Министерство на финансите: Бюджет 2023 се очертава с дефицит от 6.6% от БВП

Според прогнозите минусите стават хронични и до 2025 г. дългът ще се удвои до 75 млрд. лв. Това няма да попречи на еврото

От 2019 г. до момента има много сериозно нарастване на социалните плащания, особено на пенсиите и заплатите в публичната сфера, според служебния министър на финансите Росица Велкова
От 2019 г. до момента има много сериозно нарастване на социалните плащания, особено на пенсиите и заплатите в публичната сфера, според служебния министър на финансите Росица Велкова
От 2019 г. до момента има много сериозно нарастване на социалните плащания, особено на пенсиите и заплатите в публичната сфера, според служебния министър на финансите Росица Велкова    ©  Надежда Чипева
От 2019 г. до момента има много сериозно нарастване на социалните плащания, особено на пенсиите и заплатите в публичната сфера, според служебния министър на финансите Росица Велкова    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Представените от служебния министър Росица Велкова сметки ще бъдат внесени като проектобюджет, ако няма редовен кабинет.
  • Очакванията са 2022 г. да приключи с по-малък от заложения дефицит, но следващите години да е неизменно около 6% от БВП.
  • Според нея въпреки тревожните данни все още вратата за влизане в еврозоната от 2024 г. не е затворена.

Гигантски дефицит от 11.6 млрд. лв., или 6.6% от БВП, нужда от близо 16 млрд. лв. нов дълг, и то без да има извънредно увеличение на пенсии и заплати. Това предвижда базовият сценарий на Бюджет 2023, който представи служебният финансов министър Росица Велкова в четвъртък. Той ще бъде внесен в парламента до края на октомври, ако се окаже, че няма редовно сформиран кабинет.

Сметките кореспондират с изнесената от Велкова още преди месец тревожна картина, като са направени, без в тях да са включени нови политики като например промяна на данъци, съкращаване на разходи или увеличение на минимална работна заплата. При това положение тя би останала 710 лв. и догодина. Изчисленията обаче отчитат всички разходи, които бяха гласувани с актуализацията на бюджет 2022 и които са заложени по закон като ръст на възнагражденията в определени ведомства и увеличение на пенсиите от средата на годината с 12 % по т. нар. Швейцарско правило.

По притеснителното е, че стъпвайки на прогнозите за развитието на икономиката, министерството предвижда финансите на държавата да са на минус от по над 11 млрд. лв. във всяка от следващите три години. Това се превежда в дефицити, които не падат по 6% от БВП, които ще трябва да се финансират с нов дълг. Така в края на 2025 г. дългът на държавата ще се удвои в номинално изражение спрямо настоящето му ниво и ще надхвърли 75 млрд. лв., или 38% от БВП.

"Моето лично мнение е, че най-сериозният риск е, че в един момент може да не можем да наберем ликвидност и да не можем да си осигурим финансиране през външния и вътрешния пазар", заяви Велкова. През последните седмици подопечното й ведомство се опитва да набави нужните за тази година средства от вътрешния пазар, но аукционите на ДЦК минават при слабо търсене, драстичен скок на постигнатата доходност и разширяване на спредовете. А причината са очакванията на пазара за продължаващ ръст на лихвите, за влошаване на икономическата среда и опасения от влошаване на фискалната позиция на държавата.

Ако има добра новина, то тя е, че според Велкова все още не е изгубена напълно възможността да влезем в еврозоната от януари 2024. При изготвянето на конвергентния доклад, който оценява готовността на страната ни да се присъедини към еврото, ще се гледат данните от изпълнението на Бюджет 2022. А очакванията на финансовото ведомство са той да завърши с по-малък минус и на касова, и на начислена основа, съответно - 3.4% и 5.4% от БВП с включени ковид разходи. Така според Велкова, ако има политическа воля - датата 1 януари 2024 е все още постижима.

Откъде идва този огромен минус

Рамката на Бюджет 2023 е изготвена при очакване за 1.6% ръст на БВП догодина и средногодишна инфлация от 6.4% или двойно по-ниска спрямо тази година. Поне на пръв поглед прогнозите са подобни на тези, които дадоха повечето от останалите институции като най-песимистична е тази на БНБ. Централната банка очаква догодина икономиката на практика да е в застой и да порасне с едва 0.1%.

На този фон Министерството на финансите очаква догодина приходите да пораснат с почти 6 млрд. лв, или 9.4% спрямо тази година, което е над номиналният ръст на БВП (7.5%). Разходите обаче се очаква да са с 11.2, или 17% над миналогодишните.

Най-голямото перо са пенсиите, следвани от 1.9 млрд. лв. за персонал заради увеличените заплати в определени ведомства през тази година. Заложените капиталови разходи догодина са с 3.1 млрд. лв. повече и достигат 11.5 млрд. лв. Според Велкова обаче тази сума е свързана с европейските средства и края на този и началото на новия програмен период. В бюджета са заложени и 400 млн. лв. за индексиране на разходите по вече сключени договори заради високата инфлация.

В изчисленията не са включени промени в сумата на майчинските, социалните пенсии и данъчните облекчения за родители. Мярката за 25 ст. подпомагане за литър гориво обаче ще е валидна или до изчерпването на заделения ресурс, т.е. до 1 декември. Намалените данъчни ставки остават във вида, в който са записани в закона в момента - до юли догодина.

Велкова коментира, че всяко увеличение с 10 лв. на минималната работна заплата води до 50 млн. лв. повече разходи за бюджета. Базовият вариант на ведомството не предвижда ръст на минималното възнаграждение.

И може ли да бъдат финансирани

Велкова предупреди, че от 2019 г. до момента има много сериозно нарастване на социалните плащания, особено на пенсиите и заплатите в публичната сфера. По думите ѝ е време да се помисли за затягане на фискалната политика, каквато е тенденцията във всички европейски държави.

До този извод водят и изчисленията за нужният нов дълг, който държавата трябва да тегли във всяка от следващите 3 години - по около 16 млрд. лв. на година. А това означава и повече разходи за лихви с всяка следваща година - от около 600 млн. лв. за 2022 г. до над 2.6 млрд. лв. през 2025 г. Затова и министър Велкова заяви, че нейното притеснение е свързано с това дали държавата ще успее да набере нужното й финансиране от пазара.

Тя обясни и какво ще се случи, ако няма приет бюджет до края на годината - по закон държавата може да прави разходите, съответстващи на направените през съответния месец на 2022 г., като към тях се добавят и гласуваните нови задължения. Т.е. проблем за функционирането на публичните системи няма да има. Проблемът е свързан с осигуряването на нужната ликвидност, тъй като правителството ще може да тегли дълг до размера, нужен за рефинансиране на стари падежиращи задължения, т.е. до 3 млрд. лв.

По темата работи и Васил Минков