Въздушната спешна помощ в България най-накрая се завръща

Пристига първият от шестте хеликоптера за HEMS, пилотите и медиците са готови, има и лицензирани площадки, а първите полети може да са реалност от февруари 2024 г.

Първият хеликоптер с регистрация LZ-HMA и най-съвременно оборудване за спасителни операции се очаква да прелети до България до дни

Мария Дойкова

Първият хеликоптер с регистрация LZ-HMA и най-съвременно оборудване за спасителни операции се очаква да прелети до България до дни © NA

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Първият от шестте хеликоптера за въздушна спешна помощ е произведен и на път за България,шестима пилоти вече имат лицензи.
Почти 100 медици са обучени в Центъра за спешнамедицинска помощ по въздух, има готови две площадки във Варна и Панагюрище, очакват се и в София.
България вероятно ще купи общо 8 хеликоптера за около 180 млн. лв.

Ако нищо неочаквано не се случи (а скорошната история помни такива обрати), 2024 г. ще е годината, в която въздушната спешна помощ ще се завърне в България. През този месец се очаква да пристигне първият хеликоптер, който ще заработи по системата Helicopter Emergency Medical Service (HEMS) у нас. Лицензирането на въздушния оператор, както и приключването на всички останали детайли би трябвало да стане до средата на февруари.

По HEMS ще заработят и първите две сертифицирани медицински площадки - тази на болницата МБАЛ "Уни хоспитал" в Панагюрище и "Св. Марина" във Варна. Още две - "Света Анна" и "Света Екатерина" в София, предстои да бъдат лицензирани. Така най-късно до март в България отново ще бъде възможно спасяване по въздуха след прекъсване от 13 години.

Това е дългогодишен проблем с основно липсващо звено в спешната медицинска помощ. Само за сравнение - в Германия спешната помощ по въздух функционира вече повече от 50 години. До този момент България е и единствената страна в Европейския съюз, която не разполага с летателни апарати, които да изпълняват мисии по превоз на пациенти в критични ситуации, лекарски екипи, трансплантации и спасяване в труднодостъпни местности. В продължение на години стотици спешни случаи останаха без помощ, а единици бяха спасени с военни хеликоптери и самолети.

На този фон нямаше правителство и управление в държавата, което да не включваше в програмата си изграждане на HEMS, но до фактически действия и поставяне на някакво начало се стигна едва през лятото на 2022 година с обявяването на първата обществена поръчка за купуване на медицински хеликоптери.

С това се постави трудното начало по изграждането на цялата система в България, което продължава и до днес и която трябва да поеме спешни случаи, планинско спасяване, случаи на транспортиране на органи и всички инциденти, изискващи бързи действия и медицинска помощ.

Пристигането на хеликоптерите обаче е само началото на процеса. Адекватното функциониране на системата изисква още няколко елемента, които тепърва предстои да сработят.

Първият хеликоптер и още седем след него

Първият от предвидените шест медицински хеликоптера, които България купува от италианската фирма Leonardo, вече е произведен и направи своя тестов полет в Италия в средата на декември 2023 г. В петък, 15 декември 2023 г., машината бе приета и официално от българска приемателна комисия в базата на производителя.

"Сега след серия от извършени тестове се очаква хеликоптерът да направи самостоятелен полет от Италия до България в следващите седмици на януари при добри метеорологични условия", посочиха за "Капитал" от Министерството на транспорта и съобщенията.

По обявената обществена поръчка България трябва да купи шест броя от медицинските хеликоптери. "Машините е предвидено да пристигат на всеки 6 месеца до края на 2026 година", поясниха от МТС за "Капитал". Така в средата на тази година се очаква да получим и втори хеликоптер. Цената за тях е 135 млн. лв. с ДДС, или по около 22.5 млн. лв. на бройка.

Министерството на транспорта обаче е договорило и доставката на още 2 хеликоптера извън първите шест.

"Постигнахме договореност с Leonardo за производството и придобиването на още два хеликоптера на цената на тези. Това е наистина добра оферта, която ще позволи увеличаване на капацитета на машините и тяхната заменяемост при необходимост", заявиха за "Капитал" от министерството. Министър Георги Гвоздейков потвърди, че в бюджета на страната за следващата година са осигурени средствата за допълнителните два медицински хеликоптера, с които общата им бройка да нарасне от шест на осем. Така вероятно общата сума за машините ще достигне 180 млн. лв.

На този етап хеликоптерът ще стои във временен хангар на Гранична полиция, в северния район на летище София. Това ще бъде и първата временна база на спешната помощ по въздух. Системата всъщност предвижда изграждането на шест оперативни бази за въздушните линейки - в София, Пловдив, Сливен, Търговище, Долна Митрополия и Монтана, като според министър Гвоздейков разпределението им е направено така, че да може да се покрие територията на цялата страна.

