Краят на охолните бюджети

Преди няколко седмици служебният финансов министър Росица Велкова предупреди, че и без да се вдигат заплати, заради вече гласувани от предходни парламенти щедрости следващите няколко години се очертават с огромни бюджетни дефицити.

В отговор бившият финансов министър Асен Василев, който е съпредседател на "Продължаваме промяната" и е в предизборна кампания, разпространи "обезпокояващ" - по думите му - работен документ на служебния кабинет. Според Василев той цели да отмени цялата социална програма на предходното правителство (разбирай ръст на пенсии, нулев ДДС за хляба и т.н.). Реално обаче драфтът, чиято автентичност Министерството на финансите не потвърди, очертава рисковете в бюджета за тази и следващата година и призовава да не се одобряват нови извънредни разходи, както и да се търсят съкращения.

Дори и картината да не е толкова обезпокоителна, риск за бюджета по всеобщо мнение догодина има. И той е свързан с очакванията за икономическа криза в САЩ и Европа още тази зима. Но и без рецесия политиката на хронични бюджетни дефицити, които да се финансират с още дълг в условията на покачващи се лихви, едва ли е най-добрата за страната. Подсказаха го и резултатите от последните дългови емисии на страната - вече евтиното финансиране при близки до и под нулата доходности е в историята и цената на дупките в бюджета се измерва в по над 4% годишно за следващото десетилетие. При очертания от Велкова потенциален дефицит за 2023 г. от 11.3 млрд. лв. това се равнява на близо 0.5 млрд. лв.

Капка по капка - 11 милиарда

На този фон към август бюджетът продължава да е на плюс 1.65 млрд. лв. Той обаче се дължи основно на забавени капиталови разходи. Към юли, за когато има по-подробни данни, данъчните приходи растат със 17% спрямо миналата година, но за цялата 2022 г. е заложен доста по-солиден ръст от 30%. Най-големият приходоизточник - ДДС, расте към юли с 21% спрямо миналата година, но се очаква към декември постъпленията от косвения данък да са с 40% над миналогодишните. Засега са събрани 54.3% спрямо планираните ДДС постъпления за годината, но и инфлацията продължава да расте, потреблението също. Тоест макар и по-напрегнат, вероятно бюджет 2022 няма да е проблемен и планираният дефицит от 6.2 млрд. лв. дори може да се окаже по-малък.

Проблемът е по-скоро за следващата година, когато разходите за пенсии ще се увеличат с поне 3.7 млрд. лв., ще има натиск за по-високи заплати в публичния сектор, за повече капиталови инвестиции. А ако се стигне до правителство, то вероятно пак ще е продукт на сложна коалиция, което е рецепта за липса на реформи. Така наследникът на Велкова ще трябва да стъпи на нейните над 11 млрд. лв. дефицит (виж графиките) и скоростно да разкроява на коляно оставената на бюрото му чернова.

В документа, който визира Асен Василев и който беше публикуван от "Медиапул", пък се посочва, че без да се вдигат заплати или да се поемат нови разходи през 2023 г., приходите трябва да пораснат с поне 5.5 млрд. лв., за да се постигне дефицит поне като тазгодишния, т.е. 6.2 млрд. лв.

Диагнозата на икономистите

"По-скоро Министерството на финансите са заложили на консервативна прогноза, което не е необичайно за ведомството - особено при такава висока несигурност. Например прогнозата за БВП от 154 млрд. лв. през 2022 ще бъде надхвърлена значително при сегашните тенденции при инфлацията", казва Георги Ангелов от институт "Отворено общество". И добавя, че въпреки това има рискове за 2023 г. и не бива да се самоуспокояваме. "В този смисъл е учудващо с каква лека ръка се раздават стотици милиони с постановления на правителството, даде се и държавен заем за "Булгаргаз" от 800 милиона (сега се готви и нов), опростиха се дългове на "Топлофикация София", обещават се компенсации за газ и т.н. Политиците свикнаха на ситуацията от 2021 и първото полугодие на 2022, когато бюджетът все имаше преизпълнение и излишък - но трябва да се приготвят за ситуация, в която няма да има толкова много непредвидени приходи, съответно трябва да се внимава и с разходите", казва икономистът.

