#Как да живеем заедно

Ахмед Ахмедов: "Ислямът се развива най-свободно в демокрация"

"Ислямът има нужда от опознаване, за да ни станат ясни всички негови интерпретации, от които днес се страхуваме", казва говорителят на Главното мюфтийство Ахмед Ахмедов. Атаката над "Шарли Ебдо" е поредната провокация, която се нуждае от дълбок анализ, който разграничава тероризма от религията. Тероризмът просто не е инструмент в съвременния дебат, отсича Ахмедов. "Да, материята, с която борави "Шарли Ебдо", дълбоко ни осквернява, но не това е начинът, по който трябва да се подходи. Сблъсъкът трябва да е само на територията на дебата и нищо друго", категоричен е той. "Ние живеем в свят на идеи и на свобода, която се простира дотам, откъдето започват свободите и правата на другите. Да се възползваш от едни свободи, за да нарушаваш други, не се вписва в концепцията за свобода на словото", коментира Ахмедов, "а свободата на словото е нещо, което журналистите би трябвало да използват, за да отстояват каузи, не да провокират толкова деликатни теми."

Главният секретар на мюфтийството отбелязва, че макар и казусът "Шарли Ебдо" да постави едновременно въпросите за границите на свободата на словото и на толерантността, демократична и секуларна Европа е най-доброто място да се развива ислямът. "В демокрация той може да се развива най-свободно", убеден е Ахмедов. "Религиозният човек може да изучава, изповядва своята религия и да живее своите религиозни обязаности необезпокояван от никого. Общественият договор дава тази свобода на себеизява, на самоопределение. И не можем да говорим, че под някаква форма религиозните убеждения компрометират секуларизма."

Той смята, че Европа може да научи много за общото живеене от България, защото "ние никога не позволихме конфронтация". "Има още много да желаем от нашия етнически модел, но е факт, че ние не позволихме противопоставяне на различни пластове от обществото." Според него обаче България трябва да инвестира в този процес, в опознаването на религиите и общностите, не да разчита, че той ще съществува от само себе си. Както и Европа впрочем. "Дали на някого му харесва мултикултурна Европа или не, ние живеем заедно и това е факт. Въпросът е да намерим формите, в които не сме пречка един за друг, а като общност можем да генерираме просперитет."

Д-р Ариф Абдуллах: "Не можеш да бъдеш добър мюсюлманин, а лош човек"

"И ако те се присмиват на знаменията на Аллах, отдръпнете се от тях. Докато те спрат с тяхната ирония. Няма текст в цялата нормативна база на исляма, в който да се казва, ако някой нанесе словесна обида към пратеника, към мюсюлманите и към Аллах, убивайте го." Така председателят на Научноизследователския център към Висшия ислямски институт д-р Ариф Абдуллах опитва да обясни защо мотивацията на братята Куаши да нахлуят в сатиричния вестник "Шарли Ебдо" и да разстрелят 11 журналисти не може да бъде обяснена с религията. 

"Всеки нормален човек остана шокиран след Париж, но още по-шокирани останаха тези, които изразяват принадлежност към ислямската религия. Тъй като в Корана намираме текстове, които говорят ясно, че хората, които не принадлежат на исляма, не ви прогонват от вашите домове, не ви убиват, трябва да ги уважавате и да се отнасяте с добро към тях", добавя той. По същия начин д-р Абдуллах отсича, че явлението ИДИЛ противоречи на широките принципи на ислямската религия. "Убиването на невинни хора, на кореспонденти, на жени. Всичко това не е от поведението на пратеника или пък е някъде базирано на Корана или на свещените текстове. Как бихме могли да разглеждаме действията им като легитимни или пък представящи общността", пита риторично д-р Абдуллах.

В седмиците след Париж, когато всеки размахва произволни цитати от Корана и прави "компетентни" обобщения за исляма, той е готов да обяснява дълго и търпеливо т.нар. противоречиви текстове и да дава религиозните аргументи. "Всички хора се интересуват от тези императиви: "Убивайте ги, където ги намерите", които се срещат в Корана. Има исторически обстоятелства, в които те са били създадени. Не можем просто да бъркаме и вадим думички, разкъсвайки цялостта на текста. Императивът "Убивайте ги, където ги намерите" се отнася за езичниците от меканската аристокрация, които са преследвали и убивали вярващите. Вярващите няколко пъти правят опити да се спасят и първото убежище, което мюсюлманите получават при тези гонения, е при християни. В Етиопия. "Убивайте, където ги намерите" е за обстоятелства на война, когато хората биват убивани, прогонвани от домовете си", разказва д-р Абдуллах и добавя, че това означава, че императивът за сражение в Корана не може да бъде мотивиран от различията на вероизповеданията.

Преподавателят не приема популярните призиви, че Коранът има нужда от редакция или от анулиране на отделни текстове от него, но казва, че за реформа на исляма се говори не само в западния свят, но и сред ислямските учени. "Между нашата действителност и автентичните извори на исляма стои един многопластов и сложен исторически период. Съществената част от него е средновековната, когато протича културна трансформация на ислям. Наслагват се исторически контекст, социополитическите отношения, междурелигиозните отношения и автентичният кораничен текст започва да се презентира през филтъра на историческите специфики. И тук вече той се изкривява. Реформата му е необходима, за да пречисти това наслояване и да погледне текстовете в светлината на нашите съвременни условия", обяснява д-р Абдуллах. Така се появява и новият подход при кораничното тълкуване - тематичният, който събира цялата информация за отношението на исляма към жената например и я анализира. В ислямското право също текат дебати за реформа.

