Интервю | Гунтрам Волф: Има икономически и геополитически причини България да бъде приета в еврозоната

Втората сфера е търговията. След влизането в еврозоната вероятно ще има повишение, макар и незначително. България ще спечели основно в туризма и в търговията на селскостопански продукти, при която ще се спестят транзакционни разходи.

И стигаме до финансовата интеграция. Тук основното е, че България вече е във валутен борд, лихвите са близки до тези в еврозоната, обменният курс е фиксиран, така че няма да има големи ефекти по отношение на финансовата интеграция. Лихвените нива може да паднат леко, но не съществено.

Но най-голямото предимство за България е, че ще стане част от машината за взимане на решения в еврозоната, включително по отношение на банковия съюз. Страната вече е част от него и се подчинява на банковия надзор, но не може да участва във взимането на решения. Същото е по отношение на монетарната политика - България е подчинена на правилата, създавани във Франкфурт. И когато се присъедини, ще има глас в управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Да обобщим: България ще спечели от намаляване на транзакционните разходи и от повишаване на търговията; негативни ефекти няма да има, защото вече сте във валутен борд. Което означава, че за страната има икономически смисъл да влезе в еврозоната. Но без да очаква чудеса от това. Има и геополитически смисъл - присъединяването ще "закотви" България в европейското ядро.

Това само от България ли зависи? И само въпрос на покриване на критерии ли е? Този за инфлацията в момента изглежда труден за изпълнение...

Настоящото българско правителство е поело ангажимент и е заявило намерение за влизане в еврозоната веднага щом е възможно. Въпросът е дали страните от еврозоната са готови да допуснат България да влезе, и то бързо. Преди година имаше решение на еврогрупата България да не бъде приета, но Хърватия да бъде. Това решение беше взето по усмотрение. Европейската комисия (ЕК) и ЕЦБ имат възможност да преценяват, особено по отношение на инфлационния критерий, дали една държава го изпълнява. Тогава Хърватия имаше относително висока инфлация, но прагът беше изчислен по такъв начин, че тя да може да влезе, а България - не.

Как се изчислява този критерий - взима се инфлацията в трите "най-добре представящи се" страни от еврозоната и се добавя 1.5%. И на практика ЕЦБ и ЕК направиха трик с инфлационния критерий, изчислиха го доста произволно, като в тези три "най-добри" пропуснаха някои държави с ниска инфлация по този начин референтното ниво на инфлацията се качи малко, така че Хърватия да влезе. Това очевидно беше политическо решение, взето по усмотрение. Доколкото ми е известно, към онзи момент българското правителство е дало сигнал, че не е готово, включително заради служебните кабинети и липсата на парламент. Нужна е доста подготвителна работа и ако правителството не е напълно функциониращо и има избори след избори, това не е добре. Но сега България има редовно правителство и техническата работа може да бъде свършена.

Въпросът е дали това е достатъчно и дали "прозорецът" за влизане още е отворен, или моментът е изпуснат. Има ли риск България да се окаже блокирана за еврото по подобие на Шенген?

ЕК и ЕЦБ ще трябва да вземат решение под политическите напътствия от големите страни в еврозоната. Въпросът е, че инфлацията в България в момента е висока и е доста над средното за еврозоната ниво. Това е проблем и ЕК и ЕЦБ лесно могат да кажат - не изпълнявате инфлационния критерий и не може да ви позволим да влезете сега, трябва да отложите с година-две.

• Кога България ще приеме еврото и какво я забавя

Това ще бъде голяма грешка от страна на тези институции. Има както икономически, така и геополитически причини защо страните от еврозоната трябва да допуснат България да се присъедини сега и защо инфлационният критерий не бива да бъде интерпретиран твърде стриктно.

Икономическите причини са две. Първата е, че България е относително бедна държава и храната съставлява значителна част от инфлационната кошница в страната. А защо цените на храните са толкова високи в момента - заради това, че Русия нападна Украйна и наскоро прекрати сделката, позволяваща на Украйна за изнася зърно. Така в известен смисъл инфлацията в България е следствие на руската агресия и на важността на храните в българската инфлационна кошница.

Втората причина защо инфлационният критерий не бива да бъде свръхстрого прилаган е самото му естество. Той е създаден за период на ниска инфлация и е абсолютен. Ако сега България трябва да го изпълни, трябва да има инфлация от 2.5-3%, което е с около 50% под тази в еврозоната и е непостижимо дори със суперконтракционни политики заради цените на храните. В момента този критерий изисква невъзможна корекция. Ето защо смятам, че ЕК и ЕЦБ трябва да го приложат по усмотрение. И те могат да го направят, защото трите "най-добре представящи се" не означава задължително тези с най-ниска инфлация. Формулировката позволява интерпретации, "най-добри" може да са тези, които са най-близо до средната инфлация за еврозоната.

Освен икономическите причини има и геополитически. Настоящото правителство в България е прозападно, иска да влезе в еврозоната и подкрепя решително Украйна. И то трябва да бъде възнаградено с положителен сигнал отвън, че това се забелязва и окуражава. Сега е добър момент то да получи символична победа с приемането в еврозоната. Защото вътрешно България е разделена по отношение и на еврозоната, и на Украйна. И това проевропейско правителство може да не остане завинаги. България в момента е ключов доставчик на муниции за Украйна. Тези доставки са важни за развоя на войната, но и поставят страната в деликатна позиция. И е добре да бъде дадена силна подкрепа на сегашното българско правителство. От разговорите ми с водещи германски и френски политици оставам с впечатление, че те мислят в същата посока - че сега е правилният момент България да получи положителен сигнал, да се прояви гъвкавост с критериите и страната да се присъедини към еврозоната от януари 2025 г.

Интервюто взе Светла Павлова