Брюксел, имаме проблем

По време на най-големите кризи, в ЕС най-често се справяме поединично

Държавите членки разполагат с няколко възможни варианти за действие на този етап и без да са в разрез с европейското законодателство. Под определени условия, чрез държавна намеса, те могат да регулират цените на доставките на електричество за най-уязвимите групи. Допълнително, биха могли временно да променят ДДС и акцизните ставки, както и да приемат краткосрочни мерки за подкрепа на бизнеса и домакинствата, спазвайки европейските регулации. Някои от тези неща вече се изпълняват в страните.

Франция например предложи еднократна помощ за най-бедните в размер на 100 евро, която се очаква да стигне до 5.8 млн. потребители. Италианският министър на околната среда предупреди, че сметките за ток могат да се покачат с 40% през следващите няколко месеца, заради поскъпването при газа. В страната са предвидили 3 млрд. евро за справяне с проблема през следващите месеци и планират дългосрочни реформи при калкулиране на сметките за домакинствата. В Гърция управляващите също имат своя спешен спасителен план от 150 млн. евро за намаляване на сметките на потребителите и малкия и средния бизнес. В Румъния пък планират конкретни мерки за подкрепа на домакинствата (в страната електричеството е поскъпнало с 25%, а природният газ с 20% през последната година), най-вече за уязвимите потребители, в периода от ноември до март. В Испания, където цените на електроенергията през август достигнаха 35% увеличение за последните 12 месеца, министър-председателят Педро Санчес, обяви в началото на септември подкрепа от 1.4 млрд. в помощ на домакинствата, за да може сметките им до края на годината да не надвишават цените от 2018 г. Допълнителни такси ще бъдат наложени върху печалбите на енергийните компании. Страната иска стратегически реформи да бъдат приети на европейско ново за енергийния пазар и заплаши, че проблемите с високите цени в сектора могат да забавят политиките за климатично неутрален континент.

На този фон България изглежда по-различно, но трябва да се има предвид, че тук няма действащ парламент и много от решенията просто не могат да бъдат взети. Служебното правителство например представи тази седмица пакет от мерки, включително директна финансова помощ за бизнеса в размер на 50 лв. за всеки потребен мегаватчас електроенергия. Но за да стана тя факт, е нужно парламентът да актуализира бюджета за тази година. А това може да се случи най-рано през декември. Други предложения пък са свързани с премени в правилници и наредби, които също няма как да се случат за по-малко от месец-два. Поне до Нова година обаче българските домакинства няма да усетят ефекта от поскъпването на енергийните ресурси, тъй като цените и на тока, и на парното са регулирани. Тези, които ползват природен газ, пък са сравнително малко - около 150 хил. в цялата страна.

Енергеоемките производства, като торовите заводи, са силно засегнати от кризата с енергийните цени Фотограф : Юлия Лазарова

Решението може да е ВЕИ

"Вместо да бъдем парализирани или да забавяме нещата заради растящите цени в енергийния сектор, е нужно да ускорим прехода към възобновяема енергия, така че всеки да може да има достъп до нея", каза Франс Тимерманс, изпълнителният зам.-председател на ЕК по зелените политики, в дебат в Европейския парламент този месец. Отново според него, ако "Зелената сделка бе факт още преди 5 години, нямаше изобщо да бъдем в тази позиция, защото бихме били по-малко зависими от изкопаеми горива и природен газ. Докато тече енергийната криза, наблюдаваме, че цените на възобновяемата енергия се запазиха стабилни и ниски". На практика в момента именно токът от слънце и вятър е най-евтин и само поради факта, че Европа не може да произвежда толкова зелена енергия, колкото й трябва, се налага да плаща за по-скъпия ток от изкопаеми горива.

Според сегашните планове възобновяемите източници ще генерират едва 40% до 2030 г. от използваната електроенергия в ЕС, като вятърните генератори и слънчевите панели са далеч от капацитета да доставят 100% от нужната енергия е Европа, дори при подходящи климатични условия. Друг проблем е, че заради променящото се търсене и предлагане в рамките на деня и през годината компаниите за електроенергия трябва или да поддържат традиционните силно емитиращи производства, за да покриват пиковите периоди на използване на електроенергия, или да складират произведената възобновяема енергия. Съществен въпрос е и енергийната ефективност, защото именно чрез нея може да се намали нуждата от електроенергия и природен газ. Интересно е и как ще се развият водородните технологии, които могат да заменят ключови части от фосилната енергия.

Какво следва тогава

След срещата с енергийните министри преди седмица, европейският комисар по енергетика Кадри Симсон обяви, че през изминалото лято тя и екипът й са били силно ангажирани в подкрепа на отделните държави членки, потърсили съдействие, в изработването на най-подходящите насоки за овладяване на ситуацията на национално ниво. През месец юли е предложен и Social Climate Fund, който ще използва приходите от търговия с CO2 емисии за балансиране на цените на електроенергията. По-конкретно, фондът, под шапката на Зелената сделка, ще допълва националните планове за възстановяване и развитие и ще разполага с бюджет над 70 млрд. за подкрепа на инвестиции в енергийна ефективност, реновиране на сгради, чист транспорт и подкрепа на потребителите на електроенергия. Допълнително се подготвя структуриран пакет от мерки в ЕС, които да дадат насоки на държавите членки как да действат. Специално за "Капитал" нейният говорител сподели, че идеята е в ранен етап, но по нея се работи изключително интензивно заради наближаващия зимен сезон и увеличението на потреблението, което следва. Очаква се повече конкретика да бъде ясна след срещата на министър-председателите в Брюксел на 21-22 октомври 2021 г.