Държавите трябва да инвестират в образование, за да обърнат образователните загуби от пандемията

Маргинализираните деца са най-затруднени от пандемията. Когато класните стаи по света отново отвориха врати тази есен, стана ясно, че тези деца са изостанали още повече от своите връстници. Преди пандемията равенството между половете в образованието се подобряваше. Но затварянето на училища постави около десет милиона повече момичета в риск от ранен брак, който на практика гарантира края на тяхното образование.

Освен ако тази регресия не бъде обърната, образователната бедност и свързаната с нея загуба на човешки капитал ще забавят икономиките и обществата в продължение на десетилетия. На децата трябва да се даде шанс да си възвърнат образованието, което са пропуснали. Те се нуждаят от достъп до добре направени материали за четене, от възможности за дигитално обучение и от трансформирани образователни системи, които да ги подготвят за предизвикателствата на бъдещето. Добре квалифицираните учители и ефективното използване на технологиите са ключово важни за този процес.

Много страни въведоха масивни пакети от стимули в отговор на здравната криза. Но към юни 2021 г. по-малко от 3% от тези средства са били предназначени за сектора на образованието и професионалното обучение. А повечето от тези ресурси за образование са били изразходвани в развитите икономики.

За много страни с ниски доходи повишените плащания за обслужване на дълга изтласкват основните социални разходи - включително тези за образование. Произтичащите от това слаби инвестиции в подкрепа на образованието и професионалното обучение заплашват да задълбочат различията между държавите в образователните резултати, които бяха налице и преди пандемията. И докато намаляването на образователните разлики ще изисква по-ефективно използване на ресурсите, основният извод е, че просто са необходими повече ресурси за образование. По-специално за най-бедните страни в света по-бързото облекчаване на дълговете съгласно общата рамка на Г-20 би осигурило фискално пространство за увеличаване на подкрепата за човешкия капитал.

Инвестициите в образованието трябва да включват финансиране за образователни технологии, като се вземе предвид какво е проработило в различни контексти по света. Уругвай е успешен пример. През последните десет години уругвайските власти инвестираха в инфраструктура, дигитално съдържание и учителски капацитет - страната се оказа по-добре подготвена за преминаване към онлайн обучение, когато класните стаи бяха затворени. По същия начин преди пандемията индийският щат Гуджарат, залагайки на анализ на големи данни и машинно учене, създаде съвременни центрове за дигитална подкрепа за училища. Когато училищата бяха затворени, Гуджарат успя да реагира бързо, като разпредели учебните материали дигитално и персонализира дистанционното обучение спрямо нивото на всеки отделен ученик. А в Кения всички деца, включително тези с увреждания, имат достъп до специално планирани и обхватни дигитални учебници.

Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Групата на Световната банка работят заедно, за да гарантират, че всички образователни системи използват ефективно технологиите, за да запълнят пропуските и да помогнат за обръщане на загубите в ученето. Вграждането на технологиите в една цялостна стратегия за прекратяване на образователната бедност може да помогне за подобряване на основните умения и компетентности на учениците, увеличаване на времето за преподаване и за възможно най-ефективно използване на ресурсите. Това е особено важно в страните с ниски доходи, където технологиите могат бързо да осигурят на учителите подкрепата, от която се нуждаят.

Дигиталният достъп може да послужи като страхотен изравнител. Ресурсите трябва да се инвестират разумно, като се вземат предвид инфраструктурата на държавите, интернет свързаността им, достъпът до дигитални устройства на учениците в най-неравностойно положение и капацитета за управление и внедряване на данни на отделните образователни системи. Без внимателно обмислен процес за увеличаване на използването на технологиите добрите намерения и добре разработените политики няма да успеят да постигнат възстановяването и ускоряването на ученето, от които се нуждаят развиващите се страни. Въпреки че дигиталното обучение не води до същите резултати като присъственото, ефективно използваните технологии може да запълнят пропуски и да предотвратят допълнителни образователни загуби.

Достъпът до качествено образование беше неравен преди пандемията, като сега е още по-неравностоен. Чрез инвестиране в наваксване в ученето и в разумно използване на технологиите е възможно опитът от пандемията да се използва като катализатор за подобряване на образованието за всички деца.