Урок по свобода

Демократичното училище е общност, разказва Деница - в него никой не спуска нищо отгоре, а всеки има мнение и го излага с аргументи. Ако например учител, родител или дете иска курс по фотография, всички се събират, изслушват идеята и заедно взимат решение. Ключовото тук е, че на децата се гледа като на равнопоставени личности, които знаят как да управляват собствения си живот, но които умеят да поемат и отговорности. За разлика от традиционните училища, в които от учениците се иска просто да изпълняват правила, без някой да ги пита съгласни ли са с тях или не. Деница е усетила вредите от този модел върху себе си и не иска да подлага и детето си на тях. "Целият ми живот се води от външната оценка. В един момент осъзнах, че спазвам чужди правила и чак сега се уча да имам позиция", прави равносметка тя.

Учи, мамо, да сполучиш

Идеята на демократичното училище е, че децата имат възможност да отидат на часа, който им е интересен, и по този начин те сами съставят програмата си, като могат да получат помощ от личен педагог и от родителите си. Този модел се води от принципа, че когато сами избират предмета, децата имат чувството, че могат да се справят с него, а това ги прави силни и уверени в способностите им. Или както пише Гаяне Минасян в текст по темата в портала "Култура": "Ако едно дете е уверено в себе си и си е доказало на практика способността си да учи, то по всяко време ще може да усвои всяко знание, което му се окаже нужно."

Ама как децата сами ще решават какво да учат, не трябва ли да ги побутваме малко, ще попитат скептиците. "А как успяват да се научат да говорят без часове и образователна програма", ще им отговори обаче Деница. Тя е убедена, че самоинициативното учене е много по-ефективно и идеята на училището е да даде условия на децата да развиват интересите си. Деница дава пример със собствения си син - още от малък той има интерес към числата, сам си търси информация, а родителите му се опитват да го стимулират. Сега се справя добре със смятането, но основното му внимание е насочено към буквите. "Ако едно дете няма интерес в даден момент, това не означава, че по-късно той няма да се появи. Не може всички да се научим да правим всичко по едно и също време", смята Деница.

В демократичното училище децата не се оценяват по традиционната система, защото тя само сравнява учениците един с друг, без да дава реална обратна връзка и да взема предвид откъде е тръгнал всеки и какво е постигнал. На всеки час могат да отидат деца от различни възрасти и по-големите да помагат на по-малките.

В момента "Общност за демократично образование" правят информационна кампания, за да стигнат до повече хора. Идеята е да намерят достатъчно хора и компании, които вярват, че образованието трябва да се промени, за да може училището да се самоиздържа. Планират да отворят общностен център, в който родители да могат да наблюдават децата си как учат сами. Търсят и контакт с Министерството на образованието и науката, като целта им е държавата да пусне монопола върху образованието и да започне да признава и други модели училища, които не работят по държавните образователни стандарти и оценяване. Демократичните училища не отхвърлят държавните дипломи и сертификати, но идеята е децата да могат да учат по различни начини и ако искат официалния документ, да могат да се явят на изпит за него. Така успешните алтернативни инициативи сами ще се докажат. Всъщност чуждият опит показва, че процентът ученици, завършили демократични училища, които продължават в университет, не е по-малък, отколкото този на завършилите традиционни училища. В Израел властите дори подкрепят основания от Яков Хехт демократичен училищен модел, като помагат за създаването на нови демократични училища и за въвеждане на техните принципи и в традиционните.

Родителите търсят вече и терен за училището, като си представят то да е в гора, на голямо пространство, защото, както казва Деница Илчева, средата е невидим учител и децата имат нужда от трева, не от бетон. "Природознание се учи не от учебник, а като посадиш цвете", дава пример Деница. Някои от уроците могат да се случват през игри, свободни разговори, наблюдения и изследвания, посещения на музеи и пътувания. Имали са вече и разговори с учители и обратната връзка от тях е по-скоро положителна. "Учителите най-много осъзнават нуждата от промяна", сигурна е Деница, защото в традиционното училище им се налага да преподават по чужда програма и нямат свободата да бъдат себе си.

Деница е убедена, че човек може да промени средата за детето си и че все повече родители и учители ще осъзнават нуждата от нов образователен модел. А както казва Яков Хехт, "ако усещаме, че идва промяна, поне да подготвим децата си за нея".