Финансовото министерство пласира още 200 млн. лв. ДЦК

Постигнатата доходност по облигациите с оставащи близо 4 години до падежа е 3%

До края на годината Министерство на финансите планира да пласира още 1.85 млрд. дълг и да остане доста под лимита от 10.3 млрд. лв.

Николай Стоянов

До края на годината Министерство на финансите планира да пласира още 1.85 млрд. дълг и да остане доста под лимита от 10.3 млрд. лв. © Велко Ангелов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Предизвикателните условия на пазарите и очакванията за още покачвания на лихвите от централните банки вдигнаха цената, на която може да се финансира България
Рисковата премия за страната се увеличава: през пролетта спредът спрямо аналогичните германски федерални облигации беше 78 базисни пункта, сега е 147 б.п.
На 26 септември предстои нов аукцион за 200 млн. лв. на нова 5.5-годишна емисия с 3.2% годишен купон

След успешното излизане на международните дългови пазари миналата седмица за 2.25 млрд. евро, Министерството на финансите (МФ) успя да пласира и ДЦК за 200 млн. лв. на вътрешния. На аукциона в понеделник постигнатата доходност по предложените облигации с падеж юли 2026 г. е 3.01%, което очаквано е чувствително по-скъпо от нивата от пролетта, когато за последно бяха продадени сходни по матуритет тригодишни книжа при 1.33% доходност.

Инвеститорският интерес е бил сравнително скромен като подадените поръчки са били за малко над 300 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие 1.51. Донякъде това може да се обясни и със заделения ресурс за глобалните облигации миналата седмица. По информация от Министерството на финансите български инвеститори са записали 31% от 7-годишните книжа и 13% от 12-годишните, което прави сумарно над 560 млн. евро.

Очаквано по-скъпо

Предизвикателните условия на пазарите и очакванията за още покачвания на лихвите от централните банки очаквано увеличиха цената, на която може да се финансира България. Това реално се случва и навсякъде по света като доходността по държавните облигации и на развитите и на развиващите се икономики расте.

По-негативният момент е, че явно рисковата премия за страната се увеличава. Ако през пролетта на последните аукциони спредът спрямо аналогичните германски федерални облигации беше 78 базисни пункта, то сега тя е 147 б.п. Теоретично за разширяването му може да влияят различни фактори като политическата нестабилност в България, влошените перспективи пред икономиката и разхлабената фискална дисциплина. Очертаната от служебния финансов министър Росица Велкова на хронични и високи бюджетни дефицити в следващите години дори при сценарии без рецесия и без нови популистки отстъпки, означава че съотношението дълг/БВП може да нарасне с около 15 процентни пункта до около 40% до 2025 г. А също така и че в следващите години България неминуемо ще е по-чест емитент и съответно книжата й ще загубят аурата си на рядка и ценна добавка към портфейлите.

Без фурор

Все пак позитивното е, че макар и без фанфари аукционът е пласиран успешно при адекватно търсене. От предоставената разбивка от финансовото ведомство се вижда, че основната част от емисията е придобита от банките - 61.2 %. Останалите книжа са купени от гаранционните фондове - 16 %, пенсионни фондове - 10 %, застрахователни дружества - 6 %, инвестиционни посредници - 1.8% и други - 5%.

Фактор за по-скромния интерес е и че според обявения емисионен календар финансовото министерство планира още следващия месец на два пъти да предложи по 200 млн. лв. от същата емисия, а през ноември и декември да я преотвори още два пъти. Така при очаквания за покачване на доходността някои инвеститори може да са решили да изчакат по-изгодни за тях условия.

Още 1.8 млрд. лв. до целта

С тези 200 млн. лв. пласираният дълг на вътрешния пазар вече е 2 млрд. лв., като към тях се добавят и еврооблигациите от миналата седмица сумата на новоемитирания дълг достига 6.4 млрд. лв.

Лимитът за нов дълг в актуализирания бюджет за 2022 г. е 10.3 млрд. лв., като той явно няма да бъде усвоен напълно. Министерството на финансите вече заяви, че не планира друго излизане на външните капиталови пазари до края на годината, а според публикуваните му планове на местния пазар предстои да се наберат 1.85 млрд. лв. Така ако няма промяна и емисиите се пласират успешно, новият дълг ще достигне близо 8.3 млрд. лв. Това горе-долу покрива заложения дефицит за 2022 г. и падежиращите дългове през годината.

При покачването на тавана за нов дълг (с 3 млрд. лв. до 10.3 млрд. лв.) от предходния кабинет беше заявено, че това се прави за да се осигури финансиране и на падежи през 2023 г., но явно поне към момента планът е това да остане за началото на следващата година. Предвид анонсираните нови повишения на лихвите на ЕЦБ, това може да направи финансирането още по-скъпо. Разбира се, евентуално редовно правителство след изборите в началото на октомври може да промени стратегията и да опита да набере и още до 2 млрд. лв. до лимита.

Следващият понеделник на 26 септември предстои нов аукцион за 200 млн. лв., този път на нова 5.5-годишна емисия облигации с 3.2% годишен купон, падежиращи през март 2028 г.