ЕС обмисля по-амбициозни цели за спестяване на енергия от крайния потребител

Енергийна ефективност чрез намаляване на потреблението и по-добро складиране

Европейската комисия вече призова държавите от съюза да актуализират своите планове за действие при извънредни ситуации. През юли ЕК ще представи и своето предложение за това как блокът би могъл да намали потреблението на газ. Към момента тя призовава за координация между държавите, заместване на използването на газ за електричество с други възможности, когато е възможно, и повече ефективност. Еврокомисарят по енергетика Кадри Симсън заяви в понеделник, че блокът трябва да намали потреблението като приоритет, тъй като в световен мащаб няма достатъчно газ, който да замени изцяло руските доставки, ако президентът Владимир Путин реши напълно да ги спре.

Ограничените руски доставки досега са засегнали 12 страни от ЕС. "Днес износът на руски газ за ЕС е наполовина от това, което беше преди година. Тези съкращения са част от преднамерена стратегия за "въоръжаване" на търговията с газ. Те имат за цел да разпространят несигурността, да дестабилизират европейския пазар и да предотвратят адекватно запълване на газовите хранилища. Те са предназначени да увеличат цените на енергията и да подкопаят сигурността на доставките", каза още енергийният комисар по време на срещата Люксембруг.

Германия също алармира, че "правителството може да се да се намеси, за да регулира използването на газ, ако има недостиг през зимата". Германският министър на икономиката Робърт Хабек заяви, че "през по-студените месеци съществува "средносрочна" заплаха от сценарий, при който "намаляването (потреблението на газ) действително ще трябва да бъде наложено със закон".

Зеленият преход, както и ограничаването на природния газ обаче, срещат други препятствия през последните седмици. Няколко държави, включително Германия и Нидерландия, заявиха, че ще трябва да върнат въглищните си централи за предстоящия зимен период, тъй като иначе са изправени пред недостиг на електроенергия и галопиращи цени. В Германия дори циркулира идеята да се използват изцяло 10 гигавата въглищни мощности в следващите две години като базов източник, докато не се постигне предвидимост на енергийните пазари, позволяваща по-плавен енергиен преход. Една е причината за хаоса в решенията на ЕС са очакванията Кремъл да спре изцяло доставките на природен газ тази зима. Тази теория не е лишена от аргументи, тъй като количествата газ в руските тръбопроводи бяха значително редуцирани в последните седмици под съмнителния предтекст за аварии и ремонти.

Енергийните министри са се споразумели да не бъде правно обвързано със закон колко енергия по-малко ще трябва да използват в процеса на производство, преобразуване и пренос на енергия, преди да достигне до крайния потребител, докато крайното потребление трябва да бъде намалено с 36% на ниво ЕС (всяка държава ще има собствен предеварително определен принос в тази цел, която ще бъде правно обвързваща до 2030 г.). Това обаче би стимулирало неефективните методи за производство на енергия като водород, със значителни загуби при преобразуването на енергия. Също така би разглеждало други енергийни източници като ядрената и въглищна енергия като по-ефективни, отколкото всъщност са.

В обща позиция от срещата на Г-7 в Германия, председателят на ЕК фон дер Лайен и американският президент Джо Байдън отново потвърдиха съвместните си усилия за енергийната сигурност на Европа, като посочиха, че регионална енергийна платформа за Югоизточна Европа, традиционно зависимa от руските доставки, ще бъде ключова за диверсификацията на газовите доставки в региона. "САЩ са важен партньор за устойчивата диверсификация на доставките на газ за този регион и други силно засегнати държави на ЕС, включително чрез подкрепа за намаляване на търсенето и ускоряване на чистите технологии", пише още в общия документ. Двете страни са сключили споразумение европейските домакинства да получат енергоспестяващи термостати. Компаниите от ЕС и САЩ ще бъдат насърчавани да постигнат "първоначална цел" за спестяване на енергия от най-малко 1.5 млн. интелигентни термостати. Комисията заяви, че ще свика "държави членки и заинтересовани страни", за да обсъдят подробностите през "идните дни".

В същото време нивото на запълване на газовите хранилища е над 56% при поставена цел от 80% до 1 ноември. Все пак някои държави напредват по-бавно от други. В тази връзка не е изненадващо, че точно в деня на обсъждане на мерките, ЕК предостави съфинансиране по CEF за разширението на газовото хранилище в Чирен - проект с ключово значение за енергийната сигурност на страната, но сериозно забавен във времето.

Повече възобновяеми източници в общия енергиен микс до 2030 г.

Съветът се съгласи 40% енергията да бъде от възобновяеми източници в общия енергиен микс до 2030 г. Настоящата цел на ниво ЕС е най-малко 32%. Държавите ще трябва да увеличат приноса си, заложен в интегрираните национални планове за енергия и климат (NECP), които ще бъдат актуализирани през 2023 и 2024 г., за да постигнат колективно новата цел.

Освен това, за да се ускори интегрирането на възобновяемите енергийни източници в сектори, където внедряването е по-бавно, Съветът постигна съгласие за по-амбициозни специфични за сектора цели и мерки, засягащи танспорта (влючително морския), промишлеността, 49% дял на възобновяема енергия в сградите през 2030 г., увеличени критерии за устойчивост за биомасата и др.

Министрите се договориха и за ускорени процедури за издаване на разрешителни за проекти за възобновяема енергия в съответствие с приоритетите на плана RepowerEU, предложен от Комисията през май 2022 г. Взето беше и решение за постепенно увеличаване на целите за възобновяеми енергийни източници за отопление и охлаждане, с обвързващо увеличение от 0.8% годишно на национално ниво до 2026 г. и 1.1% от 2026 до 2030 г. Минималната средна годишна ставка, приложима за всички държави, се допълва с допълнителни индикативни увеличения, изчислени специално за всяка страна.

Във вторник срещите продължават с министрите на околната среда, които ще обсъждат важно законодателство за зеления преход, свързано с поетапно премахване на двигателя с вътрешно горене до 2035 г., размера на Европейския социален фонд за климата и др.