Икономика

Рисковете от конфликта в Украйна: Пет реакции на държавата

Зависимостта от руския газ може да бъде намалена, борбата с корупцията остава фокус, работи се по различни сценарии за развитие на кризата

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Екип на Капитал

Темата накратко

Войната в Украйна вероятно ще трае с години, а правителството застава твърдо зад позициите на НАТО и ЕС.
България има план, ако подаването на руски газ спре, стана ясно по време на годишната среща между бизнес и управляващи.
Премиер, министри и бизнес представиха своята стратегия и решения за действия при кризата в няколко ключови области.

Трагедията на войната, която доскоро изглеждаше немислима, сега е пред очите ни. Тя ще засегне целия свят, но понеже е на 200 км от българската граница, тук ефектите вече се усещат и от хората, и от бизнеса. Войната засяга вериги на доставки, цени на суровини, вещае икономическа несигурност, енергийни рискове и инфлация. В такава ситуация е важно кой е начело на държавата, какви позиции отстоява, как управлява възникващите кризи и комуникира своите решения с хората. Това беше фокусът на разговорите в 16-ата годишна среща на бизнеса с правителството, която организира "Капитал".

"Големият проблем на страна като България е, че има високи нива на недоверие. И хората имат причина да имат голямо недоверие към много неща - към това, което им казва правителството, към това, което им казват медиите. Това недоверие обаче във време на война се превръща във военен фактор, то може да бъде инструментализирано", предупреди политологът Иван Кръстев.

Начело на държавата е ново правителство, което нямаше време дори да си поеме дъх и да се възползва от 100-те дни доверие, които обикновено получава в началото всяко управление. Или както обобщи премиерът Кирил Петков: "Нашето младо правителство попадна именно в перфектната буря."

Събитията и кризите през последните месеци се случват по-бързо, отколкото ни се иска. А последствията от тях - особено ако войната се проточи дълго, може да се окажат по-тежки в сравнение с ковид кризата. "Сделките в района ни не са спрели, но финансирането е много по-трудно. Има забавяне, защото банките искат гаранции. За тях най-важното е да подсигурят собствените си активи и чак след това да търсят начин да финансират нови проекти", даде конкретен пример Божидар Джелич, управляващ директор на банка Lazard за Централна и Източна Европа.

Логично очакванията към държавата растат. Затова ви предлагаме и обобщени пет реакции на кризата в пет конкретни сфери, които правителството очерта като приоритет пред бизнеса.

Енергетика - алтернативни доставки на газ и бърза писта за ВЕИ

Зависимостта на България от руския газ може да бъде намалена още преди края на тази година и на този етап не се планира нов договор с "Газпром". Освен с алтернативни доставки - от Азербайджан и LNG, това ще стане и с производството на зелен водород и биогаз. Заедно с това инвестициите в нови ВЕИ мощности ще бъдат регулаторно облекчени, така че да могат да се случат бързо - подготвени проекти биха могли да се случат в рамките на 6 - 9 месеца. А в комбинация с планираните батерии по Плана за възстановяване електроенергийната система на страната може да стане изключително конкурентна. Успоредно с всичко това ще се работи за повишаване на енергийната ефективност, така че самата нужда от енергия и горива да намалее.

Това са основните елементи в стратегията на управляващите за справяне със сегашната кризисна ситуация в енергийния сектор и рисковете пред доставките на природен газ и петрол заради войната на Русия в Украйна.

"За нас има добра новина - намираме се географски на място, където има алтернативни трасета, имаме инфраструктура с други държави, която например може да се използва за втечнен газ (през Турция, Гърция)", каза енергийният министър Александър Николов. По думите му в дългосрочен план решението е зеленият водород. "България има всички предпоставки да се превърне в една от водещите държави, които могат да заменят природния газ с водород като енергиен източник", смята той.

У нас вече има заявени планове за над 15 гВт нови ВЕИ мощности, като част от тях могат да се използват именно за производството на зелен водород. Въпросът е как държавата ще управлява тяхното включване към мрежата и колко бързо може да се реализират тези проекти. Едно от решенията е да се облекчат бюрократичните изисквания към такива проекти, особено когато става дума за собствено ползване на енергията.

