Въздушни линейки ще има, въпросът е на каква цена

Цената обаче, срещу която италианците от "Алидауния" ще извършват дейността по въздушно спасяване, е близо 18 млн. лв. за две години. Според подадената оферта за двегодишния период за 1000 часа полетно време за двата хеликоптера, с който ще работят от "Алидауния", общата цена е 17 954 520 лв. без ДДС.

Тук започват новите въпроси защо цената е толкова висока.

"В света не съществува гражданско въздухоплавателно средство (хеликоптер), което да има този разход за летателен час! Цената се доближава до разхода за летателен час на космически кораб на Илън Мъск", коментира новия договор в страницата си във фейсбук Георги Гвоздейков, който оглавяваше закритото държавно дружество "Хели мед сървиз България". Той е и новият министър на транспорта в гласувания и приет вчера кабинет на ПП, ДБ и ГЕРБ. В интерес на истината подобно сравнение е напълно некоректно и дори не може да се каже колко точно е невярно - цената за космически полети се измерва на килограм полезно тегло, което бъде изведено в орбита. В поста си Гвоздейков представя детайлна информация за реалния разход на летателен час на типово сертифициран хеликоптер за HEMS, като прави разбивка и посочва в числа стойностите за фиксиран наем на ден - 1150 евро, летателен час - 890 евро, застраховка за един ден - 360 евро, гориво за един час - 300 евро, разход за екипаж - 600 евро.

Като крайна стойност според него общата цена за летателен час възлиза най-много на 3300 евро. "Искам да попитам къде и за какво отиват останалите 5700 евро на час, след като цената в представената оферта е 9000 евро на летателен час", коментира Гвоздейков.

Офертата на "Алидауния" всъщност се вмества в прогнозната стойност на поръчката, която е 28.3 млн. лв. без ДДС за два хеликоптера заедно с оборудването и пилотите за срок до 3 години.

Бързи, смели, сръчни

Решението за обявяване на обществена поръчка за наем и на такава цена дойде от служебното правителство бързо и почти веднага след като действащият министър на транспорта Христо Алексиев закри специално създаденото държавно дружество "Хели мед сървиз България", което пък почти беше финализирало обществена поръчка за "сух лизинг" (само хеликоптер, без екипаж) на един хеликоптер на стойност 3.4 млн. лв. за една година без ДДС. Ако се направи груба сметка за сравнение - два хеликоптера за две години плюс ориентировъчни заплати на шест екипажа, крайната сума едва ли ще е много по-различна от договореното от служебното правителство. Това показва, че не цената е основният препъникамък, а цялостното забавяне на изграждането на системата чрез многократно променяните процедури и решения от страна на институциите.

Бързите действия на служебния кабинет са аргументирани от тяхна страна с необходимостта от бързо въвеждане на дейност по спасяване по въздух, след като държавата ни продължава да е единствената в Европа, която няма HEMS.

Закриването обаче на "Хели мед сървиз" и прехвърлянето на дейността към Държавния авиационен оператор пробудиха съмнение и въпроси относно адекватността и бързината на действията на служебния кабинет.

"Защо аутсорсваме дейност по най-безумния начин, при положение че България получава финансиране по ПВУ за спешна помощ по въздуха и е задължена да изгради системата HEMS? Защо трябва да бъде подписан абсолютно неизгоден и неефективен договор, ощетяващ изцяло държавния бюджет при така заложените условия", са само част от въпросите, които Гвоздейков задава към подписаното от министър Алексиев решение за избор на изпълнител. А според анализа му още "българската държава трябва да заплаща месечно 1/24 от общата цена, или 750 000 лева без ДДС, независимо дали има, или няма извършвани реални полети за спасителни мисии".

Министерството на здравеопазването междувременно ползваше няколко пъти военния самолет "Спартан" за спасителни мисии из цялата страна, които всъщност помогнаха на нуждаещи се точно от спешна помощ по въздух. Ведомството не отговори на въпросите на "Капитал" колко точно са стрували на бюджета на МЗ или на друго ведомство мисиите, както и каква е била медицинската необходимост да се изпраща самолет в областни градове, в които работят големи университетски и многопрофилни болници.

За сметка на това служебният министър д-р Асен Меджидиев се включи в акцията на назначения от президента кабинет и обяви пред БНТ, че "до един месец България ще разполага с първите медицински хеликоптери, които ще бъдат доставени по-рано от предвиденото. Със сигурност в края на този месец или в началото на следващия ще имаме два хеликоптера, които ще стартират и ще започне въздушната помощ по въздуха. Пожелавам на колегата, който ще дойде след мен, да завърши това. Много малко остана площадките (за кацане и излитане) да бъдат завършени. Много малко остава и реално нашето население ще има спешна помощ по въздуха", заяви още той.

Към бързите действия на служебните министри можем да добавим и създаването на координационен център за въздушната спешна помощ и спешното обучение на първите 50 медици, които ще участват в мисиите по въздух. Бяха набелязани и 12-те болници в страната, където ще има хеликоптерни площадки. А за съществуването на първите две от общо пет оперативни бази съобщи ръководителят на ДАО (държавен авиационен оператор) Златко Златев - тази във военното училище в Долна Митрополия и тази на УМБАЛ "Света Марина" - Варна.

Защо нямаме хеликоптери

Проектът за спешна медицинска помощ по въздух беше застинал от 2019 г., по времето на управлението на ГЕРБ, а изграждането на HEMS в България залегна като приоритет в Плана за възстановяване и устойчивост, по който всъщност са предвидени и евросредствата за изграждането на системата. В посока реализиране на дейности нямаше никакво движение до миналата година, когато редовното правителство на Кирил Петков рестартира проекта, като създаде държавно дружество, което да бъде оператор по HEMS. Към него бяха назначени пилоти и беше подготвена обществена поръчка, но дружеството беше закрито от служебния министър на транспорта Христо Алексиев, а дейността му - прехвърлена към Държавния авиационен оператор (бившия Авиоотряд 28), който трябва да претърпи сериозни устройствени промени, за да получи правото да бъде оператор по спешна въздушна помощ.

Тази своеобразна война на сили между служебния кабинет на президента Румен Радев и бившето правителство на "Продължаваме промяната" придоби изражение в обществените поръчки за наем на хеликоптери, като първата, която "Хели мед сървиз" обяви, беше провалена от фирма фантом, а втората изобщо не видя бял свят, въпреки че по нея имаше явил се кандидат и можеше да бъде приключена успешно, но цялата държавна фирма беше закрита.

Георги Гвоздейков е новият министър на транспорта. Във вторник той прие поста от служебния министър Христо Алексиев Източник: МТС

Сега редовното правителство ще бъде изправено пред един договор, за който се подозира, че е неизгоден, и тежкото решение - да забави още въздушните линейки с нова процедура или да направи компромис и да вкара в действие договора с италианския изпълнител на HEMS. А по време на приемането днес на поста като транспортен министър Гвоздейков посочи, че изпълнението на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост е една от важните задачи пред новия екип.