Бизнесът вече се готви за повече регулации и по-висока данъчна тежест догодина

Сега е моментът България да се възползва от релокацията на големи международни компании, посочват икономисти

Лилия Игнатова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Малко над две трети от българския бизнес очаква забавяне на икономическото развитие на България и спад на работните места през 2021 г. Това показват предварителните резултати от ежегодната бизнес анкета на Българската стопанска камара (БСК) сред членовете й, представена в първия ден от събитието "Български икономически форум 2020".

Финалните резултати от нея ще бъдат достъпни след 9 декември, но извадката към момента показва силен песимизъм сред българските компании за следващата година. "Такива резултати за 20-годишната история на тази анкета ние не сме получавали", коментира председателят на БСК Радосвет Радев, който беше сред участниците във форума във вторник. Според него големият проблем е липсата на ликвидност. "Сега вероятно около средата на февруари ще се излее някакъв рог на изобилието, защото ще остават 40 дни до изборите, но това няма да е въпрос на подкрепа, а опит за подкупване на бизнеса", каза Радосвет Радев.

Тъмна година за бизнеса

В своята годишна анкета БСК обичайно пита членовете си за състоянието на фирмите през последната година. Очаквано, резултатите сега са мрачни. Ако в края на 2019 г. едва една четвърт от анкетираните отговарят с "влоши се", сега този дял е 71%, а тези, които отчитат подобрение, намаляват от 33% на 7%.

Общо 58% от анкетираните пък прогнозират увеличение на фискалната тежест, а 51% - повече регулации. "Логично е да има такива очаквания, защото нищо не говори за обратното", коментира по-късно част от анкетата Светла Костадинова от Института за пазарна икономика (ИПИ). Едва 19% от анкетираните одобряват антикризисните мерки на правителството, докато отказът от задължително въвеждане на СУПТО е добра новина за 72% от бизнеса.

Пандемията е довела до отказ от планирани инвестиции в 56% от фирмите, 45% са прибегнали до съкращаване на персонала, а 39% въвеждат частична или пълна форма на дистанционна работа. Сред най-популярните мерки на правителството е 60/40, от която са се възползвали 29% от анкетираните (66% не са), безвъзмездната помощ за микро-предприятия и МСП (27%) и кредитния мораториум (18%). Половината от участниците в анкетата на БСК декларират, че не са ползвали нито една от предложените от правителството антикризисни мерки, а тези, които са кандидатствали, се оплакват от бавен процес (41%), бюрокрация (35%) и дори корупция (5%). Едва 12% от получилите покдрепа по някоя от мерките твърдят, че не са се сблъсквали с пречки.

Перспективите

"В навечерието сме на изключително тревожни времена", казва като коментар към данните председателят на БСК Радосвет Радев, който добавя също, че големият проблем на бизнеса в България и по света е липсата на ликвидност. "Колкото по-късно стигнат до бизнеса парите, толкова повече те трябва да станат", коментира също Радев във връзка със забавянето на подкрепата от държавата.

Ако се реализират тези очаквания така, както са декларирани, икономиката може да се възстановява от кризата не две, а 4-5 години, става ясно от думите на Светла Костадинова. "Но трябва да имаме едно наум, защото когато има голяма несигурност, хората са много по-негативни", добавя тя.

Според Костадинова сред големите възможности пред бизнеса през следващите две години е процесът на релокация на глобалния бизнес. "Големи компании се местят в Централна и Източна Европа и ние трябва да сме бързи, гъвкави, знаещи и можещи. Такава релокация е голям шанс за българските компании. Ако не се възползваме от нея сега, трудно ще получим шанс наравно със съседните страни да се позиционираме на една нова карта на инвестициите", коментира изпълнителният директор на ИПИ.

Според проф.д-р Димитър Иванов решенията на правителството са временни, неконкурентни и не забелязват опасността пред българската икономика. "Незабавна актуализация на този бюджет тип "кинкалерия" няма как да не се случи веднага след изборите", счита той.