IT секторът е втори по добавена стойност в икономиката с почти 8 млрд. лв.

Анализът на БСК с данни за 2022 г. показва, че високотехнологичните производства засега са с малък дял

Вера Денизова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Производството на електрическа енергия е секторът с най-голям дял на добавената стойност в икономиката през 2022 г. (8.72%), следван плътно от информационните технологии (8.36%). На трето място, но доста зад първите два е производството на зърнени култури (3.65%). Това показва анализ на Българската стопанска камара (БСК), който проследява кои икономически сектори са с най-висока добавена стойност в България. Вероятно топ 3 би изглеждал по-друг начин, ако се вземе предвид рязкото поскъпване на електроенергията и на зърнените култури през разглежданата година заради войната в Украйна (виж таблицата по-долу).

Анализът на БСК показва още, че общо услугите генерират около 57% от добавената стойност в страната срещу 35% за индустрията. Цялата преработваща промишленост носи по-малко добавена стойност (под 19% от общо за нефинансовите предприятия) от тази на сектор "Търговия" (над 20%).

Все още е малък делът на високо- и среднотехнологичните производствени сектори, които генерират малко над 12% от добавената стойност.

По сектори

Ако се погледне разбивка по подсектори при услугите, "Дейности в областта на информационните технологии" е със 7.8 млрд. лв., или 8.4%, има най-голям дял в добавената стойност. Следват търговията на едро "с неселскостопански междинни продукти, отпадъци и скрап", "с нехранителни потребителски стоки" и на дребно "в неспециализирани магазини".

Според анализа на БСК индустриалният сектор е добавил 35.5%, или 33.13 млрд. лв., към добавената стойност по факторни разходи през 2022 г. В него се откроява "Производство, пренос и разпределение на електрическа енергия" с 8.14 млрд. лв., но тук влияние има високата цена на тока през 2022 г. На второ място е "Строителство на жилищни и нежилищни сгради" с 1.61 млрд. лв., следвано от "Добив на уранови, ториеви и руди на цветни метали" с 1.29 млрд. лв.

Селското стопансквто е произвело 4.37 млрд. лв. (4.7% от добавената стойност на страната), или двойно по-малко спрямо IT сектора.

Анализаторите от БСК правят и друга разбивка, която показва, че общо всички групи в търговията са генерирали една пета (20.3%) от добавената стойност на страната. За сравнение, цялата преработваща промишленост е произвела 18.9%. Строителството е произвело малко над 5 млрд. лв. (5.4%). Туристическият сектор (вкл. турагентството) е добавил 2.8 млрд. лв. (3%)

Общият дял на средно- и високотехнологичните производствени сектори от добавената стойност на преработващата промишленост е 65.4% и 12.4% от тази на цялата икономика. Анализът на добавената стойност при водещите 25 сектора сред тях показва, че преобладават средно- към нискотехнологичните, докато високотехнологичните са слабо представени, посочват от БСК.

Секторите с най-висока производителност на труда

От БСК правят сравнение и на производителността на труда, базирана на добавената стойност на зает в съответния сектор. Тя е най-висока в сектор "Добив на уранови, ториеви и руди на цветни метали" с 233.4 хил. лв., при средна за разглежданите сектори от 36 хил. лв.

"Отново се наблюдават отклонения между двата големи дяла на икономиката - индустрията и услугите. Средната производителност на индустрията е 40 хил. лв., докато при услугите тя е 32.2 хил. лв. Корелацията с получените годишни възнаграждения на зает между индустрия и услуги показва, че трендът при услугите сочи към по-високи средни възнаграждения спрямо средната производителност", посочват от камарата. Според анализаторите значителна част от предприятията и заетите в сферата на услугите са в търговията и туризма, които ангажират по-малък брой висококвалифицирани специалисти. Общо в двата сектора са ангажирани около 28% от заетите в страната.