Важни промени в програмата за саниране: досега подадените над 3 хил. проекти трябва да се преработят

От интервюто със заместник-министър Иванова става ясно, че въпреки че тези сдружения имат подадени заявления в ББР, те няма да могат да бъдат прехвърлени за кандидатстване по Плана за възстановяване и устойчивост заради получен отказ за подобно действие от страна на Европейската комисия по време на преговорите за изготвянето на програмите и условията по тях.

Причината за отхвърляне на предимството на тези обекти е постигането на заложеното изискване за достигане на поне клас В енергийна ефективност за многофамилните жилищни сгради. В предходната национална програма то беше занижено до минимум клас С.

Какво трябва да направят

Така сега, за да могат да бъдат включени отново за финансиране, тези сдружения ще трябва да докажат, че ще постигнат изискваният по-висок клас енергийна ефективност. Това означава ново техническо обследване, на база на което да получат технически паспорт и енергийно обследване на сградата, с които да докажат постигането от най-малко 30% енергоспестяване, както е заложено като условие по ПВУ.

Освен всичко останало разликата между досегашната национална програма и финансирането по плана е, че новите разходи за обследване и технически паспорт ще са за сметка на собствениците на сградите. Тоест чакащите над 3 хиляди сдружения ще поемат тези разходи със собствени средства, ако искат да бъдат включени за финансиране на саниране на сградите им. Според Иванова това щяло да струва средно по 1000 лв. на жилище.

В своето интервю зам.-министърът обаче пояснява, че тези сдружения все пак имат косвено предимство пред останалите - а именно вече създадените обединения и фактът, че няма да губят време в създаване тепърва на сдружения за етажна собственост.

Новостите в насоките

Окончателните насоки по новата програма все още не са публикувани. Това предстои да се случи в рамките на следващия месец според министерството. Но от интервюто става ясно, че има още новини. Например заниженото изискване за наличието на поне 36 апартамента в сградата, за да може тя да бъде санирана със средства по плана. С промените за финансиране със средства по ПВУ ще могат да кандидатстват всички сгради, които имат повече от 3 апартамента. Това значи драстично увеличаване на броя на желаещите за саниране.

Променя се и мястото, на което ще се подават заявленията. Според Иванова досега изграденият модел общините да приемат документите е малко спорен поради натовареността на администрацията по приключването на старите процедури. Затова МРРБ се спира на два варианта, като единият остава общинските администрации да се справят с дейността, а другият е чрез външни фирми, разпределени по една във всеки район за планиране, т.е. 6 на брой.

Съвсем логично те ще бъдат избрани с процедури по ЗОП, което обаче е бавен процес. За тази цел до приключване на процедурите и избор на изпълнители заявленията ще се приемат директно в МРРБ.

Дали този вариант е по-работещ от схемата с общинските администрации и ще бъде по-успешен и реализируем не може да стане ясно предвид тромавите процедури по ЗОП и проблемите с избор на подходящ изпълнител.

От кога ще може да се кандидатства

Според първоначалните планове, заложени в ПВУ, стартът на процедурите трябваше да е началото на следващия месец - юли 2022 г. Това обаче търпи забавяне и от МРРБ се надяват най-късно до средата на юли да са готови насоките и инструкциите за подаване на документи за саниране на жилищни сгради.

Всички изброени дотук условия са в процес на обсъждане и съгласуване, което според Иванова означава, че "конкретният подход все още не е изяснен" и се очаква одобрение на окончателните условия и параметри от Министерския съвет.

В същото време всички действия трябва да се случват максимално бързо, защото процесите по саниране на сградите в България трябва да приключат до края на 2026 г.

Опит да се избегне картелът

По думите на Иванова опитът от досегашната национална програма за саниране установява, че за някои строително-монтажни работи по процеса на обновление на сградите е имало картелни споразумения между компаниите за цените.

По тази причина идея на МРРБ е в този програмен период да се сключат рамкови договори с няколко фирми в един регион, които след това ще кандидатстват за извършване на СМР по сгради, които са подали своята пълна документация и са получили одобрение за финансиране, като ще бъде избрана най-добрата оферта.