Икономика

Защо ВиК холдингът не спазва Закона за публичните предприятия

С капитал от 1 млрд. лв. структурата трябваше да следва новите правила за държавните фирми, но се оказва, че ще ги заобиколи

Мила Чернева

Регионалният министър Петя Аврамова © Велко Ангелов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Българският ВиК холдинг - държавно дружество с капитал от 1 млрд. лв., което ще управлява водната инфраструктура, беше официално вписан в Търговския регистър на 5 май 2020 г. Същият ден влезе в сила и правилникът за прилагането на Закон за публичните предприятия, който предвижда дългоочакваното изискване началниците на държавните фирми да се избират с конкурс. Хронологията е така подредена обаче, че разпоредбата да не засегне новата държавна мегаструктура.

Холдингът беше създаден като реакция на водната криза в Перник, която стана основна тема в края на 2019 г. Тогава премиерът Бойко Борисов обясни, че целта е "да може по-добре да се контролира инфраструктурата и да се правят ремонти и рехабилитация на водопроводната мрежа". За целта в него са обединени всички държавни ВиК фирми, но прозрачността е на изключително ниско ниво още от самото начало.

Закон? Няма да чакаме

Според чл. 21 от Закона за публичните предприятия: "Всички членове на органите за управление и контрол се избират и назначават след провеждане на конкурс. Условията и редът за провеждане на конкурса се уреждат в правилника за прилагане на закона." Но вместо да спази този регламент, още в края на април Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) обяви състава на управителния съвет на холдинга без ясен критерий и процедура.

За председател на управителния съвет бе избран шефът на Българската асоциация по водите Иван Иванов, а другите двама членове са доскорошният директор на ВиК - Шумен, Илиян Илиев и Венцислав Тодоров, който е бивш ръководител на район Самоков на ВиК - София. В надзорния съвет на холдинга пък влязоха служители на МРРБ и финансовото министерство, както и експерти от Университета по архитектура, строителство и геодезия.

На въпрос защо не беше проведен конкурс за назначаването на управителния и надзорния съвет от МРРБ отговориха следното: "Членовете на надзорния и управителния съвет са определени, като са спазени всички действащи и приложими към момента на избирането им нормативни актове. Правилникът за прилагане на Закона за публичните предприятия е действащ нормативен акт, считано от 05.05.2020 г." От регионалното министерство уточниха, че надзорният съвет на холдинга е избран на 16 март с протокол на регионалния министър Петя Аврамова и с членовете му са сключени договори за възлагане на надзора. "Членовете на НС са избрали членове на управителния съвет, като председателят на надзорния съвет е сключил договори за управление с тях и с избрания изпълнителен директор, който да представлява дружеството", казват от министерството.

През януари, малко след като стана ясно, че този холдинг ще бъде създаден, зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов пое ангажимент, че се ангажира конкретно за ВиК холдинга новият закон да бъде приложен в цялост. На практика обаче начинът, по който холдингът беше сформиран, обезсмисля приемането на Закона за публичните предприятия, тъй като именно той е една от първите фирми, които трябваше да попаднат под неговото влияние.

По подобен непрозрачен начин и без конкурс се назначават и самите управители на ВиК дружествата. Повечето от тях са прекратени, като видно от сайта на МРРБ, единствено процедурата за управител на "Костендилска вода" е в ход.

1 млрд. лв. и отгоре

От МРРБ обясниха пред "Капитал", че акциите и дяловете, които държавата притежава в съществуващите ВиК дружества, ще бъдат внесени в капитала на холдинговото дружество чрез апортна вноска, с която съответно да бъде увеличен капиталът на холдинга от сегашния 1 млрд. лева. Това щяло да се случва поетапно.

"Към настоящия момент се извършват процедурни действия, касаещи оценка на дяловете и акциите на едноличните търговски дружества, с цел предстоящото им апортиране в капитала на "Български ВиК холдинг" ЕАД - София", отговориха от ведомството. "Определя се персоналната структура на дружеството и се приемат вътрешни документи, регламентиращи дейността на дружеството и на неговите управителни органи", казват те.

Една от основните функции на холдинга ще е да обявява обществени поръчки с държавни пари, но не и по европрограми, тъй като бенефициенти по тях остават самите ВиК оператори. Все още не е ясно как ще се избира кои проекти да се финансират и в какъв ред. "Политиката в областта на провеждане на обществени поръчки от страна на "Български ВиК холдинг" ЕАД ще се формира след окончателното му структуриране и апортиране в неговия капитал на акциите и дяловете, представляващи държавното участие в дружествата ВиК оператори, като необходима предпоставка за анализ на общите потребности и приоритети на секторно ниво...Уточняват се критериите за финансиране с цел приоритизиране на дейности и субекти на интервенции", лаконично заявиха от принципала на холдинга.

След като работата на холдинга все още е на толкова ранен етап, не е ясно защо все пак не беше проведена процедура за конкурс на управляващите компанията.

Създаването на холдинги от държавата може да доведе до конкурентни изкривявания спрямо частния сектор, като например пренасочването на ресурси в рамките на групата и прилагането на правилата за обществени поръчки. За това предупреди Ханс Кристиансен, старши икономист в отдела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративно управление, през януари именно по повод обявения от правителството план за създаване на "Български ВиК холдинг".