Икономика

Сделката между Airbus и Boeing: какво включва и какво следва

Двете страни се споразумяха да си сътрудничат при работа с участници с "непазарна икономика" на пазара на гражданската авиация

Надежда Кашилска

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Краят на продължилата 17 години борба между ЕС и САЩ относно субсидиите за въздухоплавателни средства, изясняван над плата с лаврак и агнешка яхния в Брюксел, бележи ключово примирие в неразрешимия търговски конфликт. Политиците в Брюксел са надяват, че сделката между европейската Airbus и американската Boeing решително ще отвори нова страницата след търговското напрежение от ерата на Тръмп, съобщава Financial Times. За бизнеса от двете страни на Атлантическия океан сделката премахва наказателни мита върху стоки, които се простират отвъд авиацията, като тръстикова меласа от Джорджия и италианско сирене.

Но споразумението, сключено на срещата на върха между ЕС и САЩ във вторник, бележи и началото на дълъг процес, който изисква тясно сътрудничество, ако двете страни искат да се съсредоточат върху предизвикателствата пред взаимната им търговия, поставени от Китай.

За какво всъщност беше спорът?

Той датира от 2004 г., когато броят на доставките на самолети на Airbus за първи път изпревари този на американския й съперник. Предишното споразумение за субсидиите се срина, а американската администрация твърдеше, че е налице несправедлива държавна помощ. ЕС се противопостави със собствена жалба. Световната търговска организация се зае с проучването на обвиненията и на двете страни.

Основната американска критика се съсредоточи върху така наречената помощ за стартиране, предоставена на Airbus от приемащите държави в ЕС (по това време Великобритания, Франция, Германия и Испания). Помощта се състоеше от държавно финансиране за разработването на нови модели, извършено чрез възнаграждения за бъдещи продажби. ЕС отвърна, че Boeing се е възползвал от подкрепата на САЩ, която нарушава правилата на СТО - по-специално данъчните облекчения от щата Вашингтон, където е централата на компанията. Последваха спорове от типа "око за око, зъб за зъб", тъй като всяка от страните обвиняваше другата (успешно), че не спазва решенията на СТО.

През 2019 г. СТО предостави на САЩ правото да наложи мита на стойност 7.5 млрд. долара върху европейски продукти. Черният списък на САЩ варираше от френско вино до германски машини. На следващата година ЕС беше упълномощен да въведе допълнителни мита на стойност почти 4 млрд. долара върху американските стоки. Подобният разнообразен списък на блока варираше от спиртни напитки до декоративни рибки.

Прекратяването на спора стана сериозна възможност едва с появата на администрацията на Байдън, както и с нарастващото взаимно осъзнаване, че неразбирателствата вредят на компании и от двете страни, като същевременно подпомагат амбициите на Китай за търговската гражданска авиация. През март двете страни се договориха да спрат своите ответни тарифи за четири месеца, създавайки прозорец за преговори.

Какво представлява сделката?

Ключов елемент в нея е петгодишното спиране на наказателните мита и създаването на работна група, чиято задача е да постигне окончателен консенсус относно минали и бъдещи субсидии.

Boeing, приветствайки сделката, заяви, че "ангажира ЕС да преразгледа помощта за стартиране и оставя необходимите правила, за да гарантира, че ЕС и САЩ спазват този ангажимент, без да изискват допълнителни действия от СТО".

И все пак, за да се определят някои правила, ще се използват критерии на СТО за финансиране на научноизследователска и развойна дейност, данъчни облекчения и други видове субсидии. Сделката призовава и за редовни контакти на министерско ниво - главно между еврокомисаря по търговията Валдис Домбровскис и търговския представител на САЩ Катрин Тай - за преглед на напредъка. "Силно вярвам, че сме разрешили тези спорове, заяви Тай във вторник. Прибираме си съдебните куфарчета."

Друго важно нещо е, че и двете страни се споразумяха да си сътрудничат при работа с участници с "непазарна икономика" на пазара на гражданската авиация. В изявление американският президент Джо Байдън изрично свързва това с противодействието на "непазарните практики на Китай в този сектор, които дават на китайските компании несправедливо предимство".

Какви са последиците за авиационния сектор?

С една дума - облекчения. Секторът е сред най-тежко засегнатите от ковид-19 и перспективата за търговска война би била изключително скъпо разсейване. Доставките на самолети остават доста под нивата си отпреди пандемията, тъй като авиокомпаниите са анулирали или отложили поръчки.

Представители на Airbus и Boeing също наскоро сигнализираха, че искат споразумение. В допълнение към коронавируса техният дългогодишен дуопол е изправен пред нарастваща китайска конкуренция, където държавният авиокосмически производител Comac разработва C919, предназначен да съперничи на Airbus A320 и Boeing 737. Миналата година Boeing прогнозира, че Китай ще се превърне в най-големия авиационен пазар в света, като около 25% от целия глобален авиационен растеж от последното десетилетие идват от азиатската държава.

Къде остава търговията между ЕС и САЩ след сделката?

Споразумението прекратява един дълготраен източник на раздори. Сега Брюксел настоява за напредък по друг въпрос - митата от епохата на Тръмп върху стоманата и алуминия. Те са нанесли вреда на производителите от ЕС и са довели до отделна вълна от ответни мерки в ЕС срещу американски потребителски стоки като бърбън и продукти на Harley-Davidsons. Байдън и ръководителите на ЕС се споразумяха във вторник да създадат работна група по този въпрос. За ЕС това е особено ожесточен спор, тъй като администрацията на Тръмп оправда хода си, като определи ЕС като заплаха за националната сигурност заедно с други традиционни американски съюзници като Канада. Но докато впоследствие Канада получи отсрочка от Тръмп като част от актуализираното търговско споразумение, за ЕС няма облекчение.

Представители на ЕС твърдят, че сега блокът следва двупосочен подход за прекратяване на споровете, като същевременно продължава напред с позитивна програма. За тази цел Байдън и лидерите на ЕС също се споразумяха да създадат "съвет по търговия и технологии", който да си сътрудничи при определянето на правила и технически стандарти за нововъзникващите сектори като изкуствен интелект и чувствителни технологии като полупроводници.