Пешебягство от суровата автореалност

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Алексей Лазаров

Петър Табов

2 автори

Има един пътен знак, който е особено излишен в сегашния си вид - знакът "Внимание, пешеходци!" На него, както е известно, е изобразен достолепен човек, който спокойно преминава уличното платно. Този сюжет обаче отдавна не съществува в действителността. Пешеходците постепенно отидоха в голямото гробище на соца - там, където са волгите с перденца на задното стъкло, за лада се чакаше десет години, а да си шофьор означаваше да си с половин висше образование. Вместо това в бетонната джунгла на големия град се появи

Нов вид - пешебегачът

Ако иска да оцелее в големия град, той трябва да е гъвкав като индианец, бдителен като диверсант и с рефлекси на джедай. Пътният знак "Внимание, пешеходци!" вече трябва да прилича повече на табелата, която предупреждава за внезапното преминаване на диви животни - онзи, триъгълния, с устремен във вихрен бяг елен.

Появата на пешебегачите по софийските улици е съвсем логична - както природата има своите закони, така и асфалтовата реалност се подчинява на определени еволюционни правила. Причината за трансформацията на пешеходците, най-общо казано, е суровата реалност по софийските улици - задълбочаващата се, ръмжаща и агресивна автоанархия. Всеизвестен факт, е, че столицата ни е проектирана да поема няколко пъти по-малко автомобили от тези, които се движат в момента. Столичният ареал просто не е в състояние да осигури безконфликтното съвместно съществуване на толкова много представители на автомобилно-пешеходната фауна. В резултат между двата основни вида в бетонната джунгла тече непрекъсната война за пространство, която се провежда както на пътните платна, така и на тротоарите. В нея засега печелят автомобилите. Те са пълновластните господари на всички градски площи, а на пешебегача най-често се пада ролята на жертва - отвсякъде гонен и нигде непризнат. Задачата и на двете основни групи по улиците на големия град е една и съща - да стигнат от едно място до друго. Ширещата се автоанархия обаче поставя колите в доминантно положение и кара пешебегачите да прибягнат до нови, непознати преди време прийоми. Оформиха се няколко основни начина за пресичане на улицата:

1. Пресичане чрез тумбене

Точно както зебрите са в състояние да се предпазят от връхлитащите ги хищници само когато са в стадо, така и пешебегачите пресичат най-ефективно улицата на тумби. Типичен пример за това е кръстовището пред Ректората в София. Оживеният автомобилен поток там, съчетан с липсата на светофар, прави пресичането много трудно. Изработеният в процеса на

Урбанистичната еволюция

механизъм е следният: пешебегачите от двете страни на улицата изчакват, докато се съберат достатъчно големи групи (оптималният брой е от десетина човека), след което едновременно се втурват напред. При това положение автотарикатите нямат друг избор, освен да спрат. Те не могат да заобиколят голямата тумба пешебегачи, без да влязат в насрещното платно или на тротоара и биват принудени да спрат. Така пресичащите на дело претворяват изписания върху близката сграда на парламента призив "Съединението прави силата".

Когато обаче липсва критична маса от пешебегачи за пресичане чрез тумбене, тогава понякога се използва друг прийом -

2. Хазартно пресичане Ако тумбенето е колективен начин за оцеляване, то хазартното пресичане е индивидуално и всеки го практикува според особеностите на характера си и обществения си статус. Този метод се осъществява чрез внезапно навлизане на пътното платно независимо от връхлитащите коли. Практикува се преимуществено на пешеходни (пешебягащи) пътеки. Има няколко основни типажа, които предпочитат хазартното пресичане. Най-многобройна е групата на войнстващите пенсионери. Те могат често да бъдат видени да размахват бастун или пореволюционному свит юмрук към псуващите ги шофьори. Хората от старото поколение все още живеят в епохата на привилегиите и смятат, че възможността да пресичат на пешеходна пътека е право, а не борба за оцеляване, където по-приспособеният оцелява. Майките с детски колички също нерядко практикуват хазартното пресичане. Те смятат, че количката им дава известно стратегическо преимущество в пътната война, и донякъде с основание. В интерес на истината автотарикатите уважават жената с количка много повече, отколкото жената с кола - обект на консенсусно презрение.

Друга категория хазартни пешебегачи са прекаралите известно време в Западна Европа, а също и чужденците. Те страдат от заблудата, че пътно-транспортната толерантност е даденост, която съществува навсякъде - нещо като демокрацията и пазарната икономика. "Западният" тертип е, че като стъпиш на пешеходната пътека и всички коли ще забият спирачки, за да минеш. Това схващане е достатъчно да превърне тяхното поведение на улицата в хазартно. Първите сблъсъци на еврочужденците с

Жестоката автомобилна реалност

в София често ги шокира до степен, че когато тръгнат да пресичат, те непрекъснато и бързо въртят глава във всички посоки и с ококорени очи притичват бързо по платното.

По-тежка разновидност на хазартното пешебягане е 3. Екстремното пресичане То се практикува предимно на големи и изключително натоварени булеварди, където колите се движат бързо. Екстремното пресичане взима много повече жертви, отколкото "екстремните" спортове като парапланеризма, скалното катерене или скоковете с бънджи. Този вид пешебягане се забелязва основно на "Цариградско шосе" и бул. "България". Ако другите видове пресичане са продукт на автомобилната анархия, то екстремната му разновидност се дължи на безотговорността на практикуващите го.

Борбата в асфалтовата джунгла непрекъснато развива нови качества на пешебегача - той се приспособява към променящите се условия и постепенно се движи към своето еволюционно съвършенство. Идеалният пешебегач трябва да владее няколко умения. За да се придвижва някак си по тротоарите, той трябва да бъде на първо място гъвкав като индианец. Агресията на автомобилите отдавна излезе извън улиците и завладя съседните им площи. Тротоарите са арена за сблъсък на паркиращите шофьори, в която пешеходците/пешебегачите са само статисти. За да се промъкнат през плътно спрените автомобили, човек трябва да се движи или по техните капаци, или по сложна траектория между колите, съпроводена с чупки в кръста и подскоци. Понякога на оживени места се образуват и

Пешеходни задръствания

Когато пътникопотокът е голям, а разстоянието между паркираните автомобили - малко, се събират взаимно изчакващи се групи хора, които преминават поединично през оформилите се ламаринени проходи. Тротоарната обстановка често се усложнява и от разположени на открито маси, които завладяват и без това малкото останали само за пешеходци територии. Завземането на тротоарите често напъжда пешебегачите на уличното платно. Там те трябва да са бдителни като диверсанти за идващи изотзад автомобили. Придвижването по улицата се осъществява посредством кратки паузи, в които пешебегачите се вмъкват между две паркирани коли, за да пропуснат минаващата. За това упражнение често са необходими почти джедайски рефлекси. Бързината има голямо значение, иначе огледалото на връхлитащия автомобил може коварно да те подсече в бъбреците или крака, в зависимост от ръста на пешебегача и размера на автомобила.

Моралното остаряване на знака "Внимание, пешеходци!" вече се отчита и от съответните компетентни органи. На няколко места в столицата бяха поставени пешеходни светофари, на които са изрисувани стилизирани фигури на панически бягащи хора. Мигащите пътни съоръжения дори създават и малка илюзия за движение, която не оставя никакво съмнение, че пешебегачите вече са признати и даже в известен смисъл институционализирани от държавата. А добрите стари пешеходци, които с достойнство крачат по улицата, са вече само мил спомен от отдавна минали времена.