Свят

Световната икономика е изправена пред десетилетие на слаб растеж

Ръководителят на МВФ Кристалина Георгиева призовава за мерки за повишаване на производителността и намаляване на дълга

Кристалина Георгиева получи втори мандат начело на МВФ

Ния Раденкова

Кристалина Георгиева получи втори мандат начело на МВФ © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Световната икономика е изправена пред десетилетие на "слаб растеж" и "обществено недоволство", въпреки че е избегната рецесията, предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.

"Отрезвяващата реалност е, че глобалната активност е слаба според историческите стандарти и перспективите за растеж се забавят след световната финансова криза", заяви Георгиева, цитирана от Financial Times, като обясни, че "инфлацията не е напълно победена, фискалните буфери са изчерпани, а дългът се е увеличил, което представлява сериозно предизвикателство за публичните финанси в много страни".

МВФ прогнозира "меко приземяване" за световната икономика

Борбата с високите нива на дълга ще бъде трудна в година, в която се провеждат рекорден брой избори, и в период на повишена тревожност "поради изключителна несигурност и години на сътресения", каза тя и добави, че геополитическото напрежение "увеличава рисковете от фрагментация на световната икономика".

В обръщение към Атлантическия съвет в четвъртък тя допълни, че без мерки за повишаване на производителността и намаляване на дълговото бреме светът е изправен пред "вяло и разочароващо" десетилетие.

Коментарите на Георгиева идват в момент, когато тя се подготвя да посрещне управителите на централните банки и финансовите министри във Вашингтон през тази седмица за пролетните срещи на МВФ и Световната банка. Петгодишният ѝ мандат изтича през есента, а в края на миналата седмица стана ясно, че ще получи втори мандат.

По-добри очаквания

Тази седмица фондът ще публикува актуализиран набор от прогнози за световната икономика, които според Георгиева ще покажат по-голям растеж, отколкото се очакваше в предишните му прогнози от януари. Тогава МВФ заяви, че ръстът на световния брутен вътрешен продукт ще се запази на ниво от 3.1% през 2024 г. и ще нарасне до 3.2% през 2025 г. Силният растеж в САЩ и големите развиващи се икономики като Индонезия и Индия, както и по-силното от очакваното понижение на инфлацията в края на 2023 г. спомогнаха за стимулирането на световната икономика - както и силните пазари на труда и работната сила, увеличена от нарастването на имиграцията.

"Избегнахме глобална рецесия и период на стагфлация, както някои прогнозираха", заяви Георгиева във Вашингтон.

Въпреки това тя предупреди да не се самоуспокояваме, като отбеляза, че пандемията от коронавирус е причинила загуби в размер на около 3.3 трлн. долара от появата си през 2020 г., като разходите са се стоварили непропорционално върху най-уязвимите държави. Тя заяви, че основният фактор за по-слабия растеж е значителното и широкообхватно забавяне на производителността, като призова държавите да предприемат мерки за укрепване на управлението, намаляване на бюрокрацията, увеличаване на участието на жените на пазара на труда, подобряване на достъпа до капитал и адаптиране към изменението на климата.

Въпреки че по-високите лихвени проценти са били ефективни в борбата с инфлацията, те също така означават, че разходите на правителствата за обслужване на дълга са достигнали най-високото си равнище от десетилетия насам.

МВФ: Бюджет 2024 е проинфлационен, дефицитът трябва да се свие

"В развитите икономики, с изключение на САЩ, лихвените плащания по държавния дълг ще бъдат средно около 5% от държавните приходи през тази година, каза тя. Но разходите по обслужването на дълга са най-болезнени в страните с ниски доходи. Техните лихвени плащания ще достигнат средно около 14% от държавните приходи - приблизително два пъти повече, отколкото преди 15 години."

Лихвените проценти в много от развитите икономики в момента са на най-високите си нива от началото на века, но се очаква Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и Английската централна банка да намалят разходите по заемите по-късно тази година. Георгиева обаче призова за предпазливост по отношение на намаляването на лихвените проценти, заявявайки, че може да има "нови инфлационни изненади, които дори да наложат допълнително затягане на паричната политика".