Според министъра на околната среда Борислав Сандов биогазът също има място в енергийния микс, но той е сравнително малък като потенциал и подходящ за локални проекти, които по места да диверсифицират нуждата от природен газ. Министър Сандов допълни още, че администрацията е изключително мудна в това сама да използва соларни панели в сградите си и че подобни инициативи трябва да започват именно от държавата. За момента обаче това не се случва. Но все пак депутатите на "Продължаваме промяната" вече внесоха в Народното събрание законопроект, който да облекчи инсталирането на соларни панели за собствени нужди.

Финанси - повече инфлация, по-големи буфери в бюджета

Все още не е ясно как настоящата криза ще се отрази на ръста на българската икономика, но трябва да се анализира ефектът върху бюджета от голямата бежанска вълна към страната ни, която е основно от жени и деца. А това ще промени и параметрите на обещаната актуализация в средата на годината - в бюджета ще трябва да се заделят значителни буфери за посрещането на бежанската вълна, стана ясно от думите на вицепремиера и финансов министър Асен Василев. Финансите на държавата са планирани на дефицит от 5.9 млрд. лв., който трябва да бъде покрит с още дълг.

В същото време пазарите вече начисляват по-голяма рискова премия - преди дни България пласира 3.5-годишни ДЦК за 500 млн. лв. при 0.55% доходност. Тя надхвърля нивото при първоначалното отваряне на същата емисия миналия ноември - 0.13%, а причината е в геополитическия риск от войната в Украйна и лихвените очаквания, които вдигнаха рисковата премия на българските книжа в Европа.

По думите на Василев инфлацията в страната ще продължи да се ускорява заради последиците от войната в Украйна. Правителството прие бюджет 2022 с очаквания средногодишната инфлация в страната да е 5.6%. Сега финансовият министър убедено заяви, че тя ще е по-висока. "Това мисля, че е даденост, имайки предвид какво се случва с цени на горива, метали, хранителни продукти." За справка - през февруари националната статистика отчете 10% повишение на годишна база на индекса на потребителските цени.

Правителството работи по няколко сценария, свързани с рисковете около развитието на войната в Украйна. Те включват разширяване на конфликта към Молдова, възможни нарушения в корабоплаването и доставките по воден път. "Подготвени сме и за недостиг или почти никаква реколта на жито в Източна Европа. В България вече решихме този проблем, като изкупихме голяма част от зърното, което е на територията на страната", обясни Василев. Друг риск е, ако бъде блокиран Босфорът "примерно както беше затворен Суецкият канал за корабоплаване".

"Европа и светът вече са много различни. От гледна точка на бизнес, на вериги на доставки имаме фундаментална промяна", каза Василев. Според него кризата в Украйна няма да е за няколко месеца, а ще продължи с години. Това ще се отрази и на начина, по който работят бизнесът и пазарите на някои суровини като газ, петрол, някои метали, зърнени култури.

Правосъдие - нужна е истинска борба с корупцията и ефективна прокуратура

Българската корупция е свързана с геополитиката и Русия, заяви премиерът Кирил Петков. "Едни и същи хора се събуждат сутрин и когато не мислят за схема с националния бюджет, мислят за схема с Русия. (...) Борбата ни с корупцията и за влияние на чужди страни е да изчистим тези хора", обяви премиерът.

Според него институциите в България са превзети и това се случва главно заради прокуратурата, защото, "ако там успеем да вдигнем похлупака, другите неща ще се подредят. В момента имаме един, в който главният прокурор пази всичко. На нас буквално са ни вързани ръцете".

Тезата му повтори и правосъдният министър Надежда Йорданова. Тя заяви, че липсата на ефективна прокуратура е основната причина за усещането за липса на справедливост както сред гражданите, така и сред бизнеса. "Важни престъпления или не се разследват, или дори и да започне разследване, те се слагат на трупчета. Всъщност това е голямата власт на прокуратурата - дали да разследва едно престъпление, дали да повдигне едно обвинение, или опреден казус да го сложи на трупчета и да застрашава живота на всеки един от нас. И най-големият проблем за това е, че на върха на тази пирамида имаме главен прокурор като институция, за който липсва ефективен контрол за разследване и за търсене на отговорност", заяви Йорданова. Тя набеляза няколко важни законодателни промени, които готви правителството:

Първата е създаването на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор, което е ангажимент в Плана за възстановяване и устойчивост. Най-важното е, че това не е задача, отложена във времето, защото уредбата е разписана така, че да е приложима и съвместима с действащата конституция, а не да се налага промяна на основния закон, което в момента не е реалистично.
В условията на криза е необходимо бързо и ефективно производство по несъстоятелност и правото на втори шанс на бизнеса. Моят екип работи на много бързи обороти по тези теми и аз използвам този форум като апел към вас да се включите активно със своите предложения в рамките на общественото обсъждане, каза министър Йорданова под формата на обръщение към бизнеса.

