Икономисти предлагат да се премахне данък дивидент

Сред конкретните предложения за промени в публичната сфера са разписани:

• Реална дигитализация и електронно управление;
• Реален функционален анализ на администрацията, който да покаже кои публични услуги и дейности могат да отпаднат или автоматизират;
• Поетапен процес по свиване на броя на заетите в държавната администрация, а за тези, които останат - достойно заплащане след преизчисляване на новите възможности за увеличение;
• Прозрачност на обществените поръчки, електронни търгове и строго дефинирани критерии за качество;
• Дискусия относно статута на Агенция "Пътна инфраструктура" и създаване на единен регистър на пътищата в България, както и оценка на пътищата, амортизацията им, разходите за поддръжка, за да се установи устойчив модел за финансирането им.

По сметки на икономическите експерти в рамките на 5 - 10 години тези стъпки биха довели до спад на бюджетните разходи от 40% от БВП в момента на 32%.

По-ниски данъци

Намаляване на фирмените разходи и запазване на марж на печалбата е ключово за излизане от кризата, защото така фирмите остават способни да създават работни места и инвестиции, посочват от СИПП. Сред предложенията на екипа са нулев данък печалба за бизнеси, които решат да реинвестират печалбата си, както и редакция на текстове в Кодекса на труда за по-гъвкаво наемане и освобождаване на служители.

Друго предложение е отпадането на данък дивидент, намаляване на данък общ доход на ЕТ до 10%, премахване на данък "уикенд" и вдигане на прага за задължителна регистрация по ДДС - предложения, които бяха лансирани и от ВМРО за изборите. "Ефектите от подобна мярка няма да имат сериозни количествени измерения, но ще внесат стимул за изсветляване на приходи и повишаване на събираемостта", пише в стратегията.

Идея, която намира подкрепа и от бизнес организации, е преминаване към диференцирана минимална заплата по професии и региони. "Негативният ефект върху фиска ще бъде компенсиран многократно във времето през ръста в крайното потребление и допълнителното изсветляване на икономиката", пишат от СИПП.

Те също посочват, че плоският данък трябва да бъде запазен, като казват, че няма логика да се увеличи данъчното облагане на хората с по-високи доходи, когато капиталът и работещите в една страна са недостатъчни, както е случаят в България.

Бизнес средата и децентрализацията

Създаване на отделна стратегия за развитие на капиталовия пазар, подобряване на финансите и ефективността на държавните фирми, отмяна на бюрократични пречки и промяна на регулации, които пречат на бизнеса на база онлайн предложения през "Портал за предложение и проблеми, възникнали от регулацията на бизнеса" - това са част от стъпките, които СИПП предлагат за подобряване на бизнес средата с цел увеличение на вътрешни и чуждестранни инвестиции в страната.

Друго предложение, което намира широка подкрепа в експертните среди, е финансовата децентрализация - от СИПП твърдят, че приходите от местни данъци и такси стигат за покриване на едва 15% от разходите на общините. По техни сметки през 2021 г. към бюджета на общините могат да постъпят над 800 млн. лв. от пренасочването на 20% от приходите от подоходен данък. Това би повишило собствените приходи на общините с повече от 30% без увеличаване на данъчната тежест за гражданите, а дългосрочно местната власт има стимул да привлича повече работещи хора към себе си, за да генерира по-висок приход.

Всъщност това, което липсва на документа, са малко по-задълбочени числа за предлаганите мерки. Държавният бюджет е на дефицит към март и вероятно минусът в края на годината ще се окаже по-голям от очаквания. Тоест балансът между мерки за понижаване на данъчната тежест и за оптимизиране на държавните разходи може и да не излезе.