"Железница": Най-скъпият и най-дълъг тунел е готов срещу почти 400 млн. лв.
След кражба на документи, 5 години възлагане и 5 години строителство АПИ пусна за движение двукилометровия тунел по АМ "Струма"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Тунелът при Железница е част от отсечката на "Струма" от Благоевград до Крупник.
- За неговото изграждане преди 5 години беше обявена най-голямата обществена поръчка, която бе дадена на "Джи Пи груп" след редица скандали и отлагания.
- Историята на магистралата и нейното завършване продължава със строителството през Кресненското дефиле.
Някои хора още помнят мечтата за магистрала до Гърция по време на олимпийските игри през 2004 г. Точно двадесет години по-късно обаче България все още не може да завърши този инфраструктурен обект.
Една важна част от магистралата - предпоследният ключов участък - обаче вече е пусната в експлоатация. Става дума за най-дългия и най-скъп тунел в България - "Железница", който е 2 километра, а заедно с него ce пускат и още 5 ĸм aвтoмaгиcтpaлeн път.
Първият опит за тунела тръгна преди почти 10 години, а изграждането на съоръжението отне повече от 5 години. Крайната сума с включените около него отсечки и укрепване на появилите се свлачища излезе на държавата повече от 420 млн. лв.
А самият процес на обявяване, подбор на изпълнител и възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" беше белязан не само с обичайните съмнения, но и с най-големия скандал в историята на АПИ след инхауса на "Хемус".
Откраднатата история на "Железница"
Освен че ще е най-дългият тунел, "Железница" е и един от най-бавно построените обекти. Първата процедура за него тръгна още през 2015 г. Очаквано, най-голямата строителна поръчка предизвика и силен интерес. Кандидатстваха повече чужди, отколкото местни компании.Половината от подадените 17 оферти бяха на компании от Италия. Чуждестранното участие допълваха също испански и турски фирми, едно гръцко и едно полско дружество. Очаквано интерес заявиха и всички големи български строителни дружества като ГБС, "Хидрострой", "Трейс", "Геострой", "Джи Пи груп", "Станилов".
Тази процедура обаче беше прекратена през пролетта на 2017 г., малко след като дойде на власт служебният кабинет на Румен Радев начело с Огнян Герджиков. Оказа се, че напълно неочаквано са изчезнали части от техническите оферти на два от кандидатите - обединение, в което участва "Станилов" и консорциум "Струма лот 3.1", в който влизат 'Главболгарстрой" и дъщерната им "ГБС Инфраструктурно строителство".
ДАНС и прокуратурата се задействаха, имаше арест на един от експертите в АПИ. Три години по-късно, през 2020 г., "Капитал" се опита да разбере от енигматичната прокуратура какво се е случило по това дело, но така и не успя. На следващата година делото срещу експерта Стефан Гайтанджиев пропадна зрелищно, като се оказа, че за изминалите 4 години прокуратурата не е събрала никакви годни доказателства, нито е разбрала кой точно и как е изнесъл документите. Гайтанджиев беше оправдан и по-късно осъди прокуратурата за нанесени щети.
Поръчка, втори и трети опит
Междувременно последва повторно обявяване през септември 2017 г. на същата цена, но разделена на три позиции - за самия тунел и за пътя преди и след съоръжението. Един месец по-късно обаче и тази поръчка беше прекратена, този път заради малки, но незаконни корекции в критериите към кандидатите.
В края на октомври 2017 г. АПИ направи трети опит да възроди процедурата по избор на изпълнител на същата цена и критерии от втората такава. Получените по третата поръчка оферти бяха 28 на брой, като 13 от тях бяха за строителството на самия тунел. Сред тях самостоятелно участваха гръцката "Актор", италианската "Асталди" и турската "Доуш". Всички останали претенденти бяха от обединения, в които участват добре известни местни фирми: "Главболгарстрой", "Станилов", "Агромах", "Джи Пи груп", "Геострой", "Автомагистрали Черно море", Х.С.С., "ИСА 2000" и други.
Три от кандидатите бяха отстранени още на първия етап на оценката по тази процедура. Последва стандартното масово отстраняване на всички чуждестранни участници до крайното класиране с обичания мотив - пропуски в документацията или несъответствие с поставените изисквания. Така през август 2018 АПИ обяви и печелившите в тази надпревара - три български строителя. Обединението "АМ Струма тунел 2018", в което влизат "Джи Пи груп", "Глобал кънстръкшън" и "Виа план", бе класираното на първо място в процедурата за самия тунел с оферта от 185 млн. лв. без ДДС.
За северния подход към съоръжението, който е с дължина едва 720 метра и цена от 29.9 млн. лв. без ДДС, победител беше ДЗЗД "Железница север" с участници "Главболгарстрой", "ГБС - Инфраструктурно строителство" и 'Главболгарстрой интернешънъл".
Дългият 1400 метра пътен участък на юг от тунела отиде при "ПСТ груп", чиято оферта беше 18.4 млн. лв. без ДДС.
