"Мрачният бюджет" на служебния кабинет няма да се внася в парламента
Финансовият министър Росица Велкова ще предложи догодина да действа бюджет 2022 до редовен кабинет
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Държавата ще продължи да функционира и ще може да плаща всички вече гласувани публични разходи в размера, в който са предвидени.
- Това ще гарантира и че веднъж влязъл в парламента, бюджет 2023 няма да обрасне с популистки нови разходи, без някой да носи отговорност за тях.
- България все още има шанс за приемане на еврото на 1 януари 2024 г.
Няколко дни след като представи рамка на бюджет 2023 с гигантски дефицит от 11.6 млрд. лв., или 6.6% от БВП, и нужда от близо 16 млрд. лв. нов дълг, служебният финансов министър Росица Велкова заяви, че правителството няма да го внесе за гласуване в парламента. Вместо това ще предложи така наречения удължителен закон, с който държавата ще може да работи до избирането на редовен кабинет, ползвайки финансовите разчети за 2022 г. Той запазва действието на всички политики и помощи за домакинствата, за бизнеса, размера на пенсиите, докато бъде избрано редовно правителство.
Какво означава това
Така на практика държавата ще продължи да функционира и ще може да плаща всички вече гласувани публични разходи в размера, в който са предвидени, без на 1 януари да има приет бюджет за 2023 г. Но също така означава и че догодина минималната работна заплата няма да се променя и ще е 710 лв., осигурителните прагове също остават на тазгодишните нива.
Велкова аргументира решението да се поиска удължаване на действието на бюджет 2022, докато няма редовно избран кабинет, така: "Служебният кабинет не би следвало да прави политика, тъй като най-малкото той няма парламентарно мнозинство и не е излъчен от политическа партия и коалиция." Подобен подход няма да е прецедент - с такова удължаване, но на бюджет 2021 г., държавата функционираше и в началото на тази година, докато през април не се прие закон, изработен от новото правителство.
Всъщност това ще гарантира и че веднъж влязъл в настоящия фрагментиран парламент, бюджет 2023 няма да бъде пренаписан от народните представители така, че да обрасне с популистки нови разходи, за които няма кой да поеме отговорност, предвид липсата на редовно избран кабинет и ясно управленско мнозинство. Рискът за такъв сценарий се увеличава и от илюзорните шансове за формиране на стабилно правителство, заради които политическите сили могат да се изкушат да използват фискалната политика за предизборни цели.
В зала по време на изслушването на Велкова се чуха гласове за нуждата от нови помощи заради задаващата се криза и за още социални разходи. А те според изчисления на Министерството на финансите ще струват нови между 5 и 7 млрд. лв. догодина. Което отново е проблем, дори да се окаже, че финансите на държавата догодина няма да са с чак с такъв дефицит и да има резерви в допусканията (както заподозряха повечето депутати), показани от Министерството на финансите. Най-крайни бяха изчисленията на "Продължаваме промяната", според които приходите за догодина в показаните преди дни сметки на финансовото министерство са подценени с 4 млрд. лв., а разходите - надценени с 3 млрд. лв. А това би намалило значително дефицита от 11.6 млрд. лв. и дори би отворило пространство за още социални разходи.
Сметките до края на годината
Служебният финансов министър съобщи, че след емитирания към този момент дълг фискалният резерв към 30 септември е 12.1 млрд. лв. Ако се съди по депозита на правителството в управление "Емисионно" на БНБ, към 21 октомври той е дори близо 13 млрд. лв.
Велкова отбеляза, че очакват да получат 900 млн. лева по инструмента SURE, но трябва да се направят 900 млн. лева директни плащания на земеделските производители в края на годината. В същото време се очаква неизпълнение на капиталовите разходи в размер на 1 млрд. лв. и преизпълнение на постъпленията от осигуровки от около 250 млн. лв. Така очакваният дефицит до края на годината ще е по-нисък от заложения (6.2 млрд. лв.) и според Велкова ще е 5.8 млрд. лв. Според нея, ако държавата не взима повече дълг, в края на годината фискалният резерв ще е на нива 5.6 млрд. лв., а само през януари са нужни около 1.1 млрд. лв., за да бъдат финансирани пенсиите.
От изказването й стана ясно още, че все още България има шанс за приемане на еврото на 1 януари 2024 г. при политическа воля. Конвергентният доклад, който оценява готовността на страната, ще се изготви в началото на следващата година. Базата, която ще ползват експертите от ЕЦБ и ЕК, ще е 2022 г. "Имайки предвид дерогация за ковид разходи, ще влезем в критериите за дефицит", обясни Велкова. Тя обаче предупреди, че европейските институции ще гледат и какво се предвижда напред - и ако в следващите години се залагат големи дефицити и ръст на дълга, това ще е пречка за еврозоната. Тя допълни още, че повечето държави от еврозоната затягат фискалната си политика. "Така че едно редовно правителство трябва да мисли в посока консолидация, тъй като финансирането на дълговите пазари ще е скъпо и трудно."
2 коментара
Заглавието звучи направо епично на фона на вчерашната статия на Николай Стоянов за отменения търг на ДЦК за днес поради очаквана доходност от над 5% за 3.5 годишна емисия. За всички с някакви наченки на икономическа мисъл е видно, че имаме проблем(и то сериозен), а любимият ежеседмичник отново се занимава с коване на обществени нагласи и авоалирано подкрепяне на определени партии по конфликтната ос служебен кабинет - довчерашни властолюбци.
Сега тепърва си пускам изслушването на Велкова и нямам търпение да чуя как зайчето Аско-Баско Василев прокламира за милиарди. Естествено приказките на това симпатично зайче, чийто основен релевантен към функциите му като "няма по-подходящ от него" финансов министър (по думите на зализаното му другарче на ПП детската площадка) опит е свързан с фалирало стартъпче. Сходно на фалита на Евърбред, сега и държавата се финансира на лихви по-високи от необезпечен потребителски кредит от търговска банка.
Та така, за повече съвети как да не се изчислява бюджет можем да се обърнем към Аско-Баско. А за състоятелни анализи на работата на министерство на финансите - към Стефан Райчев на страницата на Гласове.
Служебното правителство на Румен Радев и подчиненото му ново ръководство на #НАП, след 4 месечна пауза се опитват да ни пробутат уж “актуализиран” списък с #ДлъжнициНаНАП към 30.09.2022 г.
https://www.facebook.com/birdreporting/posts/10161038426946189
Номерът им обаче не минава.
100 фирми са добавени само и единствено през месец юни 2022, тоест от предишното ръководство на НАП. От данните се вижда, че през месеците юли, август и септември 2022 нови длъжници не са добавяни към списъците.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.