Иновационна долина Пловдив: регионът иска да развие храните и биоикономиката

А дали и тази идея ще остане само на ниво маркетинг е въпрос на бъдеще.

Долината и нейните партньори

Началото на европейската програма бе на 28 март, а тогавашният еврокомисар по иновациите (и настоящ вицепремиер) Мария Габриел обяви, че двете покани за финансиране на обща стойност 170 млн. евро ще бъдат отворени през месец май 2023 г. Крайният срок за кандидатстване изтича на 17 октомври.

За да получи до 600 хил. евро финансиране, всеки регион трябва да създаде партньорство от поне 5 региона с различна степен на развитие (най-малко два "умерен" или "нововъзникващ" новаторски регион и поне един "силен" или "иновационен лидер"). Кандидатства се заедно в консорциум, като грантовото финансиране е до 50%. Всеки проект трябва да бъде приключен в срок между 3 и 5 години.

Над 200 са кандидатите от целия Европейски съюз, които са подали заявления да бъдат

подпомогнати по тази програма. От България е имало само една кандидатура. Тя е в областта "Продоволствена сигурност" и е на сдружение "Долина за дълбокотехнологични иновации - Пловдив", в което участват 84 партньора от Южен централен район. Водещ партньор ще бъде Аграрният университет в града, но той стъпва на вече изградена мрежа от бизнес и центрове.

Фотограф : Антон Чепилски

Пловдивската иновационна долина вече има един партньор от Белгия, с който ще създаде иновационен клъстер в сферата на биоикономиката и хранителните системи, но не успяла да покрие критериите за участие в първата обява за набиране на проекти. Затова вече се оглежда за следващата, която ще е по-практическа и няма да бъде свързана само с обмяна на опит, споделя пред "Капитал" Димитър Гишин, председател на управителния съвет на "Долина за дълбокотехнологични иновации - Пловдив". Той добавя, че целта на сдружението му за участие в бъдещи колове за финансиране е основно да се работи за създаване на "дълбокотехнологични иновации" в областта на здравословния начин на живот, биоикономиката и биотехнологиите.

Дълбокотехнологичните иновации се основават на авангардна наука, технологии и инженерство, често съчетават напредъка във физическата, биологичната и цифровата сфера. Примери за такива иновации досега в световен мащаб са изкуствения интелект, 5G, роботиката и др. Според Гишин тази инициатива би помогнала за създаване на регионална иновативна екосистема, в която участват бизнес, университети, институции и др.

Кой участва в иновационната долина

"Партньори на университета в "долината" са организации от научноизследователската, бизнес и образователна екосистема в регион Пловдив, както и инвеститори и иновативни стартъп компании. Включени са Пловдивски университет, Университет по хранителни технологии - Пловдив, ВУАРР, научните институти на Селскостопанската академия, Центърът за системна биология и растителни биотехнологии PlantaSyst, Тракия икономическа зона, "Пловдив тех парк", бизнес формирования и др., които работят или използват биологични ресурси или работят за създаване на капацитет за внедряване на иновации в областта на агро-хранителните системи и биоикономиката", посочи за "Капитал" проф. д-р Владислав Попов, зам.-ректор на АУ - Пловдив.

Община Брезово също ще бъде част от "долината" в Пловдив. Брезово ще се включи чрез създаване на интегрирана стратегия за местно икономическо развитие, базирано на производство на биологично чиста и органична земеделска продукция, създаването на стандарт за качество "Био Брезово" и изграждане на консултантски център за развитие на биоземеделието.

“България и регионът на Пловдив могат да бъдат водещи в Европа по отношение на производството на аграрни продукти, защото имаме прекрасна природа и климат. За да бъде устойчива тази тяхна позиция обаче, са ни необходими технологиите, които помагат да реагираме адекватно на климатичните промени. Именно високите технологии са бъдещето на България”

Николай Денков

Министър председател

Защо биоикономика и хранителни системи

Това е част от усилието на Пловдив да се превърне в център за развитие на аграрните технологии. Производството на храни и земеделието са доминиращите сегменти на биоикономиката по отношение на заетостта, оборота и добавената стойност (виж графиката). В тази връзка е ясна необходимостта от прилагането на принципи за ресурсоефективна кръгова икономика в цялата хранителна система.

Аграрния университет като част от Европейския университетски алианс вече работи по различни програми за развитие на биоикономиката в България.

За "долината" помага много и фактът, че тук се намира единственият научен проект от България, одобрен за европейско финансиране по Horizon 2020 през 2017 г. с цел създаване на върхови научни постижения в областта на растителната системна биология и биотехнологии. Това е изследователският институт PlantaSyst. Шест години след началото на проекта PlantaSyst се развива добре, специализиран е в създаването на нови биологично чисти сортове на земеделски култури, устойчиви на суша и екстремни температури.

Заедно с представянето на концепцията за първата иновационна долина бе и официалното откриване на новата сграда на комплекса. "Днес не просто откриваме нова сграда. Това е уникален научен институт, който тепърва ще дава добавена стойност на българската и европейската индустрия. Това тук е вдъхновение за много хора. Добрият пример, че нещата може да се случват по правилния начин", каза зам.-кметът Стефан Стоянов.

Сградата на изследователски институт PlantaSyst в Пловдив Фотограф : Антон Чепилски

По думите на премиера Николай Денков освен аграрна в Пловдив България ще има и водородна иновационна долина в Стара Загора, "която е свързана с енергийния преход в най-големия въглищен регион в страната". Нищо такова обаче не се вижда на картата, публикувана от Европейската комисия, където единствената кандидатствала долина от България е тази около Пловдив.