"Обичат Аллах и навсякъде го пишат"

С тесните улички и къщите, залепени една о друга, кварталът сякаш има невидима защитна мрежа, която не позволява на външния поглед да надникне, да разбере повече за живота вътре в общността. Тук журналистите са по-нежелани от политиците. Особено след обявяването на присъдата на Ахмед Муса, най-уважаваният човек в тази част на квартала, в която живеят ромите мюсюлмани. "Най-добрият човек е Ахмед. Само това ще ви кажа", отвръща жена на въпроса къде можем да намерим проповедника. Друга казва, че той "би си разпилял сърцето, за да даде на гладен - такава хубава душа има". Невидимата защитна мрежа пази Ахмед от въпроси.

Ахмед Муса и жена му в деня, когато проповедникът получи ефективна осъдителна присъда от съда в Пазарджик за проповядване на антидемократична идеология. Фотограф : Георги Кожухаров

Ако все пак настояваш как са се появили тези тениски в махалата, всички разказват набързо историята със сватбата и сервитьорите. И не проумяват защо всички се интересуват от това, тъй като във фланелките според тях няма нищо притеснително. "Просто пише Аллах, както и в книгите го пише. Обичат Аллах и навсякъде го пишат", обяснява възрастната жена от улицата на Ахмед, която е негова близка. Другият проповедник в джамията "Ебу Бекир" пък твърди, че надписът на тениските гласял: "Единственият, който да обожаваш, е Аллах."

И жените в квартала, и мъжете, които пият кафе и лимонада в двора на джамията, отричат възмутени, че това е знакът, използван от терористична организация. Близката на Ахмед жена истински се ядосва: "Вие луди ли сте, майче?! Надуват ви главите и ви лъжат. Каква работа имаме там с тях? В Сирия от колко време имат войни. Берекет, слава на Аллах, че тука има мир!" А мъжете не коментират по никакъв начин "Ислямска държава". Когато питаш директно за организацията, не споменават дори името й или събитията в Близкия изток. Казват само, че не вярват на интернет, че мюсюлмани убиват други мюсюлмани. Защото за тях ислямът е мир.  Твърдят също така, че нито службите, нито полицията са ги търсили заради тениските. Казват само, че са ги направили в града, но не и кой ги е поръчал. В същото време Facebook-ът на Ахмед Муса и приятелите му изобилства със снимки и видеа, на които те правят знаците на ИД, позират със знамето й или са го сложили на своя профилна снимка. Някои от тях имат дори в списъка си с приятели бойци от ИД в Сирия.

Ромите мюсюлмани в "Изток" нямат никакъв друг ориентир в живота си освен религията и никакъв друг авторитет освен Ахмед Муса. В тази част на квартала хората дори не гласуват на избори, партиите нямат никакво влияние. А доколкото държавата тук се възприема като синоним на сигурност и работа, то и нея никаква я няма. Животът тече между пътуванията за по месец-два гурбет в Германия и Франция. Но дори чужбината не може да компенсира липсата на перспектива, защото пропуските в образованието и мотивацията са натрупвани тук с години. Единствената утеха е в исляма. Според тях престъпността в квартала е намаляла рязко, откакто хората са станали мюсюлмани преди десет - петнадесет години. Духовното си просветление са оставили в ръцете на Ахмед, самият той безработен и с основно образование. Зад гърба си той има само един завършен курс за имами в Сърница преди десет години, за всичко останало има интернет. В материалите по делото срещу Ахмед се твърди, че под негово влияние преди няколко години жените в махалата започват да носят бурки (дреха, непозната за българските мюсюлманки), а мъжете дълги бради. Променили се и ритуалите им по сватби и погребения, момичетата започнали да се спират от училище и работа.

От Главното мюфтийство също признават, че нямат никакво влияние върху мюсюлманската общност в квартала. Нито Ахмед Муса, нито другият имам, който проповядва в джамията в квартал "Изток", са служители на мюфтийството, нито получават заплати или хонорари от него. Нещо повече -  джамията "Ебу Бекир" в махалата е построена на територията на частен имот и от мюфтийството твърдят, че нямат правомощия да се разпореждат там или да осъществяват контрол върху дейността й.

Според главния секретар на Мюсюлманското вероизповедание Ахмед Ахмедов това е единствената такава джамия в България, защото поначало те са обществени сгради.

"Няма как да носим отговорност за действията на лица, които нямат пряка връзка с институцията. Не сме в позиция да налагаме каквито и да било санкции в частен имот", казва Ахмедов и добавя, че казусът с тениските на "Ислямска държава" не е в тяхната компетенция. "Тук вече просто компетенцията минава в ръцете на едни други органи като службите за сигурност", коментира той. По думите му различни служители на мюфтийството са правили опити да бъдат допуснати да осъществяват контрол върху джамията и да водят диалог със самоуките проповедници относно методите и принципите им, но досега не са имали успех. "Има някои неща, които са откровено невежество и прокламирането им просто е неправилно", уточнява той. Според него отговорността за капсулирането на мюсюлманската общност в махалата не може да се стоварва върху една институция, а е комплексен проблем, в който "прозира пренебрежителното отношение на държавата към образованието на тези хора".

