Идват по-скъпи медицински хеликоптери, но не е ясно кой ще ги управлява

• Защо се провалиха обществените поръчки за закупуване и наемане на медицински хеликоптери?
• Защо ще бъде закрита новооткритата държавна фирма "България Хели Мед Сървиз", която трябваше да гради тази система?

И ако обикновено оправданието за това, нещо да не бъде направено, е че няма пари, то това оправдание в този случай не е правдоподобно, защото пари има. А всичко, което се случва, показва именно липсата на политическа воля и желание за реализацията на трудния проект. Дейността започва, но не свършва със закупуването на медицинските хеликоптери.

Покупката

Поръчката за закупуване на шест броя нови хеликоптери за HEMS беше обявена на 19 юли от Министерство на здравеопазването. Тя беше на стойност 135,6 млн. лв. без ДДС, а средствата предвидени по Плана за възстановяване и устойчивост, където целият проект за HEMS залегна като приоритет, по изричното желание на вече двукратния вицепремиер Атанас Пеканов. Това беше лъч надежда, след като от 2019 година в България няма никаква въздушно спасителна дейност.

Поръчката обаче претърпя провал в началото на декември, когато стана ясно, че единственията явил се кандидат по нея е дал по-висока цена от обявената. При максимална пределна цена на шестте хеликоптера без оборудването от 102.5 млн. лв. без ДДС, кандидатът Leonardo беше дал над 123 млн. лв.

Министерство на здравеопазването (МЗ) я прекрати, а на 6 януари обяви нова поръчка на същата стойност, но този път с повишени прагове и с договаряне без предварително обявление, което според възложителя "ще осигури необходимата бързина на възлагането, с цел гарантиране на необходимото технологично време за доставката и приемането на първия от общо шест хеликоптера в рамките на 2023-та година". Резултатите ще станат ясни след 19 януари.

"Предвид прекратяването на предходната процедура, поради недостатъчно финансиране в настоящата, е предвидена възможност за национално дофинансиране, в случай че такава необходимост възникне в хода на процедурата по възлагане", посочват в съобщение за медиите от здравното ведомство.

Преведено, това значи, че от ведомството най-вероятно ще увеличат парите, за да отговорят на предложението на италианската компания Leonardo, която е единственият участник в първата поръчка. Причината за това бързане е ясна - публичният натиск за създаване на въздушна помощ и желанието да се демонстрира резултат.

В това изказване има необяснимо противоречие:

От една страна се минава към преговори само с един кандидат, защото другите са се отказали поради малкото пари. От друга обаче се предвиждат повече пари, които ако се обявят официално може би ще привлекат повече кандидати и ще има конкуренция.

При първата такава поръчка през 2020 г., са получени три индикативни оферти, освен от Leonardo, от Bell Texton и от Airbus Helicopters. Тогава става ясно, че предвидените пари ще стигнат за един хеликоптер, без оборудване, който ще струва около 15 млн. лв. Прикачени са и коментарите на трите компании, въпреки изричното искане на Airbus да не бъдат публикувани, тъй като са търговска тайна. В тях става ясно, че американците от Bell не отговарят на изискването за датчици за вледеняване - изискване, което остава заложено и сега. Съгласно тази сметка, шест нови необорудвани хеликоптера биха излезли около 90 млн.лв, което явно се е променило доста в последните две години, а именно с над 36%.

Защо само Leonardo е подал този път оферта, не е ясно, но източник на "Капитал" твърди, че има недостиг на готови хеликоптери на пазара и ако срокът е по-кратък, би бил неизгоден за производители, които са поели твърде много поръчки.

Наемът

Докато се случи покупката, беше пусната и първата поръчка за наем на хеликоптер - на 14 октомври миналата година. Възложител по нея беше създадената специално от държавата фирма "България Хели Мед Сървиз". Тя беше на стойност малко над 1,7 млн. евро без ДДС, а идеята беше чрез нея да бъде осигурен един медицински хеликоптер, който да покрива нуждите за дейността по HEMS до получаването на първата машина по голямата поръчка на МЗ.

Нищо от тези добри намерения обаче не се случи. Тази поръчка също беше прекратена на 12 декември от изпълнителния директор на дружеството Георги Гвоздейков. Мотивът за прекратяване е, че "в рамките на определения срок за получаване на оферти за участие в процедурата не е подадена нито една оферта".

В резултат на това, на 16 декември "България Хели Мед Сървиз" обяви нов подбор чрез открита процедура на същата стойност и със същия предмет "предоставяне на "Сух лизинг" на въздухоплавателно средство за транспорт по въздух (хеликоптер), осигурен с необходимото медицинско оборудване за нуждите на спешна медицинска помощ с хеликоптер (HEMS) и свързаните с експлоатацията му услуги". Предложения от потенциални кандидати по тази процедура ще се събират до 16 януари, а офертите ще бъдат отворени на 17 януари.

Провалът и на двете поръчки, според експерти, които споделиха мнението си пред "Капитал", се корени в завишени изисквания (предимно към техническите изисквания към машините, както и към това на колко години е тази, която ще се наеме), които са поставени, за да гарантират максимално добро качество на изпълнение на условията.

Тъй като е ужасно закъсняла, а това закъснение се измерва в човешки животи, в момента България явно няма да търси най-доброто на най-добрата цена, особено след събитията от последните две години, с прекъсването на доставките и инфлацията.

Откриване и закриване на "България Хели мед сървиз"

В същото време, докато течеше историята със закупуване и наемане на хеликоптери, самата нова държавна компания стана обект на прицел от Министерство на транспорта.

"Създаването на такова дружество беше единственото хубаво нещо, което се случи през календарната 2022 г.", каза в интервю за bTV Мариян Боновски, който е член на световната хеликоптерна асоциация и който с частния си хеликоптер извърши самостоятелна доброволна спасителна операция на пострадал турист в Пирин преди дни.

