🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Бюджет 2021 е приет. С малко мисъл за икономиката и много социални разходи

Депутатите одобриха 650 лв. минимална заплата от 1 януари 2021 г., семейно данъчно облекчение и 10% ръст на възнагражденията в публичния сектор

   ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

След три дни и общо 18 часа дебати депутатите приеха окончателно трите основни бюджета на държавата за 2021 г. - здравният, осигурителният и държавният. Те обаче вече изглеждат остарели и твърде оптимистични, след като по време на гласуването им бяха обявени нови ограничения за бизнеса и хората, които може да забавят допълнително икономическото възстановяване догодина. Затова и много анализатори прогнозират, че след изборите ще е нужна ревизия на текстовете.

"Знаем за предизвикателствата за запазване на финансовата сигурност и стабилност на държавата", каза финансовият министър Кирил Ананиев след финалното гласуване. "Тези проблеми са надпартийни, този бюджет не обслужва партийни интереси, а изцяло е насочен към националния интерес", допълни той.

По план за следващата година правителството е предвидило рекордни разходи за почти 50 млрд. лв., или 39.9% от прогнозния брутен вътрешен продукт, от които около 3 млрд. лв. са антикризисни мерки. От тях едва около една пета са насочени към бизнеса, а останалите са за социални помощи и за публичния сектор. Това беше и една от големите критики към бюджета - че изглежда като едно голямо раздаване на пари без план за излизане от кризата, визия за реформи или подобрение на ефективността на бюджетните разходи.

Повече средства ще има за заплатите на медицински специалисти и за служителите на МВР. Увеличението на последните остава 15% спрямо миналата година, въпреки настояването на служителите за 30%. Същевременно липсват реформи в ключови сектори, както и план как държавата ще адресира здравната криза догодина. Отхвърлени бяха всички предложения, различни от вече одобрените от бюджетна комисия и ГЕРБ. В края на годината е заложен бюджетен дефицит от 4.9 млрд. лв., или 3.9% от БВП.

Още от познатите идеи

Подобно на предходни години опозицията в лицето на БСП предложи своя визия за бюджета с идеи като необлагаем минимум, отмяна на плоския данък, преизчисляване на всички пенсии. Още в началото на дебатите по държавния бюджет в сряда лидерът на левицата Корнелия Нинова призова да бъде прекъснато гласуването, защото бюджетът е изготвен без в него да са отразени новите ограничителни мерки. Тази идея заедно с останалите предложения на БСП, бяха отхвърлени. ДПС пък предлагаха повече пари за МВР и финансиране на несъществуващо сдружение, а "Обединени патриоти" разписаха опция за работодатели да раздават ваучери за почивка за до 100 лв. на служителите си с предвидена обща годишна квота в бюджета от 180 млн. лв.

На ръба да бъде приета изглеждаше идея на група депутати от БСП за финансиране с 3 млн. лв. на кризисни центрове за жени с цел защита от домашно насилие, но накрая и тя беше отхвърлена. Прието беше предложението (внесено в последния момент от бюджетна комисия) да бъде отменена лобистката поправка за потребителските кредити, като така се създаде законодателен хаос, тъй като междувременно президентът й наложи вето.

Какво се променя

Подобно на преходни години и тази в преходни и заключителни разпоредби в Закона за бюджета влязоха изменения в други закони. Тази година една от големите промени е данъчното облекчение за работещи родители.

След няколко фалстарта с идеите за подпомагане на родителите с деца, в крайна сметка ГЕРБ и патриотите решиха детските помощи да бъдат запазени за семейства с ниски доходи, а всички работещи родители да могат да се възползват от значително по-голямо данъчно облекчение. В момента те могат да намалят облагаемата си данъчна основа с 200 лв. Но от догодина сумата се вдига до 4500 лв. за едно дете, което при равни други условия ще им спести 450 лв. данък общ доход за годината. Минус за бюджета ще има чак през 2022 г. и той ще бъде с над 300 млн. лв.

От 1 януари минималната работна заплата нараства от 610 на 650 лв., а минималната пенсия става 300 лв. Сред спорните точки беше и бюджетът на МВР - служителите на силовото ведомство настояваха за 30% увеличение на възнагражденията, а получиха 15% или 77 млн. лв. отгоре на първоначално предвидените по-високи средства. Сега ведомството ще има над 1.8 млрд. лв. за заплати и осигуровки, но вече се планират нови протести от полицейските синдикати.

Повече средства ще получат и медицинските специалисти на първа линия, които до края на пандемията ще получават допълнителни месечни възнаграждения. Така бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) нарасна с около 300 млн. лв. до над 5.3 млрд. лв. Той беше приет още във вторник на извънредно заседание на парламента.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет от правителството догодина, е 4.5 млрд. лв. В тригодината бюджетна рамка на кабинета е заложено увеличение на дълга от 24 млрд. лв. в края на 2019 г. до 40.5 млрд. лв. до 2023 г.

Критиките

Още при представянето си бюджет 2021 беше оценен като популистки, без визия и без антикризисни политики. Това усещане се засили с влошаването на здравната криза и неподготвеността на страната.

Икономисти и експерти смятат, че бюджет 2021 е нереалистичен в приходната част, особено в контекста на предстоящия нов локдаун, който ще задълбочи и удължи кризата в икономиката. В сметките на държавата за догодина няма и достатъчно икономически мерки, които да подкрепят бизнесите и хората, които ще загубят доходи заради новите ограничения. Няма и идеи как да се подпомогне възстановяването от кризата, което може да започне към края на следващата година. Засега властта се надява на парите от плана за възстановяване на ЕС. Но и там се очертава поредното изсипване на пари без идея как те да донесат добавена стойност.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    svetlozar_savov avatar :-P
    SS

    Големото плюскане на постна пица с пръжки ...

    Нередност?
  • 2
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev
    • + 1

    В Република България същественият причинител за щети е неправилното емитиране на лева. Пандемията COVID-19 е много силен стимулатор за щети от грешката на централната банка.
    Обществеността е мълчалива за наличие на грешката на централната банка.
    Вариантите са два:
    Първи: При запазена грешка на централната банка – щетите се увеличават. Колкото по-добре се изпълнява държавния бюджет, толкова повече са щетите. Ситуацията подсигурява политическия провал на правителството.
    Втори: За устойчиво спасение от български щети е необходимо подобрено емитиране на лева.

    Чрез бюджета за 2021 година правителството взима нови заеми за да плаща щети от грешката на централната банка. Защо?

    Нередност?
  • 3
    bramasole avatar :-|
    bramasole
    • + 1

    Според фин. министър "... този бюджет не обслужва партийни интереси, а изцяло е насочен към националния интерес".
    В "този" бюджет размерът на държ. субсидия за партиите за 1 получен действителен глас за 2021 г. остава 8 лв. Депутатите са отхвърлили предложение на "Воля" субсидията да е 0 лв.
    До тук с "националния интерес". :(

    Нередност?
Нов коментар