Политическата несигурност пречи и на икономиката на България

"Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и от национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната е леко забавяне на растежа до 0.4% (0.5% за 2023 г.) при инфлация от 2.4%. На този фон икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са растежът да е малко по-висок от миналата година и да достигне 2.3% при спадаща средна инфлация до 4.2%", прогнозира и главният икономист на ОББ Емил Калчев.

От БНБ посочват, че принос за ръста на икономиката на България през тази година ще имат основно "преустановяването на отрицателния принос на изменението на запасите" и потреблението, което се очаква да расте с темп, сходен с този от предходната година.

"Очакваме растежът на инвестициите в основен капитал да се забави слабо през 2024 г., влияние за което ще оказва прогнозираният спад на публичните инвестиции в резултат главно на приключването през 2023 г. на изпълнението на проекти с европейско финансиране по програмния период 2014-2020 г. и началната фаза на програмния период 2021-2027 г.", казват от БНБ. Но очакват частните инвестиции да растат, подкрепени от прогнозираното увеличение на крайното търсене на български стоки и услуги, достигнатото високо равнище на натоварване на производствените мощности в промишлеността и прогнозирания растеж на кредита за частния сектор.

Вносът също ще расте, като основният двигател ще е "преустановяването на отрицателния принос на запасите, които се характеризират с високо вносно съдържание".

Инфлацията ще се успокои

БНБ очаква инфлацията, измерена през сравнимия с ЕС хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да се забави до 2.3% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация да е 3%. Очакванията са освен базовите ефекти от силното нарастване на цените през предходната година забавянето на инфлацията да се дължи и на допусканите спадове на международните цени на енергийни суровини, както и на поевтиняването на някои групи стоки и услуги с административно определяни цени. "Очакваме групите на услугите и храните да имат основен положителен принос за общата инфлация в края на 2024 г.", казват от БНБ. Според анализаторите в средносрочен план положителният принос на базисните компоненти за общата инфлация ще остане значителен.

Уникредит: ревизираме прогнозата си надолу заради политическата несигурност

Икономистите на Уникредит Булбанк също наскоро ревизираха очакванията си за ръста на БВП през тази година на 2.5% от 3% в прогнозата им от преди три месеца, тъй като сега очакват по-слаб растеж на инвестициите. Причината е "негативният ефект, който повишената политическа несигурност вероятно ще окаже на инвестициите". Според анализаторите присъединяването на България към еврозоната ще бъде отложено за началото на 2026 г., "тъй като то изисква стабилно правителство, което активно работи за постигане на стратегическите външни приоритети на страната".

Очакванията са преходът към ново правителство да забави процеса по вземане на решения в публичната администрация. "Това означава, че е възможно да се очакват по-нататъшни забавяния в инфраструктурните проекти и изпълнението на структурните реформи. Последното е лоша новина не само за ръста на БВП през тази година, но и за шансовете на страната успешно да адресира оставащите структурни слабости, които спъват нейното социално и икономическо развитие в дългосрочен план", се посочва в анализа. И още, че България ще получи само един от траншовете по Плана за възстановяване и устойчивост тази година, а усвояването на средствата по многогодишната финансова рамка също временно ще се забави.

"Това е така, защото се очаква вниманието да се насочи към подготовката на предсрочните парламентарни избори и свързаната с тях кампания, оставяйки по-малко време за други приоритети, в това число прилагането на мерките, необходими за отключване на значителното по размер европейско финансиране, което България има право да получи както по линия на Плана за възстановяване и устойчивост, така и по линия на Многогодишната финансови рамка".

Световната банка: Нови избори заплашват реформаторския устрем

Друга институция, която наскоро ревизира прогнозите си - Световната банка, също посочва политическата несигурност като един от рисковете за развитието на България. "Страната се насочва към нов кръг от предсрочни избори - 6-и за около три години, които заплашват да забавят реформаторския устрем и да застрашат постигането на ключови политически цели", се посочва в анализа на институцията. В него се споменават и два други риска - балон в строителството и изпреварващият ръст на заплатите спрямо производителността на труда.

Според Световната банка дори банковият сектор да остане стабилен и високорентабилен, продължаващата кредитна експанзия подхранва опасенията от надуването на кредитен балон при строителство. Последното според тях може да доведе до "болезнена корекция и ръст на необслужваните кредити".

В анализа се посочва, че през миналата година номиналните заплати са продължили да нарастват с двуцифрени темпове на годишна база през 2023 г. Така ръстът на реалната средна заплата се доближава до 5%, надвишавайки растежа на производителността на труда. А това според тях подхранва опасенията за конкурентоспособността на страната.