Явно новият служебен министър Христо Алексиев е решил, че не може да има независима структура, която да отговаря за такава дейност. Няколко дни след обявяването на втората поръчка беше внесено и решението на Алексиев (публикувано за обществено обсъждане на 23 декември) за закриване на "България Хели Мед Сървиз" и прехвърлянето на дейността по HEMS към Държавния авиационен оператор (ДАО).

Аргументите за това решението на министър Алексиев също са, меко казано изненадващи. "Изминалите месеци от създаването на търговското дружество "България Хели Мед Сървиз", на когото е възложено извършването на услуга от общ икономически интерес - полети за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на спешната медицинска помощ, не дават оптимистична перспектива за реализацията на този изключително важен за държавата и обществото проект", гласят мотивите в доклада към решението на министър Алексиев. Как се преценява една нова структура, чиято същинска дейност още не е започнала, за няколко месеца, е интересен въпрос.

ДАО-то на държавата

"Нямам представа чие е решението за тази промяна", заяви пред "Капитал" Георги Гвоздейков. Според него, дружеството е изпълнило всички необходими задачи до момента на своето съществуване. "Дълбоката зависимост, в която са изпаднали голяма част от хората в държавната администрация от определени икономически кръгове, мъчейки се всячески да докопат контрола на проекта за HEMS, доведе ситуацията до тук", твърди той.

Според Гвоздейков, пътят, който трябва да се извърви, за да може ДАО да отговори напълно на изискванията на европейският регламент за опериране на дейност по HEMS е дълъг и ще отнеме още много време.

Освен това, възложител по поръчката за наем е "България Хели Мед Сървиз". Цитирана от "Свободна Европа", адвокат Лора Георгиева, която е координатор на правната програма на Антикорупционния фонд, казва обаче, че "закриването на дружеството възложител ще доведе до прекратяване и на текущата в момента втора обществена поръчка за наем на хеликоптер".

Според Гвоздейков той, в качеството си на управител на дружеството, е представил план за развитие на дейността заедно с всички необходими документи, за да отговори дружеството на европейските изисквания за опериране на подобен вид дейност и аргументите на министъра на транспорта за несправяне са несъстоятелни.

В дружеството има назначени и работят и трима пилоти, които притежават необходимия нальот и отговарят на всички изисквания за извършване на спасителни операции по въздух. На същите тези хора се плащат и заплати. "Те се върнаха от Италия, където изпълняваха такива операции, за да се включат в държавната система на HEMS", посочи за "Капитал" Гвоздейков.

На отсрещната страна е Държавният авиационен оператор (който е по-известен с бившето си име "Авиоотряд 28"). Според действащия му устройствен правилник, той изпълнява полети със специално предназначение, полети за нуждите на министерства и ведомства, както и дейност по "обслужване на официални лица и делегации, които преминават през ВИП "А" (правителствена зала) на летище София.

Хеликоптер и правителствен самолет, които се използват за нуждите на бившия "Авиоотряд 28" (сега ДАО) Фотограф : Красимир Юскеселиев

Според директора на ДАО Златко Златев неговата структура също разполага с обучени пилоти, които са готови да извършват полети по HEMS. "Държавният авиационен оператор разполага с изключително подготвен състав, който може да започне да пилотира медицинските хеликоптери изключително бързо, като са му нужни само няколко тренировки", посочи в ефира на bTV Златев. В същото свое интервю той още добави, че в структурата на ДАО ще бъде създадена дирекция, която да поеме дейността по въздушна спешна помощ и тази дирекция ще бъде оглавена от Георги Гвоздейков.

За "Капитал" обаче Гвоздейков подчерта, че няма никаква представа за тази инициатива и нито е получавал покана за подобен пост от ген. Златев, нито има намерение да оглавява дирекция в структурата, изпълняваща полети за правителството.

Мнение в тази посока изрази и Мариян Боновски, който сподели в своето интервю, че ДАО е изградена преди 50 години и нейната дейност е съвсем различна. "Няма друга държава в света, в която функциите по возенето на президента и HEMS дейността да са съсредоточени в един оператор", добави още той.

По-големият проблем: системата

Тук трябва да се посочи, че процесът по изграждане на системата за въздушна помощ надали ще е по силите на което и да е от двете дружества самостоятелно. Преди време "Капитал" направи анализ на въздушната система на МВР и изводите от там за бъдещата HEMS са категорични.

“В България липсва държавността и не може непрекъснато да се подиграваме с човешкия живот”

Мариян Боновки

Поради факта, че машините летят в рискова среда, застраховката им достига до 10% от стойността (т.е. над 1 млн. лв. на година). Отделно трябва да бъдат изградени специални бази (тази на гранична полиция е струвала 9 млн. лв.), а необходимият персонал за обслужването на тези машини е близо 100 души, в които влизат механици, техници и пилоти. Всеки от тях трябва да е сертифициран от фирмата, която е произвела хеликоптера.

Практиката в МВР е показала, че за да има един хеликоптер в готовност, трябва да има поне още 3-4 на разположение, тъй като при определени летателни часове машините трябва да влизат в задължителна поддръжка.

На този фон изказването на министър Алексиев, който заяви пред медиите, че България ще има въздушна линейка до средата на годината, като за целта ще се наеме хеликоптер, който ще се обслужва от бившия Авиоотряд 28, не вдъхва надежди за цялостна система.

Министерство на транспорта не отговори на поставените от "Капитал" въпроси за необходимостта от промяна на дружествата, които ще оперират дейността по HEMS, нито на въпросите за финансовия ресурс, който е похарчен за петмесечното съществуване на "България Хели Мед Сървиз".