ЕС залага по-амбициозни цели за водата и въздуха, за България те ще са проблем

ЕК представи нов пакет зелено законодателство с по-строги правила за замърсителите на въздуха, повърхностните и подпочвените води

Европейската комисия предложи по-строги правила за замърсителите на въздуха, повърхностните и подпочвените води и пречистването на градските отпадъчни води

Моника Върбанова

Европейската комисия предложи по-строги правила за замърсителите на въздуха, повърхностните и подпочвените води и пречистването на градските отпадъчни води © Цветелина Белутова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Нов пакет зелено законодателство на ЕК залага две цели - икономика с нулев въглероден отпечатък и чиста среда за живот до 2050 г.
Инициативата е част от Зелената сделка и включва намаляване на замърсяването на въздуха, водата и почвата до поносими нива за здравето и природните екосистеми.
България вече изостава с постигането на предишните цели и е глобявана неколкократно.

Европейската комисия предложи в сряда, 26 октомври, по-строги правила за замърсителите на въздуха, повърхностните и подпочвените води и пречистването на градските отпадъчни води. Законодателството е част от Зелената сделка и цели икономика с нулев въглероден отпечатък (net zero) и осигуряване на нетоксична среда за живот до 2050 г.

Почти 300 000 европейци умират преждевременно всяка година, а предложените нови правила ще намалят смъртните случаи, причинени от високите нива на основния замърсител на въздуха PM2,5 с повече от 75% за десет години. Комисията иска да гарантира, че целите за намаляване на замърсяването ще се постигат по-често на практика. Ревизираната директива за пречистването на градските отпадъчни води ще помогне за по-чисти реки, езера, подпочвени води и морета и ще направи пречистването на отпадъчните води по-рентабилно. Допълнителни мерки се предвиждат за разширен списък на замърсяващите химични вещества, повече отговорност от замърсителите, задължително осигуряване на канализация и в по-малки населени места и квартали и др.

Новото законодателство ще бъде сериозно предизвикателство, особено за България, която според последния преглед на изпълнението на политиките и законодателството за околната среда на ЕК е една от държавите в ЕС с най-много смъртни случаи и намалена продължителност на живота заради мръсния въздух. По отношение на градските отпадъчни води страната ни е с четвъртата най-ниска стойност в Европа. Според доклада "спазването на политиките в областта на околната среда в България не е на задоволително ниво" в много отношения - мръсния въздух, политиката по отпадъците, отпадъчните води, биологичното разнообразие и др. В тази връзка нови по-амбициозни цели неминуемо ще доведат до още по-скъпоструващи наказателни процедури за страната ни.

Все пак предложенията на ЕК ще бъдат разгледани от Европейския парламент и Съвета в рамките на обикновената законодателна процедура. След като бъдат приети, те ще влязат в сила постепенно, с различни цели за 2030, 2040 и 2050 г. - като така ще се даде време на индустрията и на властите да се адаптират и да инвестират, когато е необходимо.

По-чист въздух до 2030 г. цел за нулево замърсяване до 2050 г.

Замърсяването на въздуха е най-голямата екологична заплаха за здравето и водеща причина за хронични заболявания, включително инсулт, рак и диабет. То е неизбежно за всички европейци и засяга непропорционално чувствителните и уязвими социални групи. Замърсеният въздух също вреди на околната среда, причинявайки подкисляване, еутрофикация (повишена биологична продуктивност на водните растения в резултат на увеличеното съдържание на химикали във водата), увреждане на горите, екосистемите и културите.

Проектопредложението цели основният замърсител - фините прахови частици (PM2,5), да бъде намален повече от половина във въздуха.

Законодателството ще гарантира и право на обезщетение на хората, чието здраве е увредено в резултат на замърсяването на въздуха, ако то се дължи на нарушение на правилата на ЕС. Те ще имат и право да бъдат представлявани от неправителствени организации чрез колективни искове за обезщетение. Предложението също така ще внесе повече яснота относно достъпа до правосъдие, ефективните наказания и по-добра обществена информация за качеството на въздуха. Специално съдействие от страна на комисията ще бъде оказано на местните власти чрез укрепване на разпоредбите за мониторинг на качеството на въздуха и планове за подобряването му. Конкретните мерки, които националните и местните власти ще предприемат обаче, за да изпълнят стандартите, остават изцяло на тяхната преценка.