"Светът, в който живеехме до 2019 г. и който беше характеризиран от икономически цикли, сега е коренно различен. Започва период на нагаждане към новата реалност. В тази обстановка трябва да си малко по-консервативен, т.е. да имаш достатъчно буфери в бюджета, ако нещо се обърка, да може да реагираш. А ако се окаже, че нещата не са толкова лоши, може да се състави листа от чакащи проекти за финансиране", казва и Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Той допълва, че трябва да спре практиката да се приема бюджет за една година, а да е ясно, като се планират проекти, как те се отразяват дългосрочно на финансите на държавата в рамките на няколко години. Нужна е и политика, която да е базирана на стремеж към стабилност. Това означава намаляване на дефицита и задържане на нивото на дълга.

"От две години сме в ситуация, в която Румъния беше преди няколко години - политическата нестабилност доведе до това партиите да се надцакват кой ще предложи повече, без да се интересуват какъв ефект се постига. Или казано накратко - да си купуват политически капитал. А това доведе до големи бюджетни дефицити и проблеми", убеден е Стайков.

Какво може да се направи

Когато държавата иска да направи определени разходи, но за тях не достигат пари, обикновено управляващите или трябва да вдигнат някой данък, или да увеличат дефицита, а оттам и дълга, или да спестят от някое друго перо. Преди десетина дни Велкова заяви публично, че според нея трябва да се търси оптимизиране на разходите за следващата година. Както и че служебният кабинет ще изготви базов проектобюджет за 2023 г., в който ще бъдат дадени и предложения за намаляване на дефицита.

В документа, цитиран от Василев, също има препоръки: "Консолидация (свиване на дефицита - бел. ред.) следва да се търси през намаляване на разходите, в т.ч. отмяна на вече стартирали политики или намаляване/отмяна на данъчни облекчения, а не чрез увеличаване на данъчните ставки или въвеждане на нови данъци. При настоящата международна обстановка резки промени в данъчната политика в посока увеличение на данъчните ставки биха довели до влошаване събираемостта, ръст на сивия сектор, допълнително влошаване на икономическия климат на страната."

Всъщност политическите партии с шанс да влязат в следващ парламент (виж в каретата надолу отговорите на ГЕРБ, ПП и ДБ, БСП и ДПС не откликнаха на въпросите ни) също дават заявка да няма резки промени в данъчната политика на държавата.

А икономистите са единодушни, че няма нужда данъчните отстъпки като нулев ДДС за хляба или 9% за заведенията да станат постоянни, тъй като от тях вече няма смисъл. Премахването им ще вдигне постъпленията, а и ще се намали изкушението за данъчни измами. Справянето с лобистката съпротива обаче ще изисква доста политическа воля, каквато засега никой не демонстрира.

"Другият проблем са енергийните помощи за бизнеса. Само за септември те са за 900 млн. лв. Бизнесът лесно се пристрастява към ниските цени, а се отнема и стимулът за енергийна ефективност. Индустриалното производство расте, износът расте, което означава, че високите цени не водят до загуба на конкурентоспособност. Тези помощи трябва да са таргетирани и диференцирани", казва Стайков.

Подобно е мнението и на Ангелов. Според него свръхпечалбите на държавните енергийни дружества могат да се разходват по-целенасочено към тези, които наистина са пострадали от кризата, и да се премахнат компенсациите за тези бизнеси, които печелят от сегашната ситуация. Той дава пример с петролният бизнес - при тези цени на горивата и при евтиния нефт, който внася, не е сериозно "Лукойл Нефтохим" например да взима компенсации. "С такива мерки могат да се спестят милиарди, които да останат в бюджета. Печалбите на петролната рафинерия също би трябвало да се облагат в България, а не в други юрисдикции - това касае и други сектори", допълва Ангелов.

Според него друга мярка е преглед на публичните разходи, така че средствата да не изтичат за неефективни програми и проекти. "Със сигурност трябва да се въведе капиталово бюджетиране, а парламентът да дискутира и гласува списък с инвестиционни проекти - а не да се гласуват милиарди капиталови разходи в централния бюджет без ясно предназначение, които после се използват като касичка за разходи, които никой в парламента не е гласувал."

За да се случи всичко това обаче, ще е нужно стабилно управляващо мнозинство, което залита по-малко към популизъм. Алтернативата - дори и задаващата се криза да се окаже по-безобидна, е постепенно влизане в спирала от измамен ръст на пенсии и заплати, последван от хронични дефицити и все по-скъп дълг, с които да се финансират.