Кой ще оперира системата HEMS във въздуха...

Оператор на самите хеликоптери ще бъде държавното дружество "България Хели мед сървиз", което е в процес на лицензиране. По думите на Гвоздейков то предстои скоро да бъде готово. "Очаква се финализиране на процедурата в ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация" до средата на февруари 2024 г., така че с идването на първия хеликоптер да заработи и авиационният оператор", посочиха от Министерския съвет

Успешно обучение в Италия са преминали и първите пилоти за специалните въздушни линейки. Те получиха и своите бревети (свидетелства за летателна правоспособност) лично от министър-председателя Николай Денков. "Това са може би най-подготвените пилоти в България", заяви Денков на церемонията.

Екипажите тепърва ще извършват учебни полети на площадките за медицински хеликоптери, които у нас обаче все още са само две. "Добре е всъщност във всеки областен град да има поне по две болници за изпълнение на мисията по HEMS", изрази надежда министър Гвоздейков, като допълни, че всъщност интерес за изграждането на площадки от болниците вече има. Такава база например вече се планира в най-голямата болница в страната - "Св. Георги" в Пловдив.

... и на земя

За София е предвидено площадките да бъдат три - една на болница "Лозенец", една на "Св. Анна" (Окръжна болница) и една на болница "Проф. Александър Чирков" ("Света Екатерина"), която всъщност е избрана заради стратегическото ѝ място и близостта ѝ с други заведения като "Майчин дом" и "Пирогов". В две от лечебните заведения вече тече процедурата по лицензиране на площадките.

Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха беше създаден от служебното правителство на Гълъб Донев с постановление през май 2023 г. и е координационното звено на системата HEMS. Към него вече има готов екипаж от шестима спешни медици, които ще се качат на първия медицински хеликоптер. Те са избрани и обучени, имат сключен договор и са готови да започнат работа с идването на хеликоптера, както и да дават дежурства.

Центърът разполага с още 96 вече обучени специалисти, лекари, акушерки, медицински сестри и лекарски асистенти, посочи зам.-министърът на здравеопазването Илко Гетов за Nova. Центърът ще бъде в София и ще осъществява връзката между тел. 112, лечебните заведения и авиомедицинския оператор.

"В най-общия случай при възникването на инцидент и подаването на сигнал към 112 сигналът ще бъде препратен към центъра за спешна помощ по въздух, който ще извърши преценка дали ще бъде активирана спешна помощ по въздух", заяви за Nova министър Гетов.

Ще функционира ли системата и за кого

На този етап и поне през първата година от своята работа въздушната спешна помощ ще се осъществява само в светлата част на денонощието. Това се налага поради редица авиационни и регулационни режими за новите авиационни оператори.

По модел на въздушната спешна помощ в останалите европейски държави идеята е тя да функционира за всички пострадали на територията на страната, без значение дали те са осигурени. На този етап финансирането за купуването на хеликоптерите е по плана за възстановяване, а всички съпътстващи дейности по цялостното функциониране на системата се финансират от държавата.

Дългият път на HEMS

Историята на процедурите по купуване на медицински хеликоптери е ненужно дълга. За първи път системата беше вкарана в плана за възстановяване от служебния вицепремиер Атанас Пеканов през 2021 г.

Процедурите обаче започнаха едва през лятото на 2022 г. (по време на редовното правителство на Кирил Петков), когато от МЗ беше обявена първата обществена поръчка за купуването на шест въздушни линейки. По това време беше обявено и създаването на държавната авиационна компания "България Хели мед сървиз", която да е авиационният оператор за HEMS, а за неин ръководител беше назначен тогавашният депутат от ПП Георги Гвоздейков.

Нестабилността на кабинета на Петков обаче доведе до нестабилност и по отношение на идеите за създаването и функционирането на системата по спешна въздушна помощ. Така през декември 2022 г. служебният кабинет с министър на транспорта Христо Алексиев прекрати обществената поръчка, по която имаше един-единствен кандидат - италианската компания Leonardo SpA, закри новосформираното държавно дружество и обяви нова поръчка за наем на хеликоптери. И тя обаче не беше финализирана, а след поредната провалена поръчка служебното правителство премина към пряко договаряне с единствените желаещи да произвеждат хеликоптери Leonardo, като прецизира условията и цената. Така се стигна до сключване на договор с тях, по чието изпълнение е и очакваният през следващата седмица първи хеликоптер.

Междувременно с идването на власт на настоящия кабинет на ПП и ГЕРБ за министър на транспорта беше назначен Георги Гвоздейков, който спря закриването на "България Хели мед сървиз" и продължи процедурата по лицензирането на държавната фирма като авиационен оператор по HEMS.