Прекарал една част от живота си в Йордания, друга - във Великобритания, д-р Ариф Абдуллах дава ключ към това и как бихме могли да живеем заедно по-добре - въпрос, предизвикван и от домашно отгледания тероризъм, и от появата на антиислямските движения и партии в Европа. "Средновековните ислямски учени са разработили концепции за териториално разпределение на света в две основни категории - домът на исляма и домът на войната. Те са кодирали в този израз "домът на войната" немюсюлманите. Но парадоксалното днес е, че това, което в средновековието са наричали домът на войната, днес се оказва приют на мюсюлманите", отбелязва той, тъй като хората са в процес на постоянна миграция в търсене на по-добро качество на живот. И добавя, че мюсюлманите са приети в Европа и се възползват от нейните социална система, здравеопазване и образование като всички останали европейски граждани.

Това, което все още липсва, за да работи този мултикултурен модел на Европа, обаче е разбирането на различията. "Мултикултурализмът има няколко елемента. Преди години подчертан беше този за общите ни черти, който изигра много позитивна роля и обедини различните групи в Европа. Но общите неща са доста крехка основа, на която можем да съжителстваме. Напрежението произлиза от различията. Струва ми се, че това е бъдещето - да разработим платформа как да боравим с различията, така че те да не са източник на гнет и противопоставяне, а на вдъхновение, обогатяване и взаимно опознаване", казва д-р Абдуллах.

Милена Иршад: "ИДИЛ е по-голям проблем за мюсюлманите, отколкото за немюсюлманите"

Преди няколко дни синът на Милена Иршад се прибира от училище с тройка по литература. Не е научил наизуст цялото стихотворение за Великден. Знае само първите два куплета. В исляма Исус е пророк на Бог така, както и Мохамед. Бог не е позволил Исус да бъде разпнат на кръста, да умре в мъки, а е въздигнат и чака т.нар. Второ пришествие. Мюсюлманите не  честитят Възкресение, защото за тях Исус не е умрял, за да възкръсне. "Да кажеш стихотворение не е само да изречеш  едни думи. Трябва да си отговорен към думите си. Да си искрен в тях", казва Милена Иршад. Още когато записва сина си в това училище, тя се опитва да убеди учителите да не го карат насила да прави мартеници и да учи стихотворения за Великден или за Коледа, в които Бог е назован с някакво име. Казват й: "В светска държава сме." "Ами хубаво, като сме светска държава, защо им говорят за Бог Исус Христос. Кажи им Исус Христос. Говори обективно, като преподавател, стой над тези неща", възмущава се Милена, която заедно със сина си всеки ден преживява липсата на чувствителност в българското училище.

Още в първи клас той е заплашен с изключване, защото след един протест за Палестина, на който ходил с родителите си, написал на един лист "ДОЛО ръцете от Палестина сфалете. Палестинците имат права." Нарисувал задраскан пистолет, с който застрелват човек. Миналата година се прибира разплакан след час на класния, в който предлага на своите съученици да съберат играчки за децата бежанци, а учителката му го скастря: "Как, те убиват българи, те крадат!" Когато имаш шанс да научиш децата на елементарна човечност и го смачкаш, тогава разбираш, че будителското отсъства у някои учители, убедила се е Милена.

Като българка, която е приела исляма, след като се омъжва, често се чуди дали да не запише детето си в училище с други деца мюсюлмани, където няма да е изложено на толкова много провокации. Но после размисля: "Ако го изолираме в училище само с мюсюлмани, нито те, нито другите деца ще се научат да живеят заедно, да са толерантни."

Според Милена проблемът започва да се появява през последните десет години, когато ислямът е натоварен с публична вина. "Стигнахме дотам да ме гледат накриво на улицата, защото съм със забрадка - не винаги, но в определени моменти да ми казват: "Махай се откъдето си дошла!" Обикновено жени на около 60-годишна възраст, които би трябвало да са сладки и мили, а всъщност са озлобени. В тези тежки времена е лесно да вмениш на хората някаква заплаха, но смятам, че държавата я чака по-добро бъдеще, ако престане да потиска тази една десета от населението си", казва тя. Обяснява, че институциите и медиите обикновено се сещат за мюсюлманите, когато има проблем и във връзка с отрицателни събития. И на хората - читатели и зрители - това дотяга, създават си изцяло негативно впечатление. "Така изкуственото разделение се увеличава. По този начин знанието им за нас не нараства, както би трябвало, защото човек се страхува от онова, което не познава и за което не знае нищо хубаво", добавя Милена.

Често се случва да й казват "Това е християнска държава" или "Ти си мюсюлманка в християнска държава". В конституцията обаче пише, че България е традиционно християнска. "Ами ако след десет години е обратното, тогава какво правим", пита риторично Милена и посочва, че тъкмо това са проблемите, които затрудняват общото живеене. А то изисква компромиси, независимо дали мястото, което споделяте, се нарича Ловеч, Дрезден или Малмьо. "Онова, което най-много дразни мюсюлманите, е всъщност двойният стандарт по отношение на нечии думи или действия. Държавата не трябва да съди субективно, а да е държава на всички и както и ние би трябвало да правим някои компромиси, държавата трябва да се грижи за всички нас по един и същ начин", отсича тя.

За атаката над "Шарли Ебдо" Милена чува по радиото. Убедена е, че това не е дело на мюсюлмани вследствие на някакви карикатури, а е атака от страна на "Ислямска държава". Защото едни от последните рисунки на "Шарли Ебдо" осмиват лидера й Ал-Багдади и действията на самата ИДИЛ. "Тероризмът наистина няма религия, колкото и да е клише това. