Инфлацията се успокоява до 3.3%, но все още недостатъчно за еврото

Индексът в България се свива по-бързо от този в еврозоната, но е малко вероятно страната да изпълни критерия за ценова стабилност до май

През миналата година, докато инфлацията беше все още двуцифрена, правителството направи и сайт за проследяване на цените на основните хранителни продукти. В момента едва ли някой си спомня за него

Вера Денизова

През миналата година, докато инфлацията беше все още двуцифрена, правителството направи и сайт за проследяване на цените на основните хранителни продукти. В момента едва ли някой си спомня за него © Юлия Лазарова

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Инфлацията в страната продължава да пада, като към февруари вече е 3.3% на годишна база, или почти пет пъти по-ниска спрямо същия месец на 2023 г., показват данните на Националния статистически институт. Индексът e с половин пункт под януарския и се връща на нивата от лятото на 2021 г.

Храните, които имат най-голяма тежест при изчислението, вече поскъпват с под 4% спрямо февруари миналата година. С по-бавен темп обаче намалява ръстът на цените при услугите и ресторантите, а при транспорта след месец на дефлация индексът отново е леко нагоре.

Измерена през сравнимия с ЕС индекс (ХИПЦ), годишната инфлация достига 3.5% на годишна база. Това все още е доста над средната стойност в еврозоната, където се очаква да достигне 2.6% през февруари. Така три месеца преди ЕЦБ и ЕК да изготвят своите конвергентни доклади за готовността на страните да приемат еврото, България все още не изпълнява критерия за ценова стабилност с голяма разлика.

Инфлацията при храните продължава да намалява бързо и към февруари вече е 3.2%, като няколко месеца преди това беше с двуцифрени стойности. Темпът на поскъпване при ресторанти и заведения за хранене също се забавя, но до 8.5%. При другите два основни компонента - услуги и на нехранителни стоки, индексът е леко нагоре. При услугите най-силно влияние оказва увеличението на цените за водоснабдяване - от началото на годината средно с 20% нагоре, услугите за дома, както и по-високи цени на някои застраховки.

На месечна база инфлацията е 0.3%. НСИ отчита дефлация при облекла и обувки и стоки за обзавеждане на дома. Най-голямо е увеличението на цените в групите: транспорт (1.5% нагоре), ресторанти и хотели (0.9%), алкохолни напитки и тютюневи изделия (0.8%).

Критерият за еврото е далеч

Въпреки че инфлацията в България пада с по-бърз темп, отколкото в Европа, тя все още е по-висока спрямо средната в евросъюза. Годишният ХИПЦ е 3.5% през февруари, или 0.9 пункта над средния в еврозоната. Средногодишната стойност на ХИПЦ пък е 6.9%. Тоедт към момента страната ни все още не изпълнява един от критериите за еврозоната - този за ценова стабилност. Той предполага средногодишната инфлация, наблюдавана за период една година преди оценката, да не надвишава с 1.5 процентни пункта тази на трите държави - членки на ЕС, с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност. ЕЦБ го изчислява, като използва изменението на последната налична 12-месечна средна за ХИПЦ спрямо предходната 12-месечна средна.

Този показател за България показва свиване от 7.85% през януари на 7% през февруари. Докато в трите страни с най-ниска инфлация средно той е 2.2%, т.е. целевото ниво за България е 3.7% и към февруари е надвишено с 3.3 пункта. Ако от сметките се извадят две страни заради съществено разминаване с инфлационните тенденции и средните нива в ЕС, Маастрихтският критерий би се вдигнал на 4.42%, а за България в следващите три месеца това ще значи да стопи близо 2.6 пункта разлика.

Конвергентните доклади се очаква да са базирани на данни до май, а дотогава изглежда малко вероятно България да успее да стопи разликата до нула.