Там, където фермерите и науката се срещат
Аграрният университет в Пловдив продължава да бъде ключова институция в областта на аграрните науки и околната среда в България и региона
От Седмото Тепе
Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция
- Университетът предоставя образование и изследователски възможности за студенти и ученици от цял свят.
- Аграрният университет предлага богата гама от образователни програми на бакалавърска, магистърска и докторска степен.
- Нова стратегия за развитие на научноизследователската дейност и участие в първата иновационна долина предопределя бъдещото развитие на университета.
Когато преди месец в новините се появи новината, че в Пловдив ще има "иновационна долина", първата асоциация на мнозина вероятно е била с IT или нещо друго техническо, където напоследък е окупирана думата "иновации". Но тук всъщност ще е едно от малкото такива места в Европа, където колаборация между учени, технолози и фирми ще се случва в името не на повече бази данни или някоя нова интернет търсачка, а на по-устойчиви и продуктивни земеделски вериги.
В центъра на долината е Аграрен университет - Пловдив (АУ). Аграрният университет е единствената обособена като самостоятелно учебно заведение образователна институция в България, посветена на изследването и развитието на селското стопанство, околната среда и природните науки. Университетът има дългогодишна история и репутация като един от ключовите центрове за образование и научни изследвания в областта на земеделието и околната среда.
Университетът е създаден през 1945 г. като Висш селскостопански институт и от тогава до днес в него са се дипломирали повече от 30 000 агрономи, инженери, еколози и икономисти, от които над 3000 са чуждестранни студенти от 76 държави.
Профилът на студентите в Аграрния университет в Пловдив е разнообразен. В него учат както български студенти от цялата страна, така и чуждестранни граждани, защото всъщност той е един от малкото специализирани в областта на земеделието и селското стопанство самостоятелни университети в Европа.
"Университетът се развива в три основни направления - образователна дейност, научноизследователска и иновационна дейност и международно сътрудничество и колаборация в България и чужбина, и интернационализация", пояснява зам.-ректорът проф. Владислав Попов.
По-добрият университет в Пловдив
За седем десетилетия и половина е нормално едно от нещата, с които този университет се гордее, да е приемствеността. Сред студентите има трето поколение агрономи, чиито родители са получили образованието си тук.
Но не по-малко важна е реализацията. 80% от възпитаниците на висшето учебно заведение започват работа след дипломирането си. "В последните години наистина се наблюдава намаляване на броя на кандидат-студентите за аграрните специалности за сметка на икономическите, където напливът е доста по-голям, но това е така, защото в чистите селскостопански специалности идва една много съсредоточена аудитория от студенти, които после ще поемат семейната ферма", поясни професорът.
Но още по-интересно е, че в националния рейтинг на висшите училища за 2022 г. Аграрният университет излиза на второ място в цялата класация, веднага след УНСС и преди Софийския университет. Той например е пред останалите пловдивски училища по привлечени средства за научни изследвания на студент, по участие в съвместни програми с чужди университети и по ексклузивност на преподавателския състав. Единственият друг университет в Пловдив, който е сравним като качество в тази класация, е медицинският.
Реализацията
Аграрният университет работи на много конкретен и местен пазар. На него вече се очертават горе-долу две тенденции по отношение на кадрите. От една страна, имаме силно окрупняване на земеделието. От 163 хил. регистрирани земеделски производители през 2016 към днешна дата те са 73 хиляди при запазване на земеделските площи. Тази комасация и окрупняване на земеделското производство е доброволна. "Тези 73 хил. производители имат деца и това е едната положителна тенденция - ние все повече вървим към фамилно фермерство", посочи проф. Попов.
"Почти 80% от нашите студенти са на фермери, чийто деца се обучават при нас именно за да могат да помагат и да са полезни на семейния бизнес", продължава зам.-ректорът на АУ.
Втората категория желаещи да се обучават като фермери според него са студенти, търсещи реализация в големите фирми в земеделския сектор, както и всички, които са прикрепени към сектора - торове, биогорива и други. А те не са никак малко.
Промяна на посоката
Аграрният университет продължава да работи предимно в сферата на агрономството и селското стопанство. Това обаче според проф. Попов трябва да се промени. "Нещата от 2016-2017 г. насам вече са други. Европейските политики са насочени към това образователните нужди да работят на системно ниво", поясни за "Капитал" професорът.
Фокусът е в така наречените хранителни системи. По този начин земеделието и селското стопанство не се разглеждат като отделни сектори, а се свързват с хранително-вкусовата промишленост, доставките на суровини, осигуряване на продоволствената сигурност, рециклиране и връщането им в агро-хранителните вериги. Накратко този процес на обединение на описаните сектори се нарича биоикономика.
