България набра 1.5 млрд. евро дълг при огромен интерес на международните пазари

В перфектния момент

С емисията България успява да хване изключително добре отворен пазарен прозорец. От началото на годината инвеститорският апетит към дълговите пазари се изостри и търсенето чувствително се покачи. Това позволи на редица развиващи се държави да наберат финансиране в първите дни на 2023 г. при силен интерес, включително и страни от нашия регион.

Само за първите две седмици пласираният дълг от развиващи се икономики е за 39 млрд. долара при 12 млрд. долара за същия период на 2022 г. и 26 млрд. долара в най-силния старт на година в близките години - 2018 г. Още на 5 януари Унгария успя да продаде 4.24 млрд. долара дълг, но в три различни срочности - 5-, 10- и 30-годишни облигации. По официална информация търсенето е надхвърляло 12 млрд. долара, а в десетгодишния матуритет постигнатата доходност е била MS + 280, или 6.51%. Ден по-късно Румъния също излиза с доларова емисия за 3.75 млрд. долара, като поръчките са били за над 11 млрд. долара, а доходността е MS + 350 или около 7.2%.

На този фон България успява да генерира още по-силен интерес. Макар първоначално да не бе заложен индикативен обем, през деня финансовото министерство се спира на 1.5 млрд. евро. Така превишението на търсенето над предлагането е над 4.5 пъти. Друг позитивен момент е, че интересът е бил предимно отвън, а не от местните институционални инвеститори - типично най-големи купувачи на правителствения дълг са банките и пенсионните фондове.

Завръщане с апломб

Последно България излезе на международните пазари миналия септември, като бяха пласирани общо 2.25 млрд. евро дълг. Тогава вече започналото затягане на паричната политика на ЕЦБ се проявяваше в предпазливост сред инвеститорите, но въпреки това имаше силен интерес, надхвърлящ индикативното предлагане. В крайна сметка бяха продадени 1.5 млрд. евро седемгодишни облигации при 4.33% доходност и 0.75 млрд. евро от 12-годишните книжа при 4.81%.

След това планът беше останалите нужди за финансиране на дефицита и падежиращия дълг да се покрият с емисии на вътрешния пазар. След няколко аукциона обаче условията бързо се влошиха и доходностите започнаха да скачат. Така в края на октомври МФ отказа да плати поисканата от пазара цена около 5.8% за книжа с остатъчен матуритет около 3.5 години и прекрати аукционите до края на годината. Притеснения генерира и хаосът около дебатите за бюджета, както и предупрежденията от страна на служебния финансов министър Росица Велкова за очертаващи се хронично високи бюджетни дефицити в обозримо бъдеще. По-малкият от заложения бюджетен дефицит позволи на правителството да се справи с вече набраните 7 млрд. лв.

Сега таймингът на завръщането (и донякъде късметът) позволява да се извлекат условия, практически съпоставими със септемврийските, въпреки че междувременно ЕЦБ продължи със затягането и покачи основната си лихва до 2.5%. За това спомагат добрите данни за инфлацията, които леко смекчиха очакванията за агресивността на предстоящите ходове на ЕЦБ и Федералния резерв. Отделно емисията се затваря и преди очакваното през седмицата заседание на Японската централна банка, което може да внесе нови турбуленции.

Хващането на добрия момент може да е обяснение и защо пласирането се случи леко изненадващо, като то бе обявено днес сутринта. Обикновено емисиите се обявяват поне ден по-рано, за да могат пазарните участници да се подготвят и да алокират ресурс. Вероятно и затова пък е даден малко по-дълъг срок за плащане и сетълмент от осем работни дни до 27 януари. Така формално новата емисия ще е с падеж 27 януари 2033 г.

Ден лед финалното алокиране на облигациите МФ официално обяви резултатите, като Росица Велкова описа операцията като "най-голямото търсене за единичен транш на български дълг". Според съобщението на ведомството заявки са подали общо 248 инвеститори, а интересът към българската емисия е бил предимно отвън - 26% от заявките са били от Северна Америка и още 23% от Великобритания и Ирландия, а 16% от Европа, като едва около 10% са дошли от местни институционални инвеститори. Купувачите са били предимно инвестиционни фондове (59%) и банки (24%).

Допълнена в 10:00 ч. на 19 януари с данните от официалните резултати.

Пресконференция на Росица Велкова, МФ Фотограф : Цветелина Белутова