Малко камъни по пътя
Изграждането на съоръжението започна със сключването на договор за 185 млн. лв. с "Джи Пи груп" през февруари 2019 г. Проектирането и строителството трябваше да се случи за малко над 35 месеца, или близо три години. Това означаваше, че тунелът, дълъг около 2 км, трябваше да е готов в началото на 2022 г. Реални действия по неговото строителство започнаха през октомври 2019, а тогавашния шеф на АПИ Георги Терзийски обяви, че всичко върви по план и дори цялата "Струма" ще бъде завършена през 2027 г.
В края на 2022 обаче в участъка между Благоевград и Крупник над пътя се появиха две свлачища, които строителите на магистралата трябваше да укрепят за сметка на държавата - това струваше още почти 74 млн. лв. без ДДС. Тези свлачища не бяха нови - всъщност бяха известни още от 2020 г., а работата по укрепването им АПИ директно възложи на двете обединения от фирми, които са построили магистралата в тази част ("Грома холд", "Хидрострой" на Велико Желев, "АБ", "Пътища Пловдив груп" (свързана с "Грома холд"), "Пътища Пловдив" и "Алве консулт", "ГБС-Инфраструктурно строителство", "Главболгарстрой" и "Главболгарстрой интернешънал"), като регионалното министерство даде своето съгласие за това.
След всички скандали с инхаус възлаганията и спирането на големите поръчки обаче, укрепването стартира едва през януари 2023, а цената му набъбна на 90 млн. лв. по необясними причини, което забави проекта и строителството на "Струма" около "Железница" беше блокирано.
Тунел по стандарт
Тунел "Железница" е най-дългият и най-модерен пътен тунел, изграждан досега в страната. Той е и единственият в България, който покрива всички европейски стандарти. Тунелът има интересни технически характеристики. Двете му тръби са с дължина около 2 км всяка. В съоръжението има изградени четири напречни пешеходни връзки и други две за автомобили между тръбите. За пътуващите в тунела няма да има опасност при обилни дъждове, тъй като е направена хидроизолация с фолио, което завършва с дренажни тръби, последвана от цялостна облицовка. Внедрена е интелигентна система за управление на трафика - "Скада", която е в готовност да реагира на всякакви сценарии. Всички 11 системи за безопасност се управляват централизирано чрез нея.Освен всичко това, проектът има и няколко ключови обекта - площадка за хеликоптери, два моста над Суха река, както и подпорна стена при директното трасе. Специалната хеликоптерна площадка е изградена непосредствено след тунела, в посока към Кулата. Нейното предназначение е да осигури достъп на пуснатите наскоро медицински хеликоптери при аварийно-спасителни и противопожарни операции, свързани с възникнали инциденти в тунела, около него или в целия регион.
В тунела има осигурени трафик контролни центрове и от двете му страни, енергоефективно осветление, системи за видеонаблюдение, интелигентна система за управление на трафика, аудио- и радиооповестяване, електронна система за контрол на достъпа. Срещу задимяване и пожар се задействат вентилационни и пожароизвестителни системи, като вентилацията работи непрекъснато, но при по-силно задимяване се включват и допълнителни вентилатори за отвеждане на дима навън. Изградени са и специални напречни връзки между двете тръби, които да послужат за евакуация при тежка катастрофа
Черешката на тортата Кресна
След разплитането на трасето около тунела проблемът със завършването на магистрала "Струма" остана един - Кресненското дефиле и по-специално начинът, по който то да бъде преминато. Това е и последният участък, който остана за изграждане, за да бъде завършена магистралата от Гърция до София.
През годините спорът как трябва да се построи отсечката през дефилето настрои един срещу друг управляващите и строителния бранш, и екологичните организации.
Въпреки това на 16 май 2023 г., без особено дълго предизвестие и реклама, служебният регионален министър тогава Иван Шишков, направи първа копка на пътен възел "Кресна", който е част от т.нар. лот 3.2 от магистрала "Струма", по-известен като отсечката през Кресненското дефиле.
Кресненското дефиле е най-сложният технически участък от магистрала "Струма" и беше отлаган години наред заради спора дали да има тунел, който да запази биоразнообразието на района, или да се минава през резервата. В крайна сметка се реши единият път да минава по билото на планината, а настоящият път да се ползва ремонтиран за движение в едната посока.
5 коментара
до авторицата: ме'ам, уведомете се защо е неправилно да се пише "двакилометров", коригирайте си подзаглавито (щото редакторът май е паднал жертва на оптимизация на сътрудниците); проверете си членуването на сравнителнире прилагателни в заглавието; информирайте се за местополжението на Крупник, па после пускайте дописка за тунела.
Ето за това строителната мафия у нас се бореше със зъби и нокти да няма по-голям тунел в Кресна. Защото щяха да го строят чужденци, в срок и разбира се и без тях.
крали са и със задните си части, абсолютно нормално в държавата на "нотариуси" и "пепиевровци"
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.