Брюксел съветва българското правителство да внимава с текущите разходи

Бюджетният дефицит надхвърля прага от 3% от БВП, както и в други страни, но това е допустимо предвид кризите, казва ЕК

При представянето на пролетния пакет вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровски и комисарят по икономиката Паоло Джентилони акцентираха върху рисковете от войната в Украйна и покачващите се цени върху ЕС

Васил Минков

При представянето на пролетния пакет вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровски и комисарят по икономиката Паоло Джентилони акцентираха върху рисковете от войната в Украйна и покачващите се цени върху ЕС © Европейска комисия

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

ЕК няма да вкара България и други страни, надскачащи границата 3% от БВП, в процедура по прекомерен дефицит
Тонът в препоръките към страната е сходен с този към останалите, като изключенията може да се запазят и за 2023 г.
Основната критика на Брюксел е извънредните разходи в отговор на кризите да са по-добре насочени към нуждаещите се

Бюджетният дефицит на България надхвърля заложения праг от 3% от БВП, а за него значително допринасят текущи разходи като разнообразни антикризисни мерки, казва Европейската комисия (EK) в най-новия си документ със специфични препоръки за държавите от съюза. Засега обаче по-големите разходи остават допустими предвид кризите и страната няма да влезе в процедура по прекомерен дефицит заради действащата дерогация, въведена в началото на ковид пандемията.

Мерките за инфлацията: с бензин срещу огъня

Затова и очаквано решението на ЕК е да не открива нови процедури за нито една държава, като единствено с прекомерен дефицит още отпреди коронавируса е Румъния. България остава и в групата на страните където не са констатирани макроикономически дисбаланси за разлика от десет други членки - като в три от тях (Гърция, Италия и Кипър) те са оценени като прекомерни. Ирландия и Хърватия са извадени от този списък, което за последната още повече отваря вратата за приемането й в еврозоната, което се очаква да се случи от 2023 г.

Като цяло тонът в препоръките към София е сходен с този в другите членки, реализирали дефицит над границата за 2021 г. и/или планиращи да я надскочат 2022 г. През 2020 г. за България той е 4%, а през 2021 г. - 4.1%. В своята конвергентна програма правителството очаква дефицитът да се увеличи още - до 5.3% тази година, но според прогнозите на ЕК той ще е доста по-скромен - 3.7%. Разминаването се дължи на разлики в макроикономическите прогнози, на които се основават двата документа.

По-големият дефицит все още е допустим

С настъпването на пандемията през март 2020 г. ЕС замрази Пакта за стабилност и растеж, който ограничава държавния дълг на страните от съюза до 60% от БВП, а бюджетния дефицит - до 3%. Така правителствата получиха възможност да правят по-големи харчове, за да отговорят на ковид кризата. В края на миналата година ЕК посъветва страните да преминат от подкрепяща фискална политика през 2020-2022 г. към неутрална през 2023 г., за да имат готовност за реакция при евентуални нови шокове. Но поради войната в Украйна и растящите цени на храните и енергийните ресурси Брюксел смята, че бюджетите на страните трябва да останат "гъвкави" и да осигуряват инвестиции за екологичен и цифров преход, както и подкрепа за покупателната способност на най-уязвимите домакинства. Според ЕК ограниченията за държавните финанси трябва да останат на пауза до 2023 г., затова и България няма да влезе в процедура по прекомерен дефицит, но въпросът отново ще е на дневен ред през есента.

По данни на Евростат миналата година 14 други стани от ЕС освен България са надхвърляли 3-процентния праг на дефицита, а средно за ЕС той е бил 4.7%. Страната остава третата с най-нисък държавен дълг в ЕС след Естония и Люксембург и през 2021 г. е 25% от БВП, или доста под определения максимум от 60%.

Но разходите трябва да са целенасочени

В предишните си препоръки ЕК посъветва България да осигури фискална устойчивост в средносрочен план и да засили инвестициите, за да стимулира растежа. Тази година правителството премахна повечето от мерките, свързани с пандемията, но на тяхно място идват нови - за смекчаване на ефектите от растящите цени. Те са временни, но може да останат и догодина. Именно по тази линия са критиките на Брюксел, че България не контролира достатъчно добре нарастването на текущите си разходи. Те ще допринесат с 1.4 пр. пункта за дефицита, а основна част от тях са увеличението на пенсиите (0.6% от БВП) и на заплатите (0.3%), антикризисни мерки за смекчаване на инфлацията (0.2%), както и разходите във връзка с бежанците от Украйна (0.1%). Според ЕК някои от мерките не са достатъчно целенасочени, като мораториума върху цените на енергията за домакинствата.

В другия ключов документ от пакета за България, анализиращ икономиката на страната, ЕК констатира, че по 8% от набелязаните в 2019-2021 г. препоръки има съществен напредък, а по 45% - известен напредък. Останалите 47% са поставени в графата "ограничен напредък", което на брюкселски жаргон означава, че практически не е предприето нищо.

Препоръките - повече инвестиции в енергийния преход

Извън темата за фискалната устойчивост ЕК има още препоръки в две направления към българските власти. Брюксел съветва правителството да увеличи инвестициите за екологичен и дигитален преход и за енергийна сигурност, като се възползва от Механизма за възстановяване и устойчивост, RePowerEU и други фондове на ЕС. Освен това според комисията страната ни трябва да ускори разработването на възобновяеми енергийни източници и осигуряването на алтернативни доставки на газ, за да намали зависимостта си от изкопаемите горива. Необходимо е и повишаване на енергийната ефективност.