Кога България ще приеме еврото и какво я забавя

Над две години и половина по-късно страната се оказа с проблеми и по двата параграфа. Единият от показателите - инфлацията, е далеч над референтната стойност. Тя би трябвало да не надхвърля средното ниво за предходните 12 месеца в трите членки на ЕС с най-ниски стойности плюс 1.5 процентни пункта надбавка, докато в момента покачването на цените е далеч над средното. А в добавка и няколко необходими законови поправки така и не бяха приети.

Чисто технически България трябваше до края на февруари да поиска извънреден конвергентен доклад - документ, в който ЕЦБ и Европейската комисия да дадат оценка, че страната е готова, но решението е това да не се прави на този етап. Обяснението на служебния финансов министър Росица Велкова е, че това е станало след предварителни сондажи с Брюксел, като очевидно получените сигнали са били, че предвид многото висящи въпроси резултатът ще е отрицателен.

Можем ли да говорим за саботаж или някакъв по-дълбок сценарий срещу еврото?

Темата "кой продаде мача за еврото" бързо се превърна в арена за политически престрелки. Още преди формалното отлагане ДБ и ПП обвиняваха всички останали парламентарни партии (и най-вече ГЕРБ), че минират процеса, като блокират приемането на нужните законови поправки. Това беше особено видно при редакцията на Кодекса за застраховането, която трябваше да гарантира спазването на международните правила по "Гражданска отговорност", и срещу която активно лобираха лица, близки до лидера при полицата "Лев инс".

След като Велкова официално обяви отказа от целевата дата, последваха ответни обвинения от ГЕРБ към ПП, че отлагането е заради икономическата политика на кабинета "Петков", която е надула инфлацията. Тогавашният финансов министър и съпредседател на ПП Асен Василев пък прехвърли атаката към президента Румен Радев и служебния кабинет, като се опита да брандира казуса като техен политически провал. Според него те са нарушили решението на Народното събрание от миналата година да се направят всички стъпки така, че България да стане пълноправен член на еврозоната от 1 януари 2024 г. "Всички обяснения какво щяло да пише в конвергентния доклад на ЕК са предположения. Задължение на правителството е да изиска такъв доклад. В него може да се отбележи, че въпросните закони могат да бъдат приети преди приемането на България в еврозоната, така че да сме изпълнили условията", заяви той.

В реалността искането на извънреден конвергентен доклад обаче се предшества от дипломация и разговори, които дават достатъчно уверения в положителния изход. Затова и доста трудно може да се аргументира някакъв целенасочен сценарий на саботаж около отлагането. Това не значи, че няма както явни, така и прикрити съпротивителни сили, които опитват да блокират процеса. Отвъд откровените противници от "Възраждане", които активно събират подписка за референдум за отлагане на приемане на еврото (поне) до 2043 г., може само да се гадае кой и защо би работил активно за същата кауза. Предвид геополитическите измерения на темата естествено възникват и хипотезите за външна хибридна намеса, която да задържи България по-далеч от ядрото на ЕС. И логично основен заподозрян би била Русия.

Има ли виновни за високата инфлация?

Ценовият шок в последните две години е глобален и инфлацията в България в огромната си част е внесена. Трудно е да се изведе конкретна единична причина защо в България тя се ускори по-бързо, отколкото в еврозоната. Обективен фактор е, че при сравнително по-ниския стандарт на живот в страната по-голяма част от разходите на домакинствата се насочва за енергия и храна, а те бяха най-поскъпващите стоки през 2020-2021 г. Отделно обаче вероятно влияят и местни особености - при слаби и неработещи институции и регулатори конкурентните сили могат да не действат особено ефективно. А също така и много от антикризисните мерки на правителството бяха по същество проинфлационни - различните компенсации и увеличения на пенсии и заплати (особено ако са приложени широкоспектърно, а не таргетирано към най-уязвимите) помпат цените. Затегнатият пазар на труда и липсата на кадри също се отразява проинфлационно, тъй като дава повече сила в преговорите на служителите за индексация на заплащането.

Има ли виновни за неприетите закони?

Тук е по-лесно да се хвърли колективна вина към политиците. Поетите заради ERM II ангажименти от България са известни от 9 юли 2020 г. Ясно е, че оттогава се изредиха няколко практически нефункциониращи парламента и поредица служебни кабинети. Все пак обаче имаше и един редовен, макар и непросъществувал дълго и съставен от сложна четворна коалиция. В този смисъл оставянето на приемането на ключови закони за 12 без 5 е необоснован риск.

Блокираните на финалната права поправки за застраховането от депутатите на ГЕРБ, ДПС, БСП, "Възраждане" и "Български възход" определено са знакови и им отреждат по-значима роля за отлагането. Същевременно обаче не бяха докарани докрай и нужните промени в Закона за мерките против изпиране на пари и в Търговския закон (по отношение на несъстоятелността), макар и около тях да нямаше откровен отпор. А отделно и самият специален закон, който да регламентира прехода към еврото, така и не беше внесен в парламента от служебния кабинет.

