ЕЦБ и ЕК: България вече не изпълнява критерия за ценова стабилност

Хърватия се справя по-добре

Хърватия пое по нашия път година по-късно, но се справи с поставените й допълнителни условия по-безпроблемно. Преди дни ЕЦБ обяви, че петте разглеждани от нея хърватски банки преминават прегледа на качеството на активите и стрес тестовете без констатиран капиталов недостиг. В същото време проверката на шест български банки установи капиталови проблеми при две - Инвестбанк и ПИБ. И докато първата успя да осигури нужните й средства още през пролетта, втората в момента е в процес, и то вероятно с помощ от държавата, но и без яснота дали Брюксел одобрява това. Сега в доклада на ЕК се посочва, че Хърватия покрива и трите икономически критерия (за ценова стабилност, устойчиви публични финанси и дългосрочен лихвен процент) , както и че националното й законодателство е напълно съвместимо с правилата на валутния съюз. За сравнение - България не изпълнява критерия за ценова стабилност, от страната се искат и още законови поправки, свързани с независимостта на централната банка. Същевременно плюс за България пък е, че през февруари тя бе извадена от групата на страните с макроикономически дисбаланси, докато Хърватия е още там.

България и Хърватия бяха негласно окомплектовани от Брюксел и Франкфурт, като двете държави очакват да получат зелена светлина за т.нар. чакалня на еврозоната в средата на тази година, вероятно през юли.

Проблемът инфлация

Докладите на ЕЦБ и на ЕК отбелязват, че инфлацията в страната е над референтната стойност. През март 2020 г. 12-месечният среден темп инфлацията в България (измерена през хармонизирания ценови индекс) е 2.6%, т.е. доста над референтната стойност от 1.8% по критерия за ценова стабилност, посочват от Франкфурт. Подобно на предходния доклад, и в този от ЕЦБ обръщат внимание на факта, че "съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България", като отново се взима предвид и значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция в страната през 2017 и 2018 г. Според ЕЦБ процесът на догонване вероятно също ще поддържа инфлацията в България по-висока от тази в еврозоната, "тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България още са значително под тези в еврозоната".

Инфлацията е проблемна и за Полша, Румъния, Чехия и Унгария. От Франкфурт отбелязват, че през 2019 г. и в началото на 2020 г. "въпреки външните пречки и по-ниските цени на енергията в повечето проучвани в доклада страни инфлацията остана висока под влияние на силното вътрешно търсене, все по-затегнатите условия на трудовия пазар и цените на храните".

Слаби институции и лоша бизнес среда

Традиционно в докладите и на двете институции се обръща внимание и на качеството на институциите и управлението. Констатациите тук отново не са по-различни от тези преди две години - че в България те са слаби, подобно на останалите страни от региона.

"С изключение на Швеция качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско във всички разглеждани държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария. Това може да породи рискове за икономическата стабилност и за устойчивостта на конвергенцията. Конкретните институционални показатели в общи линии потвърждават цялостната картина за ниско качество на работа на институциите и на управлението в повечето държави. В този смисъл България, Румъния, Хърватия и Унгария са сред държавите, изправени пред най-големите предизвикателства в ЕС", се посочва в доклада на ЕЦБ.

В този на ЕК пък се посочва, че средата за правене на бизнес в България е традиционно по-лоша в сравнение с повечето страни в еврозоната.

"Основните предизвикателства са свързани с институционалната рамка, включително борба с корупцията, подобряване на функционирането на съдебната система, намаляване на административната тежест за бизнеса и подобряване на качеството на публичните услуги. Недостатъците във функционирането на институциите са значителна пречка за икономическия и социален потенциал на страната. Въпреки това се предприемат действия за подобряване на бизнес средата, по-специално по отношение на рамката на несъстоятелността и управлението на държавните предприятия", според Брюксел.