ангажирани са играчите, толкова повече се забавляват. Ако не се забавляват, те просто няма да играят. Когато просто измервате участието на вашия набор от играчи в дадена игра, получавате добра представа за забавлението, което системата е осигурила. И радостта, която бива създадена в тази система. За мен това е нещо страхотно. Вие като икономист бихте оценил последствията: създадох актив, в който мога да измервам щастието чрез ангажираността. И ако мога да измеря щастието, по всяка вероятност ще мога и да го търгувам.

Преди повечето хора ходеха на църква. Сега играят видеоигри. Нуждата от забавление няма да се промени, макар инструментът да може да се промени. Нуждата от щастие няма да се промени.

Искаме да инвестираме в пакетирането на щастието. Щастието е нов клас актив и правим сериозни пари като инвестираме в него.

При толкова голям и комплексен гейминг свят и индустрия как инвестирате в него? И защо поддръжниците на вашия фонд смятат, че ще успеете?

Разглеждаме целия спектър и екосистема, всички малки части и елементи в нея, за да създадем игрова вселена. Както казах, никой не инвестира в технологии. Никой не си купуваше просто видеокасетофон, а го купуваше, за да гледа "Джурасик парк". Intel и Nvidia са толкова големи, защото хората искат да играят. И сега имаме изкуствения интелект, който очевидно ще бъде демократизиран и достъпен за всички.

Със сегашните компютри с двоичен код растежът е труден и неефективен. Това ни накара да се върнем към оригиналните аналогови компютри, които са създадени, за да решават обработка на големи данни. Така инвестирахме в компания, която произвежда съвременните аналогови компютри. В нашия инвестиционен процес започваме първо с наблюдение, задаваме трудни въпроси, търсим решения и след това намираме категория, която предоставя или може да предостави тези решения.

При разнообразния опит на екипа ни нашето предимство е в идентифицирането на възможности на ранен етап в интерактивно съдържание, пазари и технологии. Екипът е многофункционална група от високоопитни професионалисти, инженери, юристи и финансисти. За четири години сме инвестирали над 500 милиона долара в над 100 компании.

Второ, опитваме се да прогнозираме тенденциите. Честно казано, не съм сигурен, че има добър оракул - хората винаги грешат за бъдещето. Затова предпочитам да се питам не какво ще се промени, а какво НЯМА да се промени. Ето защо и започнах разговора ни колко малко се е променило нашата ДНК през годините и колко малко вероятно е да се промени и в бъдеще. Така че сме социални животни, нуждата от взаимодействие помежду ни няма да се промени. Но средата може да се промени.

Разкажете повече за този свят, колко хора играят, кои са големите игри, какви са тенденциите?

Много е трудно да се каже точно колко хора играят видеоигри. Мнозина играят на телефона си и когато ги питате "геймър ли сте", отговарят отрицателно. Дори при старата Nokia, когато с часове играехте на "Змия", бяхте геймър, нали? Проучванията показват, че около 3 млрд. души играят видеоигри. Половината от човечеството в зряла възраст! Всеки, който има мобилен телефон, играе видеоигри, без да го знае. Размерът на пазара е гигантски. Видеоигрите са по-големи от филмовата/стрийминг/кино индустрията заедно с аудио плюс книжната индустрия.

В социалните мрежи онлайн игрите и виртуалните пространства възниква една обединяваща тема: милиарди хора, които търсят принадлежност и сила. Тъй като интернет даде възможност за все по-персонализирани форми на себеизразяване, цифровите ни самоличности станаха също толкова важни, колкото физическите. Тези преживявания ни свързват чрез меритокрация от споделени цели и опит, давайки структура и цел на живота ни. Чрез тях ние сме главните герои.

Какви игри доминират? Важи ли правилото 80/20, или има стотици и хиляди важни игри?

Платформата Steam е Amazon за видеоигри. Само на нея всеки ден се появяват по 30 нови игри. Миналата година ходих на game jam, хакатон за видео няколко седмици поред. Всяка седмица на Западния бряг има събитие, на което хората се събират, за да създават игри. Но кои са големите игри? Игра като Impact има 50 милиона играчи. Игри като War of Warcraft имаха по време на пика си 15 милиона играчи. Counterstrike съществува от 2 десетилетия и все още има 2 милиона играчи във всеки един момент. Съвсем наскоро 20 милиона играчи купиха сингъл плеър играта Elden Ring.

Има ли тогава постоянно експериментиране в създаването на игри и гейминга?

И точно това прави видеоигрите толкова интересни. Не се отнасят само до един победител. Това не е Facebook, Snap или подобни. Продажбата на Elden Ring в над 20 млн. бройки не означава, че Zelda също няма да продаде огромно количество. И това е така, защото има безброй вкусове; така че каквито и да са вашите предпочитания, вероятно може да намерите игра, която да се хареса на вашия уникален вкус.

Кои са любимите ви игри?

