Бюджет 2023: Лампичките вече светят в ярко червено

Предупредителната червената лампа беше светната преди седмица от служебния финансов министър Росица Велкова. Преди да поеме този пост, тя беше заместник финансов министър, отговарящ именно за бюджета. "Като експерт не бих препоръчала да се вдигат данъци. Препоръчвам оптимизиране на разходната част на бюджета", заяви Велкова в интервю за БТА.

Думите й означават и още нещо - че следващият редовен кабинет ще има много по-малко поле за маневри и за популистки обещания, включително за реверанси към различни бизнеси. Защото и преди актуализацията сметките показваха, че държавните финанси ще продължат да са на минус от по 5 млрд. лв. всяка от следващите три години. Новите изчисления вероятно ще покажат още по-големи дефицити.

Все още на плюс

Към юли приходите все още надвишават разходите с 1.5 млрд. лв. Бюджет 2022 обаче е планиран на касов дефицит от рекордните 6.2 млрд. лв., или 4.1% от очаквания БВП. И въпреки инфлацията и растящото потребление, Велкова вече намекна, че още през август преизпълнението ще започне да се стопява. "Следва да се знае, че в отчета за юли не са влезли ефективно намалените данъчни ставки, които бяха приети с актуализацията на бюджета. Ефектът от това намаление ще се усети през август. Имаме също и увеличени разходи за персонал от актуализацията на бюджета от юли. А те в двоен размер ще бъдат изплатени през август", отбеляза тя.

До края на август България трябва да подаде и заявление за първото плащане от 2.6 млрд. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Тези пари са разчетени като приход за годината, а в момента основното препъникамъче за получаването им се оказа забавеният търг на МВР за системата "Тетра". Представители на служебния кабинет вече заявиха, че се надяват средствата да бъдат изплатени до началото на ноември. Но ако това не се случи, ще има проблем и с бюджета за тази година. (Виж още по темата тук.)

Вероятно някакъв буфер са парите за инвестиции - от планираните общо 8.2 млрд. лв. капиталови разходи за годината към юли са изплатени едва под 20%. От тези пари обаче половината са европейски средства. От националния бюджет 2 млрд. лв. са на Агенция "Пътна инфраструктура" и от говоренето дотук стана ясно, че те ще бъдат изразходвани. Голяма част от другите 2 млрд. лв. са свързани с плащания по военни проекти, а натискът за реализирането им от страната на северноатлантическите ни партньори - по думите на правителствени източници - е огромен.

Проблемът ще е догодина

Проблемите в държавните финанси обаче ще са по-скоро догодина. От една страна - новите разходи на база ангажименти, поети през тази година, по предварителни изчисления на финансовото министерство са за над 6 млрд. лв. От друга - при продължаваща война в Украйна евентуална криза в еврозоната и недостиг на газ, вероятно приходите няма да растат с темп, който да компенсира новите разходи. Както припомня и Петър Ганев от Института за пазарна икономика - ако има криза, подобно на 2009 г. приходите в бюджета ще замръзнат, а разходите се свиват трудно. Така дефицитът ще се отвори още повече.

С актуализацията на бюджет 2022 бяха направени и куп данъчни отстъпки (виж карето), които също ще се отразят на постъпленията. И макар да са временни и спорни, за премахването им ще е нужна силна политическа воля, а към момента не се очертава поредните предсрочни избори да произведат твърдо и реформистки настроено мнозинство. Така както уж противоковидно намалената на 9% ДДС ставка за заведенията стана постоянна, е много вероятно по същия път да поемат и други отстъпки.

Само за увеличение и преизчисляване на пенсиите догодина ще са нужни допълнителни почти 4.3 млрд. лв, според работни изчисления на НОИ (които не са публични). Така трансферът от държавата за покриване на недостига от средства за бюджета на Държавното обществено осигуряване догодина ще надхвърли 10 млрд. лв.

Отделно с актуализацията бяха увеличени заплати на куп ведомства като МВР, отбрана, част от съдебната система, бяха увеличени и стандартите за издръжка в общините, които засягат и заплатите в администрацията. Сметката тук е общо за около 1.5 млрд. лв. допълнителен разход за 2023 г. според експерти от финансовото ведомство. Те допълват, че има и още куп допълнителни ангажименти за разходи от най-различно естество. Служебният финансов министър вече заяви, че за да се спази бюджетната процедура, ведомството ще изготви базов бюджет, т.е. експертна сметка, която да отрази приходи и разходи на база взетите решения от страна на Народното събрание през тази година и спрямо новите прогнози за икономиката. Подобен бюджет не залага каквито и да било политики, като например нови инвестиции, увеличение на минимална заплата и т.н.

"По груби оценки за поетите ангажименти за следващата година се вижда значителен ръст на разходите в рамките на 6-6.5 млрд. лв. Ръст в приходите в този размер едва ли ще можем да очакваме. Това поставя въпроса да се търси решение за преструктуриране на разходите, за да не се отиде на промяна на данъчната политика", заяви Велкова.

"Това изказване ни връща към традицията на Министерството на финансите от последните 20 години, която е по-консервативна и по-скоро пази бюджетното салдо", казва Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Той допълва, че заради ковид кризата и особено по времето на Асен Василев, е имало промяна в говоренето на министъра на финансите, която се усети и във водената от него политика. "Дори и преди актуализацията от това лято беше ясно, че дефицитът в следващите бюджети ще е твърде голям и ще надхвърля ограничението от 3% от БВП. Отделно имаме много еднократни политики, които трябва да не преминат в постоянни. Като това разглобяване, което направихме на ДДС. За да има дискусия, трябва да се говори отрано", допълва икономистът.

Според близки до финансовото министерство първите експертни сметки по Бюджет 2023 са показали огромен дефицит, който надхвърля тазгодишния от над 6 млрд. лв. Но тук е ролята на следващия редовно избран кабинет, който да реши дали ще преструктурира разходи и ще прави реформи, или ще поеме в посока увеличение на данъци. Има и трети вариант - големи дефицити, повече дълг и на практика край на водената почти две десетилетия политика на финансова стабилност. България е с ниско съотношение на дълг към БВП и има пространство за това, макар че финансирането й със сигурност ще се оскъпи и това ще тежи и на следващите бюджети. А освен това вероятно ще отложи за неопределено време и усилията за приемане на еврото.

"Единият въпрос е технически - ако просто напишем всичко гласувано като разход, какво ще излезе като сметка за 2023 г., а другият е чисто политически - дали тези числа могат да се управляват, и според мен може", убеден е Ганев.