Инфраструктурата - индексацията на цените в строителството и разширяване на тол-а

Заради силно покачващите се цени на строителните ресурси и материали държавата планира да индексира договорите по обществените поръчки в сектора или направо да проведе нови търгове за обектите, за които все още не са подписани контракти. Около 260 млн. лв. са застрашените договори само във ВиК структурата, където по сключени договори изпълнителите се отказват да ги довършват.

"По вече сключени договори строителите отказват да поддържат обектите си, а там, където контрактите все още не са сключени, фирмите не искат да подпишат изобщо. За тази цел започна работа междуведомствена работна група, създадена в края на януари, по така наречената индексация на цените. Ясно се очертава, че Законът за обществените поръчки ще трябва да се промени и текстовете ще трябва да съдържат обективен индекс за прилагане на месечна или тримесечна основа и към заварените вече договори", казва министърът на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов. Работата на работната група се очаква да приключи до края на месеца и ще има предложение за законодателна промяна за индексация.

Заедно с това стана ясно, че тол системата ще бъде разширена и до средата на тази година хваща и второкласните пътища. Предстои втори кръг на разговори с превозвачите, за да се въведе промяна на обхвата на платените пътища. Така общата дължина на включените в тол-а шосета ще надхвърли 6400 км. "Поради протести и зле разбран популизъм за второкласните пътища беше наложена тарифа 0 лв., т.е. камионите и до ден днешен не заплащат, когато минават по нея. Това съвсем естествено води до отливане на трафика от първокласната към второкласната пътна мрежа. В масовия случай това означава движение на тежкотоварни автомобили по пътища, които не са пригодени за такъв трафик. Разрушаването на тази инфраструктура е неизбежно", обясни Караджов.

Киберсигурност - ЕК обсъжда възможността за промяна на алгоритъма на Facebook

"България се подготвя за по-мащабна кибервойна, докато се бори с по-малки атаки, които са довели до блокирането на 45 хил. руски IP адреса във връзка с успешните и неуспешните опити за сваляне на държавни и частни български платформи през последните месеци", каза министърът на електронното управление Божидар Божанов. Според него през последните години не е правено нищо по отношение на киберсигурността. "Опитваме се за няколко месеца да наваксаме десет години, както е и в други области в държавата. Когато премиерът Кирил Петков казва, че България няма бомбоубежища или йод, това е нещо, което хората могат да си представят. Когато става дума за киберсигурност, е малко трудно хората да си представят липсата на софтуер, на защитени сървъри, на подготвеност", каза Божанов.

Заради отношение към информационната война Европейския съюз вече работи със социалните мрежи за проследяване на малките сайтове със сензационни новини, които често са лъжи или всяват паника. Тяхното разпространение на практика е невъзможно без социалните мрежи и потенциална платена реклама, затова Брюксел обсъжда възможността за промяна на алгоритъма на мрежи като Facebook, така че те да скриват автоматично сайтове с руска пропаганда. Ако това се случи, Facebook трябва да промени голяма част от алгоритъма си за нареждане на публикации, а заедно с това и част от бизнес модела си, който разчита именно на виралния ефект на постовете.

"Никой не влиза конкретно в тези малки сайтове, които пишат фалшиви новини, те се появяват във Facebook. Когато нещо е изцяло невярно, това е лесно за опровержение, но истинският проблем е фоновата информационна война, която върви постоянно, и тя налага наративи като този за великата Русия и декадентския Запад", каза още Божанов.

По думите му електронната идентификация остава основен приоритет на министерството дори в тази ситуация.

По темата работиха: Вера Денизова, Ивайло Станчев, Йоан Запрянов