Анес Монфре, ЕК: Най-важната реформа за справедлив преход е постепенното премахване на въглищата

Същото изменение дава възможности за продължаване на финансирането от ЕС на проекти, вече започнали в рамките на програмите за периода 2014 - 2020 г., в рамките на новите програми за периода 2021 - 2027 г. Това следва да позволи: навременен отговор на най-неотложните нужди, своевременно коригиране на продължителността на проектите, засегнати от увеличения на цените и проблеми, свързани с веригата на доставки, както и оптимално усвояване на средствата за периода 2014 - 2020 г., които остават налични една година преди края на периода на допустимост.

И накрая, изменение на механизма RЕPowerEU има за цел допълнително да улесни правилата за сближаване за периода 2014 - 2020 г., за да се даде възможност за прехвърляне на до 10% от оставащите средства в подкрепа по-специално на домакинствата и МСП, които са най-силно засегнати от настоящата висока инфлация.

Какъв процент от неусвоените средства от ЕС за България вече са използвани за посрещане и интегриране на украински бежанци?

Европейската комисия наскоро одобри отпускането на общо 37.4 млн. евро за мерки по линия на CARE. Тези средства се предоставят по оперативните програми "Околна среда" (както е посочено по-горе) и "Добро управление", като осигуряват съответно 15.6 милиона евро и 21.8 милиона евро. Очаква се много скоро да бъде одобрена друга промяна в размер на 37 млн. евро чрез текущото изменение на оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност".

Това е в допълнение към вече одобрената през лятото на 2022 г. подкрепа по линия на REACT-EU, насочена към интеграция на пазара на труда и хранителна и основна материална помощ (26 млн. евро).

Как стои въпросът с процента на грешки? Какъв е процентът на грешки на българските програми - кой е най-лошият и какво е съотношението спрямо други държави?

Процент на грешки, по-висок от 2%, но по-нисък от 5%, показва, че системата функционира, но с някои слабости, които трябва да бъдат отстранени.

Ако разгледаме категориите грешки при възлагането на обществени поръчки, открити в България в хода на одити, най-често срещаните както по отношение на честотата, така и по отношение на стойността се отнасят до: използването на дискриминационни или ограничаващи критерии, изменението на критериите за подбор (или техническите спецификации) след отварянето на офертите или неправилното им прилагане (например спечелили оференти, които не отговарят на критериите за подбор, или незаконосъобразно изключени оференти) и изменението на елементи от договора, посочени в обявлението за поръчката или в тръжните спецификации (например неправомерно изменение на договорите по време на изпълнението).

Смятате ли, че възлагането на обществена поръчка с един оферент представлява висок риск за парите на ЕС?

Възлагането на обществена поръчка с един оферент се случва, и то не единствено в България.

Важно е да се припомни, че обществена поръчка с един оферент само по себе си не представлява нарушение на съществуващото законодателство. Това обаче е показател за потенциални нередности в процедурата за възлагане на обществени поръчки. В случай на една-единствена оферта, както и в случай на множество оференти, но само един класиран в края на процедурата за възлагане на обществена поръчка, е необходим по-задълбочен анализ и проверка за откриване на всички фактори, които може да са довели до тази ситуация, като например използването на неоснователно ограничителни критерии или обоснованото изключване на някои оференти.

Забелязахме интензивен процес на одобрение на някои от оперативните програми за периода 2021 - 2027 г. през последните седмици - смятате ли, че всички те ще бъдат одобрени преди края на годината?

Наистина последните няколко месеца бяха много интензивни. Споразумението за партньорство беше прието на 6 юли. В съответствие с мисията на политиката на сближаване за намаляване на различията в развитието между регионите в Европа почти половината от общите средства, отредени за политиката на сближаване, 4.2 млрд. евро, ще бъдат инвестирани в най-слабо развитите региони на България, а именно Северозападния, Северноцентралния и Североизточния регион. Програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" беше изпратена официално на 26 октомври и в момента тече процедурата по приемането й. Само една програма, "Развитие на регионите", е в процес на неформални консултации с комисията, така че приемането може да стане преди края на годината, за да се избегне загубата на ресурси.