С колко се отлага влизането в еврозоната?

Първоначално от думите на Росица Велкова стана ясно, че датата ще зависи от момента, в който покрием всички изисквания - за инфлацията, за поетите законодателни ангажименти. Както и че приемането на еврото може да се случи в средата на 2024 г., но може да се отложи и за след 2025 г. Няколко дни по-късно (вероятно след първоначалния негативен отзвук) министърът предложи да си поставим като следваща индикативна дата 1 юли 2024 г. "Реалистично е, ако подадем за конвергентен доклад през юли 2023 г., но трябва да имаме приети закони и да имаме увереност, че отговаряме на инфлацията с условието, че ще бъдем третирани като Хърватия с изключване на три страни с най-ниска инфлация, и да покажем устойчивост и фискална стабилност", обясни Велкова.

Проблем ли е евентуално влизане от средата на годината?

Досега всички 20 оригинални и впоследствие присъединени членки на еврозоната са правили тази крачка от 1 януари. Влизане от друга дата би било прецедент, но технически или законово няма пречка за това. Реално приемането на еврото по средата на годината би създало основно известни трудности на бизнеса - за счетоводното и данъчното отчитане и т.н. Предвид фиксирания курс на лева обаче те са доста ограничени.

Има ли риск България да изпусне момента и да бъде блокирана за еврото по подобие на Шенген?

България използва политическия прозорец, който се отвори покрай българското европредседателство, за да получи "да" за валутния механизъм ERM II. Желанието на Стара Европа да интегрира колкото се може повече държави към ядрото си, след като започна войната в Украйна, също ни помагаше. По думите на управителя на БНБ Димитър Радев обаче вратата за еврозоната "се отваря периодично, а не стои непрекъснато отворена".

Един от потенциалните проблеми е, че изведнъж България може да се окаже с трудности да покрива и други числови критерии. Според Велкова, например ако еврозоната остава приоритет, не само дефицитът за 2023 г. трябва да е под 3%, а и тригодишната средносрочна бюджетна прогноза за 2024-2026 г. да е в тези рамки - нещо, което ще е трудно постижимо и практически, и политически.

Критерият за дългосрочен лихвен процент на сближаване пък в момента се изпълнява единствено поради факта, че на пазара няма налични приемливи десетгодишни бенчмаркови левови ДЦК и публикуваната стойност 1.85% е без промяна от средата на 2022 г., макар дългосрочните български еврови облигации да се търгуват на доста по-високи нива.

А винаги стои и опасността просто политическата картина да се промени. Процедурата по влизане в еврозоната е сложна, но формално накрая България трябва да получи одобрение от всички 20 членки. Това оставя теоретична (макар и неприлагана досега) възможност страната да бъде блокирана и заради други неформални притеснения като върховенството на закона. И теми като американските санкции по "Магнитски" за бившия финансов министър Владислав Горанов на ГЕРБ, чийто подпис е под въпросните пост ERM II ангажименти, нормално пораждат въпроси.

Какви са политическите заявки по темата преди изборите и запазва ли се проевро курсът на основните партии?

Формалното отношение по темата от основните партии не е претърпяло промяна. Както за ГЕРБ, така и за новата коалиция ПП-ДБ, които според проучванията се борят за първо място на изборите на 2 април, максимално бързото приемане на еврото е приоритет. ДПС също се определя като поддръжник, макар поведението и изказванията на икономическите експерти от партията да са доста по-нюансирани. В противоположния лагер на противниците позицията на "Възраждане" също е ясна, като все повече към нея се доближава и БСП, макар и с нюанса "не сме антиевропейци, но не сме готови".

По-различна е картината доколко реално политическите сили залагат на темата в приоритетите си и предизборните си послания. На последния вот миналата есен повечето от тях отявлено я отбягваха, докато кампанията на "Възраждане" беше в голяма част базирана на запазването на лева като едва ли не защита на националния суверенитет. Сега, по всичко личи, реториката ѝ ще е още по-драматична.

Не е маловажно и какво е общественото мнение, защото политиците се водят от него. Последните допитвания на "Евробарометър" показват, че подкрепата към еврото от страна на българите не е висока.

Това ще се отрази ли на рейтинга и доходността по дълга на страната?

Ако България си постави нова индикативна дата и покаже, че продължава да работи по присъединяването - вероятно не. Но всяко отлагане в необозримо бъдеще може да доведе до понижаване на рейтинга на страната и до повишаване на лихвите по дълга, обясни Велкова. Подобно предупреждение още преди няколко месеца отправи и гуверньорът на БНБ Димитър Радев. В последния си доклад за България от международната рейтингова агенция Moody`s посочиха в прав текст, че биха понижили рейтинга на страната "при трайно влошаване на силната бюджетна позиция на страната, перспективите пред дългосрочния икономически растеж, както и при неуспех в завършването на процеса по присъединяването към еврозоната".