Новата програма за регионално развитие ще е отворена за повече кандидати

- Насърчаване на балансирано териториално развитие чрез полицентрична мрежа от градове, подкрепена от интегрирани инвестиции.

Така дефинираните главна и специфични цели са в отговор на предизвикателствата, с които страната ни трябва да се справи за постигане на балансирано регионално развитие и намаляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия.

Анализът на програмата за основните предизвикателства пред развитието на регионите обобщава, че е необходимо да се осигури по-добро развитие на икономически потенциали, мобилност и привлекателна среда за живот с възможности за достъп до адекватни жилища, образование, забавления, спорт, работа и отдих, за да се повиши стандартът на живот и да се помогне на справяне с демографските дисбаланси.

Новата Програма за развитие на регионите подчертава необходимостта от засилване на политиките, базирани на местни специфики, които да съответстват на местните нужди и потенциали на всяка територия. Тази необходимост е изведена в резултат от това, че подходът, използван в програмните периоди 2007-2013 и 2014-2020 г. за определяне на финансирането от ЕС въз основа на секторните приоритети и за разделянето на градските и селските райони, доведе до нездравословна конкуренция между общините и до задълбочаване на междурегионалните, вътрешнорегионалните и дори общинските неравенства и дисбаланси.

За да се преодолее тази негативна тенденция, се предвижда ПРР да се изпълнява чрез прилагането на инструменти за интегрирано териториално развитие, като се очаква това да доведе до постигане на по-добър инвестиционен фокус, по-ефективни и ефикасни интервенции, засилен междусекторен диалог между различни заинтересовани страни и подхода за интегрирано териториално развитие. Програмата включва два специфични приоритета - един за интегрирано градско развитие и друг за интегрирано териториално развитие на регионите на ниво NUTS 2, както и един приоритет за техническа помощ, за да се улесни прилагането на новия териториален подход. Интегрираният териториален подход в България следва да бъде приложен на базата на интегрирани териториални стратегии за регионално развитие:

• За градско развитие: планове за интегрирано развитие на община за целевите градски общини за периода 2021-2027 г., като подкрепените операции ще бъдат избирани от съответните отговорни териториални органи;
• За териториалното развитие на регионите от NUTS 2: интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво NUTS 2 за периода 2021-2027 г., като се предвижда Регионалните съвети за развитие да функционират като териториални органи, отговорни за прилагането на тези стратегии и за предварителния подбор на проекти и мерки, които да бъдат финансирани.

В обхвата на ПРР 2021-2027 попадат всички градски общини в България. Десетте най-големи градски общини ще бъдат подпомагани по Приоритет 1 за интегрирано градско развитие, а всички останали 40 градски общини ще бъдат подпомагани по Приоритет 2 за интегрирано териториално развитие на регионите.

В рамките на интегрирания териториален подход на регионално ниво (6-те региона от NUTS 2) ПРР ще подкрепя концепции за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), финансирани от различни източници. Всяка концепция следва да включва набор от взаимосвързани и допълващи се (интегрирани) проекти/проектни идеи, насочени към територии с общи характеристики и/или потенциал за развитие, включващи най-подходящата комбинация от ресурси и мерки, които да бъдат използвани за постигане на конкретна цел или приоритет на интегрирана териториална стратегия.

Видът на проектите може да се различава в зависимост от типа инвестиции, бенефициентите или източниците на финансиране. Поне един от проектите трябва да бъде икономически ориентиран или реализиран от икономически оператор(и) и да доведе до икономически ползи и резултати за целевата област. Изключения от това правило ще се правят в случай на важни секторни инфраструктурни проекти със социално измерение.

Накратко, новата Програма за развитие на регионите възприема един по-териториално ориентиран подход и отваря възможността за участие на по-широк кръг бенефициенти, спрямо предходния програмен период. Тук обаче възникват няколко въпроса, които биха могли да се превърнат в сериозни препятствия пред успешното реализиране на целите и приоритетите, залегнали в стратегическия документ.

Веселина Господинова, управител на "Проактив тийм", член на БАКЕП

На първо място, програмата предвижда прилагането на два подхода:

1. "отдолу-нагоре", при който инициативата за мерките, които да се подпомагат, идва от местните заинтересовани страни, а решенията се взимат от съответните териториални органи;

2. "отгоре-надолу", при който се изисква съответствие на всички подпомагани интервенции с целите на съответните секторни политики, като в тази връзка компетентните национални органи следва да разработят карти на услугите и инфраструктурата и да очертаят приоритетите за инвестиции в конкретните сектори (напр. здравеопазване, социални услуги, образование и др.).

Според програмата, пресечната точка между двата подхода ще се осигури на етапа на подбор на операциите чрез предварително определени критерии за подбор, които ще дават приоритет на концепции и проекти, съответстващи на секторните стратегии и картите на услугите. Това неминуемо обаче изисква навременни действия и ефективна координация между държавната и местната администрация, което и до днес е сериозно предизвикателство за прилагане на политики за развитие и разрешаване на проблеми на регионално ниво.

Второ, предвижда се преструктурираните Регионални съвети за развитие (РСР) да представляват териториалните власти, отговорни за изпълнението на интегрирани териториални инвестиции и за подбора на операции, които да бъдат финансирани от различни финансови източници, включително ЕСИФ. Съгласно Закона за регионалното развитие (обн. ДВ. бр. 50 от 30 Май 2008 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр. 21 от 13 Март 2020 г.) съставът на РСР се състои от областните управители на областите от съответния регион за планиране от ниво 2 и кметове на общини и/или председатели на общински съвети от съответния регион за планиране от ниво 2, които са политически, а не експертни лица. Независимо, че в изпълнение на функциите си РСР ще се подпомага от териториалното звено на МРРБ за стратегическо и пространствено планиране и координация на регионалното развитие в съответния регион за планиране от ниво 2, капацитетът на РСР за изпълнение на новите функциите по изпълнение на ИТИ и подбор на операции тепърва следва да се гради, което изисква време.

Не на последно място програмата предвижда образуването на т.нар. общо 4 градски клъстера от 10-те градски общини (Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София и Благоевград) по Приоритет 1, разпределени по региони за планиране от ниво NUTS 2, като всеки градски клъстер ще разполага с отделен бюджет, в рамките на който включените градски общини ще изпълняват съвместни проекти и ще се кооперират, за да постигнат по-големи резултати и ефект на съответната територия. Да оставим настрана факта, че понятието "градски клъстер" не съществува в терминологията на регионалното развитие и отново се наблюдава тенденция към изкуствено сформиране на структури, които именно поради този си характер, в повечето случаи доказано не функционират.

В контекста на успешното реализиране на новата ПРР обаче отново възниква въпросът за ефективната координация между компетентните органи и власти на централно и местно ниво, както и механизмите за вземане на решения за подбор и изпълнение на мерки за постигане на балансирано развитие на съответната територия.

В заключение, преди да бъде финализирана и приета Програмата за развитие на регионите за периода 2021-2027 г., все още има време да се преосмислят някои аспекти от нея, както и да се направят допълнителни консултации, не само със заинтересованите страни, представени в Тематичната работна група за разработване на стратегическия документ, а също и с експертите от академичните среди в областта на регионалното развитие, за да се гарантира по-висока степен на ефективност и ефикасност на финансирането от ЕФРР, което България ще получи през новия програмен период.

*В момента тече процес на промяна в определението за селска община (предвидено е намаляване на броя на населението в административния център от 30 000 на 15 000 жители). След приемането на предложената промяна общият брой на градските общини в България ще бъде 50 от общо 265.

---------

*Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)