БНБ планира над 160 млн. лв. разходи за подготовка за еврозоната през 2023 г.
Над половината са за сеченото на българските евро монети, но големи суми са заложени и за техника и модернизация на системите
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- За изсичането на 780 милиона евромонети са предвидени 89.8 млн. лв.
- Най-голямото инвестиционно перо, свързано с еврото, са 33 млн. лв. (от общо 45 млн. лв.) за придобиване на техника
- БНБ планира 14% увеличение на заплатите и 5% за кариерно развитие, което сумарно се оценява на 7.5 млн. лв. повече разходи за възнаграждения.
Бюджетът на Българската народна банка за 2023 г. предвижда съществен скок на разходите както за издръжка (с 88.5 до 265.7 млн. лв.), така и за инвестиции с (231.2% до 97.5 млн. лв.). Основната причина за това е подготовката за влизането в еврозоната, като според централната банка това ще й струва общо 162.35 млн. лв.
Сумата може да изглежда внушително, но всъщност над половината от нея се дължи на едно перо - изсичането на 780 милиона евромонети, за което са предвидени 89.8 млн. лв. По принцип всяка страна - членка на еврозоната е отговорна за производството на своите монети в обем, одобрен от управителния съвет на ЕЦБ. Повечето държави правят това в собствените си монетни дворове, като в България той е дъщерно дружество на БНБ, така че вероятно този разход ще се превърне в приход за него.
Евро банкнотите се печатат съвместно от централните банки на членките, така че там вероятно допълнителни разходи за БНБ ще се появят чак след 2024 г. За 2023 г. е предвидено на намаляване на разходите с 21% до 8.1 млн. лв. за отпечатване на 50 млн. броя банкноти с номинал 50 лева.
Големите инвестиции
От допълителните инвестиционни разходи също голяма част са свързани с еврото. Бюджетът за строителство, реконструкция и модернизация скача с почти 180% до 9.4 млн. лв., като от тях 5 млн. лв. са за подготовката. Предвижда се изграждане на хале в Пловдив за 940 хил. лв. за демонетизиране на изтеглените от обращение стотинки и левове. За проектиране на нов касов център във Варна са заделени 500 хил. лв.
Най-голямото инвестиционно перо, свързано с еврото, са 33 млн. лв. (от общо 45 млн. лв.) за придобиване на техника. От тях голямата част са са съоръжения и оборудване пряко свързани с осъществяване на емисионно-касовата дейност 27.4 и още около 5 млн. лв. за транспортни средства.
Също така 14.5 млн. лв. са предвидени за закупуване на лицензи и осъвременяване на информационните системи на БНБ във връзка с еврозоната. Тък увеличението е с 19.5 млн. лв. спрямо 2022 г. до общо 43 млн. лв. Срещу тази сума БНБ планира мащабно актуализиране на огромна част от статистическите си бази данни, създаване на нова интегрирана информационна система, разработване на нова интернет страница и др.
Какво още трябва за еврото
БНБ планира да изхарчи още над 6.4 млн. лв. за консумативи, свързани с въвеждането на единната валута - бандероли, термосвиваемо фолио, чували за банкноти, вакуумиращи пликове, картончета за ценни пратки, пликове и фишеци за монети.
В бюджета е заложен още 1 млн. лв. за наемане на допълнителни площи и трезорни помещения за съхранение на пари. Такива биха били нужни както за новите еврови банкноти и монети, така и за изтеглените левови.
Разходите за външни услуги на БНБ се увеличават с 19.3% до 32.9 млн. лв., но само 1.3 млн. лв. са свързани с подготовката за еврото. Тук попадат лицензионни и абонаментни такси за софтуер, финансова информация, поддръжка на платежни системи и др.
От над 11 млн. лв. ръст на разходите за персонал до 62 млн. лв., едва 2.7 млн. лв. са заради подготовката за единната валута, като за целта се планира да се разкрият допълнително 108 щатни работни места. По-големият фактор тук е индексирането на инфлацията - заложено е 14% увеличение на заплатите и 5% за кариерно развитие, което сумарно се оценява на 7.5 млн. лв. повече. По закон заплатите в централната банка не могат да са по-ниски от тези на служителите на аналогични позиции в търговските банки. Заради покачването на възнагражденията на топ мениджърите в частните банки се предвижда и покачване на тези в УС на БНБ, което ще струва общо 206 хил. лв. - до 23 хил. лв. месечно за управителя, 19.7 хил,. лв. за подуправителите и близо 6.6 хил. лв. за останалите членове.
От документа се разбира още, че се очаква по бюджета за 2022 г. да бъдат изразходвани с над 10 млн. лв. по-малко от заложеното.
2 коментара
Сега за държавния бюджет (1) Министерството на финансите предлага, (2) правителството инициира, а (3) парламентът осъществява финансова политика с лошо влияние за устойчивостта на официалната валута. Неправилността е водеща причина за сегашната инфлация. Всеки ще е с щети.
Запазването на слабостта увеличава щетите. Поради недостатък в организационната структура на държавното управление – колкото повече e икономическия растеж, толкова повече възникват щети.
Ясен критерий за „правилност“ на решението за употреба на лева или евро е кога по-рано, (1) при лева или (2) при еврото ще настъпи стопански крах?
Привържениците за въвеждането на еврото реално са приели, че приемането на еврото е е по-малко зло от запазването на лева.
Защитниците на лева в действителност са с отговорност за щети при употреба на лева.
Вече секат и БГ евра?..
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.