И именно насочването на обучителните програми в университета към биоикономиката е пътят към неговото успешно развитие. Тук идва и Иновационната долина. Това трябва, разбира се, да бъде съпътствано и с промяна на преподавателския модел и дисциплини.
За тази цел Аграрният университет участва в редица европейски инициативи и проекти за международно сътрудничество с водещи партньори от Централна и Източна Европа, които да предадат своите политики и методи за развитие към останалите партньори. Партньори са учебни заведения в Нидерландия и Италия.
"Всяка година ние правим актуализация на учебните планове, за да можем да отговорим на европейските политики и изисквания за развитие на биоикономиката в Европа", пояснява проф. Попов. В резултат на това за пръв път миналата година университетът обявява нова специалност за бакалавър и магистър по "Биоикономика".
Това са и първите учебни планове по тази специалност в България, с първите записани студенти в тях. "Интересът към новата специалност всъщност е много добър и в магистърската програма се записаха 13 студенти", посочи професорът.
Най-същественото обаче и ключов момент за продължаващото бъдещо развитие на университета е преструктурирането на научноизследователската и внедрителска дейност в университета. Затова е разкрит и Институт за иновационни технологии за растително и почвено здраве в структурата на АУ - Пловдив, както и Център по компетентност (ЦК) "Агрохранителни системи и биоикономика".
Тези три стъпки са предусловие и част от първата иновационна долина в областта на биоикономиката и храните и са от съществена важност за позиционирането му на европейската университетска карта.
Q&A
проф. Владислав Попов - зам. ректор на Аграрен университет ПловдивВеселина Ралчева - управител на "Ина есеншълс"
Kакво означава за бизнеса и региона създаването на първата иновационна долина в Пловдив?
проф. Попов: Основната роля, която ще изиграе съществуването на долината всъщност е именно възможността научната и иновационна общност да си взаимодейства пълноценно с бизнеса. Регионалните иновационни долини са един от инструментите на бизнеса, който е включен в новия европейски дневен ред за иновации. Моделът на географско събиране е на ниво региони и на практика нашата долина обхваща не само Пловдив, а целия регион. А защо в биоикономиката, защото това са всички сектори на икономиката, които използват биологични ресурси и микроорганизми. Не на последно място нашият регион е традиционен и известен от поне 40 години като агрорегион и регион за производство на храни. Това, което на практика ще се случи е в тези долини да се съберат бизнеса, иновациите, научните кадри и общините, които да работят заедно и чрез инструментите за финансиране да привлекат средства.
С какво съществуването на иновационна долина ще помогне на Вас като бизнес?
Веселина Ралчева: Идеята за изграждането на такава долина е прекрасна, защото аз смятам, че връзката между бизнеса и науката в аграрния сектор е доста скъсана и ще бъде чудесно, ако това е една първа стъпка за нейното възстановяване. Пловдив е един много важен и много добър регион, в който има сериозно поле за развитие и който има чудесни дадености в развитието на селското стопанство. А ако не започнем да използваме всички иновации и научни достижения, ще изостанем прекалено много и ще загубим предимствата, които имаме.
Какви конкретни стъпки са необходими от страна на бизнеса, за да е пълноценно участието му в иновационната долина?
проф. Попов: Регионалните иновационни долини по принцип не се инициират от държавата. Те са продукт на инициатива на сдружения с нестопанска цел. В случая с нашата долина това сдружение обединява повече от 55 участници, които са от най-различни сектори на така наречената иновационна екосистема. Освен това сдружението таргетира именно агрохранителните системи и биоикономиката. Самите долини пък са съсредоточени в сектори, които са характерни, важни и имат какво да покажат. Организациите, участващи в екосистемата на долината трябва да се съберат и да започнат да подготвят проекти, с които да кандидатстват по различните програми и инструменти на ЕС за подкрепа.
Какви бяха изминалите години за агробизнеса?
Веселина Ралчева: Последните няколко години всъщност са изключително трудни за агробизнеса. Пандемията от COVID, която напълно обърка доставките, както и последвалата война в Украйна изключително много затрудниха бизнеса. Основният проблем пред фермерите всъщност е реализацията на тяхната продукция. И ако това, за което си говорим не може да завърши с реализация на продукт и, ако няма пазар, то всичко губи смисъл.
Библиотеката, в която е написан "Тютюн"
"Интересен и не особено популярен факт е, че писателят Димитър Димов е писал своя роман "Тютюн" точно в тази библиотека", посочи за "Капитал" директорът на библиотеката д-р Петя Георгиева, а първото издание на романа от 1951 г. в оригинал се пази още в библиотеката. "Той е бил професор по анатомия и физиология на домашните животни, като е чел лекции в университета", добави още Георгиева.
6 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.