МВФ и Световната банка свиха очакванията си за икономиката заради войната в Украйна

Най-засегнати в световен план са домакинствата с ниски доходи, посочват институциите

Според управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева инфлацията е станала "огромна пречка за глобалното възстановяване"

Васил Минков

Според управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева инфлацията е станала "огромна пречка за глобалното възстановяване" © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Световната банка и Международният валутен фонд очаквано понижиха прогнозите си за ръст на световната икономика за 2022 г. заради икономическите последствия от войната в Украйна. Редовната пролетна прогноза на МВФ залага на ръст на световния БВП по 3.6% тази и следващата година, което е съответно с 0.8 и 0.2 пункта надолу. Очакванията на Световната банка за ръста пък са понижени на 3.2% вместо по-рано предвижданите 4.1%.

Така последиците от руската инвазия в Украйна подкопават надеждите, че възстановяването от пандемията ще продължи на пълни обороти тази година. На преден план застават икономическата несигурност и растящите цени на горивата и храните. А очакваното затягане на паричната политика на централните банки, необходимо, за да бъде овладяна инфлацията, рискува да предизвика финансова нестабилност в по-бедните страни с високи дългове.

По-слаби очаквания и за България

Новата прогноза на МВФ за България залага на ръст 3.2% тази година и 4.5% през 2023 г. Очакванията за инфлацията в страната са ревизирани нагоре до 11% средно за 2022 г., като според фонда тя ще спадне до 3.3% догодина. Есенната прогноза беше за ръст с 4.4%, но тогава нямаше очаквания за война и повечето прогнози бяха за успокояване на инфлацията през пролетта. По-рано през месеца Световната банка също понижи прогнозата си за ръста на българската икономика - с 1.2 пр. пункта до 2.6%. Такава е и ревизираната прогноза на Министерството на финансите. Актуализираната прогноза на БНБ е за покачване с 2.1%, което е корекция надолу с 1.5 пр. пункта.

Световна банка подготвя финансов пакет от 170 млрд. долара

Световната банка очаква рязко забавяне на глобалната икономика след оценения на 5.7% ръст миналата година. Заложеното за 2022 г. разширяване е 3.2%, а ревизията от близо процентен пункт надолу идва най-вече от прогнозираното свиване с 4.1% в Европа и Централна Азия. Сред факторите за забавянето на растежа спрямо януарската прогноза са и по-високите разходи за храни и горива. Това отчасти е резултат от санкциите срещу Русия, които повишиха цената на петрола и газа в световен мащаб. Фактор са и прекъсванията на доставките на зърнени култури от Украйна, на които страната е основен износител.

Световната банка "се подготвя за продължителен отговор на кризата", каза президентът на институцията Дейвид Малпас. Разглежда се нов антикризисен пакет за около 170 млрд. долара за периода от април 2022 г. до юни 2023 г., като 50 млрд. долара от финансирането се предвиждат още за следващите три месеца. За сравнение - Световната банка организира пакет за 160 млрд. долара за справяне с корона кризата.

Банката прогнозира рязко свиване на икономиките на Русия и Украйна, а най-близките страни в Европа и Централна Азия ще усетят най-силно ефектите. Потреблението в развитите икономики пък ще намалее заради по-високите цени. Институцията оценява, че щетите от войната ще намалят почти наполовина БВП на Украйна на годишна база. Икономиката на Русия също ще понесе сериозен удар от 11.2% тази година в резултат на санкциите. След резкия спад през първите седмици на войната руската рубла възстанови голяма част от стойността си, но според икономистите това възстановяване е илюзия, създадена от строг вътрешен валутен контрол, наложен от Кремъл, който фалшиво надува стойността на рублата. МВФ прогнозира 35% срив на БВП в Украйна и оценява, че санкциите ще изтрият около 8.5% от руската икономика.

МВФ предупреждава за финансова нестабилност

Икономическите перспективи пред света са се влошили след последната прогноза на МВФ от януари. Европа, Централна Азия, Близкия изток и Северна Африка са сред икономически най-засегнатите от войната райони, а най-ощетени по цял свят ще са домакинствата с ниски доходи. Очаква се темпът на растеж на развиващите икономики да се забави до 3.8% тази година след ръст 6.8% миналата година. Прогнозата е с 1.0 пункт надолу спрямо януарската, докато понижението за развитите икономики е 0.6 пункта.

По думите на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева инфлацията е станала "огромна пречка за глобалното възстановяване". Фондът очаква значително по-висока инфлация тази година - 5.7% в развитите икономики и 8.7% в нововъзникващите пазари и развиващите се страни - съответно с 1.8 и 2.8 пункта нагоре спрямо прогнозата от януари. Средното ниво на инфлацията в еврозоната е ревизирано нагоре до 5.3%.

МВФ предупреждава и за рискове за финансовата стабилност, най-вече във възникващите пазари заради очакваното агресивно затягане на паричната политика на централните банки и съответно повишаване на разходите по заемите. Страните като цяло са станали по уязвими за растящите лихви заради разрасналото се задлъжняване на правителствата по време на пандемията, а в много страни кредитите на фирмите и домакинствата също значително са се увеличили.

С прогнозираното покачване на инфлацията в САЩ и по-умерените последици за страната от конфликта в Украйна МВФ препоръча на Федералния резерв да продължи да повишава лихвените проценти. Но войната вероятно ще има по-голямо въздействие върху европейската икономика, което ще направи решенията на ЕЦБ по-трудни.

МВФ подчертава, че рисковете пред прогнозата са необичайно високи. Растежът може да се окаже по-нисък, а инфлацията - още по-висока, особено при пълно спиране на енергийните доставки от Русия. Не бива да се подценява и опасността от потенциални нови варианти и вълни на коронавируса.