Хазартът - светлото бъдеще на България

Напливът в онлайн хазарта е за преразпределение на 1 млрд. лв. брутни приходи на година - това са постъпленията от залози минус изплатените на играчите печалби. Ако се съди по постъпленията от хазартни такси в НАП, през 2021 и 2022 г. пазарът на онлайн хазарт е растял с по 50% на година. Катализатор на това избухване бяха няколко събития:

• Отнемането на лицензите на частните лотарии на Васил Божков и на букмейкъра "Еврофутбол" през 2020 г. По този начин държавата на практика премахна голям играч на пазара и отвори ниша, която започна да се запълва.
• Горното събитие, в комбинация с прехвърлянето на надзора на сектора към НАП, увеличи конкуренцията - който не е поискал лиценз, той не е получил.
• Ковид кризата и ограничителните мерки временно затвориха игралните зали и пренасочиха голяма част от играчите онлайн.
• Помагат и широко затворените очи на държавата за нарушенията при рекламата на хазарт. Така постепенно тя буквално превзе ефира и на практика направи много медии и спортни клубове зависими от парите на хазартния бизнес.

Но това е само видимата част от проблема. Зад кадър са зависимите играчи - няма статистика колко са те в страната. Наскоро проведено проучване във Великобритания обаче показва, че всеки десети мъж там е зависим към хазарта или има опасност да развие подобна зависимост. Зад кадър са и децата, които макар и да нямат пряк достъп до сайтовете за залагания и игралните зали, започват да ги приемат като нещо нормално - всяка втора реклама или билборд насърчават подобен тип забавления. Масовизацията на хазарта показва и друг проблем - при сериозната корупция и неефективна държава в очите на много хора единственият достъпен начин за успех не са постоянните усилия и упоритата работа, а случайните печалби от различни игри.

Колко е голям пазарът

Точни данни за обема на хазартния бизнес в България няма. По оценки на хора от сектора обаче един на всеки десет пълнолетни българи е играл някакъв вид хазарт, което са около 500 хил. души. Годишно те генерират няколко милиарда под формата на залози, но по-големият процент от тези пари на теория се връщат обратно към играчите. Ако се съди по данните на НАП за постъпленията от хазарт, миналата година секторът е пораснал общо с над 30% - наземни игрални зали и казина, тото, лотарии и онлайн сайтове за залагания.

"През периода 2019 - 2022 имаше сериозен спад в наземните казина и игралните зали, но част от обема и оборота се пренесе в онлайн бизнеса. В онлайн сегмента имаше голямо раздвижване и бяха издадени лицензи на няколко нови оператора. Това е нормална тенденция, която е глобална. Онлайн услугите и методи за плащане през последните години се развиха значително и станаха много популярни, което доведе до значителен ръст в онлайн бизнеса във всички направления", казва Ангел Ирибозов, председател на УС на Асоциация на игралната индустрия в България (АИИБ).

Други представители на сектора посочват, че той е добър показател как се развива икономиката - ако има криза, играещите намаляват, тъй като ограничават разходите си за забавления. А миналата година е била силна за сектора не само в България, а и по света .

Индустрията работи с показателя брутни приходи, който представлява разликата между направените залози и изплатените печалби. Ако се съди по постъпленията от такси, платени от онлайн операторите през миналата година, брутните приходи са 1 млрд. лв. Около 60-70% от тях са игри в игрално казино, останалото са предимно спортни залози. Тук обаче има разлика - организаторите задържат около 2-3% от залозите при рулетка, ротативка и т.н., а от спортните резултати - 5-6%, посочват представители на сектора.

Ако приемем, че постъпленията от хазартни такси са някакъв измерител на това как се движи бизнесът - от онлайн казино игри постъпленията през 2022 г. растат с почти 64%, докато тези от спортни залагания - с 30%.

Според представители на сектора има и едни около 30% от пазара на онлайн залози в страната, които са нелегални, т.е. нямат издаден лиценз, по-вероятно е да са чужди, но предлагат залози на българи чрез т.нар. афилиейти. Най-големият трафик идва през пренасочване на потребители на порно сайтове.

Кой е на терена

В момента онлайн пазарът се разпределя между 16 играча - повечето от тях с местни собственици. Като номер едно се сочи Efbet, собственост на братята Боян и Цветомир Найденови (виж "Кой кой е в онлайн хазарта"). Дружеството, с което работят обаче, е регистрирано в Малта, втори са групата под бранда Winbet (свързвани с Валтер Папазки), следвани от Palmsbet (Мило Борисов) и Betano (в която дял имат хазартните групи на чеха Карел Комарек). При спортните залози за номер едно се сочи международната Bet365.

Данни за приходите на групите обаче или няма, тъй като водят към дружества извън страната, или пък са разпокъсани между много на брой компании, които преливат приходи от една към друга. Чуждите компании не предоставят данни специално за българския пазар, а за много от новите играчи 2022 беше първата на пазара и все още нямат публикувани отчети.

Някои от собствениците на онлайн сайтове имат и игрални зали и казина. Но пазарът на наземен хазарт е много по-разпокъсан между над 300 играча. Общо в страната в момента работят над хиляда зали, като практиката доскоро беше всеки обект да е с отделно дружество, което прави проследяването на собствеността им трудно. В последната година се появиха и нови казина, като към момента с лиценз са 22 обекта - в София, Пловдив, по Черноморието, Свиленград, Банско. Според АИИБ има промяна в локацията на наземните зали и казина - ако преди 2019 г. горещите точки са били границата с Турция и Гърция, през 2022 г. са София, Пловдив, черноморските курорти, a собствениците им са се насочили към по-висок клас клиенти и туристи.

И все пак като номер едно по приходи според източници от пазара тук отново излиза веригата от 50 зали и 2 казина на Efbet. Останалите по-големи са Sesamе (Даниел Лечев), Winbet, Palmsbet, Magic Bet (зад което стои "Калиман инвест" на Роберт Станев). Сравнително голяма чужда верига е тази на Novomatic - австрийски производител на игрално оборудване, чиито обекти в България работят под бранда Admiral.

"За офлайн операторите 2020 и 2021 г. бяха тежки. Но през 2022 г. се върнахме на предпандемични нива и дори ще има ръст. Но има двупосочно преливане на играчи между онлайн и офлайн игрите. Двата вида хазарт си помагат и растат", казва мениджър на компания от сектора.

От хазартния бранш обаче смятат, че скоро пазарът на онлайн игри ще се пренасити и едва ли всеки ще успява да печели от тази дейност. Въпреки това очакванията са през следващите няколко години пазарът да продължи да расте, но с по-бавни темпове. Твърдението е на база информация за искани лицензи от нови играчи.

Какво прави държавата

На този фон държавата продължава да изглежда повече като регистратор на процеса. А за рекламата на хазарта се заговори чак след като браншът сервира свръхдоза от нея около световното по футбол. Друг е въпросът дали и кой ще направи нещо за нейното ограничаване, предвид че много други бизнеси и спортът започнаха да се пристрастяват към тези пари. От Inbet например посочват, че подкрепата за спортни клубове и мероприятия от страна на лицензираните оператори е над 100 млн. лв. годишно. От тази сума например по неофициални данни Efbet разпределя около 35 млн. лв.

Иначе според бранша преминаването на надзора на сектора от комисия по хазарта към НАП от гледна точка на знания на администрацията работи. Но този сектор изисква малко по-цялостен поглед и оценка къде трябва да се сложи разделителната линия между интересите на бизнеса и на обществото.