Последният отчаян опит да се подкрепи турската лира
Реджеп Тайип Ердоган ще подкрепи всичко, но не и повишаването на лихвите
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
В Турция ненормалното е новото нормално. Ако се вярва на официалните данни, годишната инфлация вече надхвърля 78%. Ако се вярва на турските потребители, тя е много по-висока. Измерена спрямо долара, лирата прилича на ски писта с черен цвят за трудност. Валутата е загубила една пета от стойността си спрямо зелените пари от началото на годината. Очевидното решение би било драстично увеличение на лихвените проценти. Но президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган отказва да позволи на централната банка да затегне паричната политика.
- Турция въвежда таван от 25% за увеличението на наемите
- Защо напрежението между Гърция и Турция отново расте
Шокиращата стойност на шантавата икономическа теория, която лидерът на Турция разпространяваше от известно време, а именно, че решението за високата инфлация са ниските лихвени проценти, изчезна. Това, от което инвеститорите и турските компании се страхуват сега, е докъде ще стигне Ердоган, за да запази настоящите парични настройки. Призракът на капиталовия контрол започна да тегне над страната.
Ограничения
На 23 юни централната банка реши да запази основния си лихвен процент непроменен за шести пореден месец. Това се очакваше. Изненадата дойде на следващия ден, благодарение на турския банков орган, известен като BDDK. Той обяви, че турските компании вече няма да отговарят на изискванията за заеми в лири, ако техните активи в чуждестранна валута надхвърлят 15 млн. лири (приблизително 900 хил. долара) и ако сумата надвишава една десета от техните активи или годишни продажби.
Принуждавайки компаниите да продават долари и евро, правителството се надява да вдъхне малко живот на лирата (Турските износители вече трябва да преобразуват 40% от чуждестранните си приходи, според по-ранно решение, взето от регулаторите). Но този ход може също да затрудни компаниите и да доведе до изтичане на капитали. Колкото повече правителството санкционира притежаването на чуждестранна валута, толкова по-малко ще могат фирмите да защитят спестяванията си от инфлация, което подкопава доверието. Освен това ще им е по-трудно да купуват стоки и услуги от чужбина. Някои ще търсят начини да заобиколят новата директива, казва Дурмуш Йълмаз, бивш управител на централната банка, и ще пренасочат повече пари към чужбина.
Все по-неортодоксалните опити на Турция да подкрепи лирата вече нанесоха тежък удар върху икономиката и публичните финанси. От 2019 г. централната банка е "изгорила" най-малко 165 млрд. долара в чуждестранни резерви чрез намеса на валутния пазар. В края на миналата година правителството въведе схема за компенсиране на притежателите на специални депозити в лири за обезценяването на валутата спрямо долара, като това беше опит да спре по-нататъшния спад. Оттогава турците са налели 963 млрд. лири в специалните сметки. Тъй като въпреки това валутата продължава да пада, хазната им дължи милиарди долари.
Последният ход на правителството не отговаря на дефиницията в учебника за капиталов контрол (мерки за спиране на потока на чуждестранен капитал във и извън страната). Но това предполага, че може да има по-сериозни интервенции, ако лирата продължи да поевтинява. Анализаторите казват, че Ердоган много по-скоро би наложил капиталов контрол, отколкото да позволи повишаване на лихвите. "100% съм сигурен, че той няма да използва лихвените проценти като инструмент", казва Йозлем Деричи Сенгул от Spinn, консултантска компания в Истанбул. Държавата се свлича по хлъзгав наклон.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.