Трудно е да кажа, защото постоянно се сменят, като любимата ви книга или филм. И моите вкусове се променят. Започнах все повече да се занимавам с видеоигри, които не могат да бъдат възпроизведени от друг тип среда. През последните 15 години, особено с напредването на чиповете и графичните карти, много игри започнаха да имитират холивудските филми. Играта The Last of US е като филм. Всъщност сериалът на HBO The Last of US е адаптация на видеоиграта. Останах доволен от него, защото най-накрая направихме сериал, който беше толкова близо до играта. Но бях и тъжен, защото разбрах, че сериалът всъщност е по-добър от играта. И може би това означава, че най-добрият жанр са филмите, а игрите са подгрупата. И сега се интересувам от игри, които не могат да бъдат превърнати във филми.

Вероятно можете да направите добър филм по Elden Ring или Prey, но никога няма да разберете защо тези игри са толкова добри. Или пък ролеви игри като Dungeons and Dragons. Филмът никога няма да разкрие защо хората, които играят тези игри, ги обичат толкова много. А става въпрос за свободата да имаш избор, да бъдеш това, което искаш да бъдеш. Голям фен съм на играта Planescape Torment.

Напоследък Elden Ring също е една от любимите ми - може да посетите някое място там и винаги да откриете и да направите нещо интересно. Основният принцип в тези игри е да позволите на играча да прави каквото поиска. И създавате система, която кара играча да мисли, че контролира и може да прави каквото си иска, че той управлява лодката. Но върши точно това, което дизайнерът иска от него. Предполагам, че някъде тук възниква философският въпрос за свободната воля.

Как измервате "забавлението", за да инвестирате в създаването му?

Да, ако наистина вярваме, че забавлението е важно, как го измерваме? В реалния свят е невъзможно. Ако искам да съм як, какво правя - ходя на фитнес. Но някои хора биха натрупали мускули много по-бързо от други. Във физическия свят не можете да бъдете систематични - има толкова много фактори, които повлияват. В игрите е много по-лесно. Ако трябва да сте силни, играта ще ви каже какво да правите. Има игра, наречена GTA San Andreas, в която буквално може да отидете на фитнес. Играта ви показва лента отстрани, която представя степента на силата ви, виждате как мускулите ви стават по-големи. И това е много забавно и постижимо.

И така, как измерваме забавлението? Смятаме, че показателно за забавлението е ангажираността. Колкото по-ангажирани са играчите, толкова повече се забавляват. Ако не се забавляват, те просто няма да играят. Когато просто измервате участието на вашия набор от играчи в дадена игра, получавате добра представа за забавлението, което системата е осигурила. И радостта, която бива създадена в тази система. За мен това е нещо страхотно. Вие като икономист бихте оценил последствията: създадох актив, в който мога да измервам щастието чрез ангажираността. И ако мога да измеря щастието, по всяка вероятност ще мога и да го търгувам.

Преди повечето хора ходеха на църква. Сега играят видеоигри. Нуждата от забавление няма да се промени, макар инструментът да може да се промени. Нуждата от щастие няма да се промени.

Искаме да инвестираме в пакетирането на щастието. Щастието е нов клас актив и правим сериозни пари като инвестираме в него.

При толкова голям и комплексен гейминг свят и индустрия как инвестирате в него? И защо поддръжниците на вашия фонд смятат, че ще успеете?

Разглеждаме целия спектър и екосистема, всички малки части и елементи в нея, за да създадем игрова вселена. Както казах, никой не инвестира в технологии. Никой не си купуваше просто видеокасетофон, а го купуваше, за да гледа "Джурасик парк". Intel и Nvidia са толкова големи, защото хората искат да играят. И сега имаме изкуствения интелект, който очевидно ще бъде демократизиран и достъпен за всички.

Със сегашните компютри с двоичен код растежът е труден и неефективен. Това ни накара да се върнем към оригиналните аналогови компютри, които са създадени, за да решават обработка на големи данни. Така инвестирахме в компания, която произвежда съвременните аналогови компютри. В нашия инвестиционен процес започваме първо с наблюдение, задаваме трудни въпроси, търсим решения и след това намираме категория, която предоставя или може да предостави тези решения.

При разнообразния опит на екипа ни нашето предимство е в идентифицирането на възможности на ранен етап в интерактивно съдържание, пазари и технологии. Екипът е многофункционална група от високоопитни професионалисти, инженери, юристи и финансисти. За четири години сме инвестирали над 500 милиона долара в над 100 компании.

Второ, опитваме се да прогнозираме тенденциите. Честно казано, не съм сигурен, че има добър оракул - хората винаги грешат за бъдещето. Затова предпочитам да се питам не какво ще се промени, а какво НЯМА да се промени. Ето защо и започнах разговора ни колко малко се е променило нашата ДНК през годините и колко малко вероятно е да се промени и в бъдеще. Така че сме социални животни, нуждата от взаимодействие помежду ни няма да се промени. Но средата може да се промени.