Печели ли симпатии "Ислямска държава"

В контекста на хилядите европейски мюсюлмани, присъединяващи се към редиците на "Ислямска държава", въпросът дали групировката може да предизвика одобрение и подкрепа в България безспорно е от голямо значение. Доц. д-р Симеон Евстатиев, специалист по история на арабския свят и исляма от Софийския университет, не мисли, че практическите или политическите действия на ИД ще спечелят симпатиите на критична маса български мюсюлмани. "Мнозинството от тях вероятно изпитват дори отвращение към ИД", казва той, но добавя, че от друга страна, "доктринално салафизмът (идеологията на "Ислямска държава" е свързана в религиозно отношение с уахабитския салафизъм) вече се разпространява на отделни места в България – предимно сред роми и българи мюсюлмани (помаци), където заварва вакуум, създаден от криза на идентичностите." Той обяснява, че при тези групи ислямският компонент на идентичностите обикновено взема връх над останалите (етнически, национални и т.н.), а когато става дума за салафизма, това е още по-ясно изразено. "Той е своеобразна доктринална "матрица", интерпретация на исляма, изповядвана – с известни религиозноправни нюанси (като например въпроса дали точно сега или в бъдеще трябва да бъде обявяван халифат)  - от различни групировки и страни: от Саудитска Арабия до "Ал Каида" и нейните разклонения", обяснява доц. Евстатиев и продължава: "Салафизмът бързо печели последователи с религиозната увереност, която вдъхва чрез апела си за буквално придържане към ранноислямски норми, извлечени пряко от Корана и хадисите. Оттук и възможността за проява на някаква солидарност, на моменти дори въодушевление у отделни салафити, предизвикано от бързите завоевания и "успехи" на ИД в борбата й срещу "неверниците". Такива прояви сред отделни групи мюсюлмани наблюдаваме навсякъде в Европа и по света."

Хората в квартал "Изток" са много гневни на политици, журналисти и държавни институции. Уповават се само на исляма, който според тях е успял да пресече престъпността в квартала. Фотограф : Георги Кожухаров

Тук е важно да отбележим, че по данни на Главното мюфтийство към момента няма нито един регистриран случай на човек от България, който да се е присъединил към "Ислямска държава". Доц. д-р Симеон Евстатиев подчертава, че дори и да има отделни по-крайно настроени личности и малки групи, склонни да се повлияят поне идейно от такива групировки, трябва да се прави ясна и недвусмислена разлика между тях и мнозинството мюсюлмани, с които съжителстваме от столетия. "Традицията – и религиозната, и местната, е създала механизми за възпиране или поне затрудняване на влиянието, което биха могли да упражнят по-крайните религиозни учения", казва той.

Или с други думи, най-добрата преграда срещу проникването на отровата на "Ислямска държава" на местна почва могат да бъдат самите български мюсюлмани. Тук обаче Главното мюфтийство носи голяма отговорност. "Негова задача е да посочва ясно и публично коя точно интерпретация на исляма определя като легитимна в изповядването и практикуването на вярата от българските мюсюлмани сунити, като контролира и как се спазва", казва доц. Евстатиев. Защото "макар и да е важно какво пише в Корана и хадисите, не по-маловажно е как самите мюсюлмани го разбират. От това тяхно тълкуване и разбиране зависи много", категоричен е доц. Симеон Евстатиев. 

Преди две седмици от Главното мюфтийство разпространиха остра декларация срещу "Ислямска държава", но и оттам съзнават, че това е крайно недостатъчно. В следващите месеци вероизповеданието планира да разгърне мащабна разяснителна кампания относно явлението ИД - серия от семинари, лекции и дискусии, в които да се ангажират дипломати, журналисти и академици. "Нашата основна функция е да възпрепятстваме подобни влияния. Не случайно в декларацията ни е поместена фетва на главния мюфтия, който категорично заявява, че не е правдоподобно мюсюлманите да се включват в призивите на "Ислямска държава", припомня Ахмед Ахмедов. И добавя: "Но и неведнъж сме заявявали, че мюсюлманите в страната са здравомислещи хора." 

Джордж Паркър пише в списание New Yorker, че в действията си спрямо явлението "Ислямска държава" западният свят обикновено или ще свръхреагира, или ще подцени ситуацията. А често и двете. България засега е в дремещо състояние, докато не изпадне в някоя от крайностите.

По темата работи и Лора Филева