Относно Механизма за справедлив преход като цяло е твърде рано да се говори за резултати. В момента е необходимо спешно да се стигне до Териториални планове за справедлив преход (ТПСП), подкрепящи ясен ангажимент за екологичен преход (без изкопаеми горива) и показващи икономическото и социалното въздействие върху съответните региони, за чието смекчаване Фондът за справедлив преход трябва да помогне. До момента в Европа са приети 19 ТПСП, като по-голямата част от държавите членки официално са представили своите планове и продължава интензивната работа, за да се гарантира тяхното приемане до края на тази година. Комисията и българските власти си сътрудничат, за да постигнат напредък по проектите на плановете. В ТПСП все още трябва да се определят ключовите етапи на прехода, ясен и стегнат график и въздействието върху засегнатите региони. Важно е също така ТПСП да предоставят ясни доказателства за процеса на преход и неговото въздействие на равнището на съответните територии до 2030 г. (края на датата за допустимост за кохезионните програми за периода 2021 - 2027 г.).

Кои проекти на критична инфраструктура, част от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) в България, трябва да бъдат завършени до края на новия програмен период?

Всички проекти, предложени в програмата "Транспортна свързаност" за периода 2021 - 2027 г., трябва да бъдат изпълнени своевременно до края на 2030 г. Комисията специално е заявявала неколкократно, че завършването на автомагистрала "Струма" продължава да бъде приоритет. Българските власти трябва да гарантират, че са изпълнени правните изисквания на ЕС и че техническите и екологичните аспекти са адресирани по подходящ начин, включително тези, свързани с опазването на уникалното биологично разнообразие в района.

Важно е също така, възможно най-скоро и най-късно до 2030 г., да бъдат завършени железопътни проекти, започнати от настоящия програмен период 2014 - 2020 г., като например модернизацията на железопътната линия София - Драгоман - сръбска граница (участък Волуяк - Драгоман, етап II) и тази на жп линия София - Пловдив (участък Елин Пелин - Костенец, етап II).

Какво прави България, за да увеличи енергийната си ефективност и да подкрепи енергийните цели на ЕС?

Специална покана за представяне на предложения по RepowerEU предостави финансови ресурси за подобряване на енергийната ефективност на предприятията. Например малко предприятие, разположено в град Севлиево, което се занимава с дизайн, предпечатна подготовка, отпечатване и довършителна обработка на печатни материали, е увеличило енергийната, ресурсната ефективност и ефективността на производството си и е допринесло за опазването на околната среда чрез адаптиране на всички свои машини за работа с рециклирана хартия като суровина.

Благодарение на друг проект, съфинансиран по линия на политиката на сближаване, друго предприятие, намиращо се в град Пловдив, е намалило използваните суровини за единица произведена продукция, което беше от решаващо значение по време на ковид-19, когато доставките на суровини бяха забавяни и отказвани. Със закупеното оборудване дружеството успява да разшири присъствието си на международните пазари, особено в Западна Европа, тъй като вносът от Азия е възпрепятстван. Не на последно място, тънките пластмасови етикети, които се произвеждат за пластмасови опаковки за храни, оказват положително въздействие върху околната среда - по-малко тегло и обем за транспортиране и по-лесно рециклиране.

Има ли риск за усвояването на европейски средства от България за периода 2021 - 2027 г. поради късното изпращане и подписване на Споразумението за партньорство?

В този процес България не е закъсняла много повече от останалите. От девет кохезионни програми седем са приети и българските органи сега трябва да мобилизират усилията си, за да започнат изпълнението на проектите. Вече са предвидени от управляващите органи покани за представяне на предложения по различните програми през следващата година. За приетите програми за периода 2021 - 2027 г. са насрочени няколко заседания на Комитетите за наблюдение, някои от които още тази година.

Абсолютната неотложност сега е свързана с програмирането на Териториалните планове за справедлив преход. В тази връзка най-важната реформа от наша гледна точка е постепенното премахване на въглищата, като се гарантират ясни стъпки при прехода, ясен и стегнат график и въздействие върху засегнатите региони, тъй като това е задължително условие за подкрепа по линия на Фонда за справедлив преход (условие sine qua non).

Интервюто взе: Моника Върбанова