И отново ще наваксваме

В края на септември столичният кмет Йорданка Фандъкова отчете, че за трета поредна година (от 2019 до 2021) София изпълнява нормата за средногодишна концентрация от 40 микрограма на кубичен метър за ФПЧ10. Остава да постигнем и другия показател - брой дни в годината с превишения на средноденонощната норма за ФПЧ10 от 50 микрограма на кубичен метър. За него тенденцията също е положителна, като през миналата година само на една от станциите е регистрирано превишение на нормата повече от допустимите 35 дни годишно, обяви Фандъкова при участието си на кръгла маса на тема "Обединени за по-чист въздух" в парк "Врана".

Новите правила обаче ще наложат нови лимити, които България ще има няколко години, за да навакса.

По изчисления на ЕК предложението ще помогне за драматично подобряване на качеството на въздуха в Европа до 2030 г. и ще доведе до брутни годишни ползи от 42 млрд. евро до 121 млрд. евро до 2030 г. при под 6 млрд. евро разходи годишно.

По-добро и по-рентабилно пречистване на градските отпадъчни води

Ревизираната директива за пречистването на градските отпадъчни води ще помогне за по-чисти реки, езера, подпочвени води и морета, ще направи пречистването на отпадъчните води по-рентабилно. За да се използват възможно най-добре отпадъчните води като ресурс, се предлага постигане на енергийна неутралност на сектора до 2040 г., да се подобри качеството на утайките, за да се засили кръговата икономика.

Няколко подобрения ще подпомогнат за опазване на здравето и околната среда, сред тях са нови стандарти за микрозамърсителите и нови изисквания за мониторинг на микропластмасите. Задълженията за пречистване на водата ще бъдат разширени и за по-малките общини над 1000 жители (в момента над 2000 жители). С оглед управлението на проливните дъждове, зачестили поради изменението на климата, ще има изискване за създаване на интегрирани планове за управление на водите в по-големите градове. Комисията предлага систематично да наблюдава отпадъчните води за няколко вируса, сред които CoV-SARS-19, и антимикробна резистентност.

Държавите от ЕС ще трябва да осигурят достъп до канализация за всички, включително за уязвимите и маргинализирани групи. Тъй като 92% от токсичните микрозамърсители, открити в отпадъчните води на ЕС, идват от фармацевтични продукти и козметика, нова схема за разширена отговорност на производителя ще изисква от производителите да плащат разходите за отстраняването им. Това е в съответствие с принципа "замърсителят плаща" и също така ще стимулира научните изследвания и иновациите в нетоксични продукти, както и ще направи по-справедливо финансирането на пречистването на отпадъчни води.

Очаква се промените да увеличат разходите с 3,8% (до 3,8 млрд. евро годишно през 2040 г.) за полза от над 6,6 млрд. евро годишно, с положително съотношение разходи - ползи във всяка държава членка.

Въз основа на актуални научни доказателства комисията предлага да се обновят списъците със замърсители на водата, които трябва да бъдат по-стриктно контролирани в повърхностните и подземните води. Към тях ще бъдат добавени 25 вещества с добре документирани проблемни ефекти върху природата и човешкото здраве. Те включват: PFAS, голяма група от "вечни химикали", използвани и в съдове за готвене, дрехи и мебели, противопожарна пяна и продукти за лична хигиена; набор от пестициди и продукти за разграждане на пестициди като глифозат; бисфенол А, пластификатор и компонент на пластмасови опаковки; някои фармацевтични продукти, използвани като болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства, както и антибиотици.

Какво означава за България

България получи 1667.5 млн. евро от европейските структурни и инвестиционни фондове за покриване на преки инвестиции в околната среда за периода 2014 - 2020 г., но е изразходвала само 505 млн. евро.

По-голямата част от средствата ― 285.7 млн. евро, са изразходвани за управление на водите; за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него са изразходвани 60.9 млн. евро, за биологичното разнообразие и природата ― 55 милиона евро, за управление на отпадъците ― 49 милиона евро, и за качеството на въздуха― 16.2 милиона евро, като всички суми са далеч под планираните разпределени средства.

Въпреки това според анализ на ЕК от март 2022 г. страната ни е на шесто място в ЕС по брой на висящите процедури за нарушения, като най-много са откритите процедури в областта на околната среда - 18 на брой. Три са процедурите за проблеми с чистотата на въздуха. Две са за лошо управление на отпадъците, една е за проблеми с пречистването на отпадъчните води, една е свързана с оценка на опасността от наводнения. Други три процедури са за забавено докладване на данни за състоянието на морската вода, пропуски в законодателството срещу аварии с опасни вещества и ограничения в достъпа до екологично правосъдие относно състоянието на въздуха.

В тази връзка още по-амбициозни цели биха били не само предизвикателство, но вероятно ще струват и скъпо на страната ни.