Китай има нужда от нов модел на растеж

Развитието на строителството и имотния сектор в страната, което задаваше посоката и на световната икономика, изглежда, достигна своя предел. Намирането на алтернативни двигатели за китайската икономика може да отнеме години. Очевидно е, че най-големият имотен бум в човешката история приключи. Въпросът е какво може да го замени като източник на растеж и какви са проблемите в ядрото на икономиката на Китай.

Планина от дълг

Пазарно ориентираната програма за реформи беше до голяма степен оставена настрана, което доведе до по-голяма роля на държавата и по-малка на частния сектор. Както казва Исяо Джоу, експерт по икономиката на Китай в Australian National University, пред Financial Times, администрацията на Си е пропуснала "прозорец на възможност" по време на период на относителна икономическа и геополитическа стабилност, за да предприеме трудни промени в политиката.

В същото време Китай поддържа необичайно високи нива на инвестиции спрямо размера на икономиката си както в недвижими имоти, така и в инфраструктура, по-дълго отколкото много експерти смятат за възможно. Сега обаче местните правителства, които финансират своите инвестиционни дейности до голяма степен чрез продажба на земя на строителни предприемачи,вечесе затрудняват да изплащат и обслужват огромните си дългове. Това се случва най-вече защото предприемачите сега имат малко пари или апетит да купуват земята. Почти 20% от тях са в толкова тежко финансово положение, че са просрочили плащания по свои облигации тази година.

Тази динамика има странични ефекти. Механизмите за финансиране на местните власти - хилядите зле регулирани фондове, притежавани от градските управи в цялата страна - са обременени от "скрити" дългове, които Goldman Sachs изчислява на общо 53 трлн. юана, или 8.2 трлн. долара, което е 52% от брутния вътрешен продукт. В края на 2020 г. Пекин настоя местните правителства да изчистят тези "извънбалансови" заеми. Това обаче доведе до рязко намаление на инвестициите в дълготрайни активи, които финансират изграждането на градски райони, пътища, железопътни линии, пристанища и хиляди други инфраструктурни обекти. Така икономиката се лиши от един от основните си двигатели. От януари до юли тази година размерът на тези инвестиции е нараснал само с 5.7% при средно 17.87% между 1996 и 2022 г.

Нужда от промяна

Предизвикателството пред Китай сега, когато отделя относително малко средства за облекчаване на проблемите в имотния сектор, е твърде голямо. Ако двигателят на растежа, който е допринесъл толкова много за глобалния просперитет, сега се задъхва от дългове, какво би могло да го замени?

Отговорът е, че Китай трябва фундаментално да преориентира икономиката си от сегашното прекомерно разчитане на инвестициите към по-големи потребителски разходи. Това беше една от целите още след глобалната финансова криза, но досега тя така и не е изпълнена.

Данните показват, че частното потребление еосигурило38.5% от номиналния БВП в края на миналата година - много по-ниско ниво в сравнение със САЩ или ЕС. Това означава, че докато Пекин се старае да разреши проблемите с дълговете на местните правителства през следващите години, няма да може да си позволи да прехвърли тежестта върху домакинствата, част от които вече страдат от неизпълнените обещания на строителните предприемачи.

Друг проблем пред икономиката са големите спестявания. Данните показват, че брутните вътрешни спестявания като процент от БВП са 44% в сравнение със средно 22.5% за членовете на ОИСР. Голяма част от тази сума са "предпазни" спестявания - пари, заделени за жилища, образование, здравеопазване и пенсиониране. Според критиците това е доказателство, че докато икономиката на Китай е нараствала, тя не е успяла да изгради такава пенсионна система и други форми на социална сигурност, които да накарат хората да се чувстват комфортно да харчат повече от доходите си.

МВФ изчислява, че ако китайските домакинства потребяват сравнимо с бразилските домакинства, техните нива на потребление биха нараснали повече от два пъти. Фондът също така посочва бързо нарастващите цени на жилищата - което принуждава хората да спестяват повече, за да покрият първоначалните плащания и ипотеките. При управлението на Си средната цена на жилищните имоти в китайската столица се е увеличила с около 166%.

Част от решението епо-голяма свобода за частния бизнес

Китай ще трябва да работи за създаване на икономика, в която заплатите да се повишат значително, а добре регулирани финансови пазари да осигуряват дългосрочна възвращаемост на спестяванията. Освен това Пекин трябва да си припомни, че голяма част от изключителния икономически напредък през последните четири десетилетия произтича от динамиката на частния сектор. През последните години обаче ударите срещу Джак Ма, основателя на Alibaba, и срещу няколко водещи частни технологични гиганти показват, че Пекин е намалил подкрепата си за частните компании. Но ако се стремят към промяна на модела - подкрепа за домакинствата и частния сектор - китайските ръководители е нужно да си променят мисленото.

Мнозина експерти смятат, че реформите, които биха могли данасочатКитайкъмнова ера на растеж, противоречат на стремежа на Си за по-голям контрол и защита на интересите на управляващата ККП.