Дълговият пазар се затегна допълнително и правителството пласира едва 100 млн. лв. ДЦК

За две седмици доходността по близо четиригодишните книжа се покачи с 1 процентен пункт до 4%

Ръководеното от Росица Велкова министерство отмени обявения преди месец емисионен календар до края на 2022 г. и даде знак, че ще действа гъвкаво спрямо пазарните условия

Николай Стоянов

Ръководеното от Росица Велкова министерство отмени обявения преди месец емисионен календар до края на 2022 г. и даде знак, че ще действа гъвкаво спрямо пазарните условия © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Задачата с финансирането на държавата до края на годината се усложни допълнително, след като на последния аукцион на ДЦК търсенето падна под предложените от правителството 200 млн. лв. Подадените поръчки са били за 156 млн. лв., а като крайно са били одобрени поръчки за едва 102.75 млн. лв. от емисията с падеж през юли 2026 г., а постигнатата доходност се е покачила до 4.01%

Само преди две седмици 200 млн. лв. от същите книжа бяха продадени при 3.01% доходност, а след това 150 млн. лв. от нова петгодишна емисия с падеж през март 2028 г. бяха пласирани при 4.13% доходност. Рязко влошаващите се условия принудиха и Министерството на финансите (МФ) да се откаже от заявения си емисионен календар до края на годината, като ще "продължи балансираната си и гъвкава политика по управление на държавния дълг, имайки предвид пазарното състояние както на вътрешния, така и на международните капиталови пазари, съобразно необходимостта от дългово финансиране".

По вълните на бурята

Затягането на пазара и спада на интереса се усети още преди седмица. Тогава Министерството на финансите (МФ) също не успя да набере търсените 200 млн. лв., като пласира едва 150 млн. лв. Сега обаче коефициентът на покритие под 1 вече показва трудност да се набере желания дълг дори и с цената на по-висока доходност. Според публикуваната от БНБ информация средната цена на допуснатите до участие в аукциона поръчки е 93.41 лв. на 100 лв. номинал, което означава, че ако бяха одобрени всички оферти доходността щеше да скочи до около 4.15%.

Според съобщението на МФ почти цялото количество ДЦК на аукциона са придобили банките - 90.27%, а интересът от институционални инвеститори е бил минимален. Застрахователите са купили 3.89%, а пенсионните фондове 2.92%.

Основната причина са турбуленциите на международните дългови пазари в последните седмици, както и очакванията за още покачвания на лихвите от централните банки. Това, от една страна, дава възможност инвеститорите да влязат на по-изгодни нива в близките месеци, а от друга, излага тези, купили сег, на риск да трябва да отчитат загуби от спадащи цени на вторичния пазар.

"Резултатите от проведения аукцион отразяват силната волатилност на финансовите пазари в Европа и в световен мащаб, продължаващата ясно изразена тенденция за покачване на цената на дълговото финансиране и ограниченията пред неговото осигуряване", поясняват и от МФ.

Същевременно обаче и влошаващата се фискална картина и политическата нестабилност в България също се отразяват. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 221 базисни пункта, докато преди две седмици нивото му беше 147 базисни пункта.

Промяна в плана

Заложеният дефицит за 2022 г. е 6.2 млрд. лв., а падежиралия през годината външен и вътрешен дълг е над 2.5 млрд. лв., така че финансовото министерство се нуждае грубо от около 8.5 млрд. лв. Възможно е и финално отрицателното салдо да е по-ниско, а и малък недостиг може да се покрие и за сметка на фискалния резерв. Досега от началото на годината обаче са набрани около 6.65 млрд. лв., така че излизането на пазара за още дълг е безалтернативно.

По план не се предвиждише нова емисия външен дълг, като до края на месеца трябваше да има още три аукциона за сумарно 550 млн. лв., включително и опит за пласиране на десетгодишни ДЦК. А в последните два месеца на 2022 г. бяха запланувани още шест аукциона за 900 млн. лв. Сега, след като отмени емисионния си календа, МФ вероятно ще търси пазарни прозорци и ще действа спрямо конюнктурата.

При такива условия не е изключено държавата да прибегне и до краткосрочни ДЦК (шест- или дванайсетмесечни), които да прехвърлят ликвидния проблем в 2023 г. с надеждата пазарът да се е успокоил. Трудностите обаче далеч не са заключени в рамките на бюджет 2022 г. - още през пролетта предстоят и падежи на външен и вътрешен дълг за около 3 млрд. лв. Освен това служебният финансов министър Росица Велкова вече очерта потенциален бюджетен дефицит от 11.3 млрд. лв. дори и само ако се запазят настоящите заложени политики и не се правят нови отстъпки. Така че, ако се сформира редовно правителство, нейният наследник на поста ще е изправен пред доста сложна задача при съставянето на следващия бюджет.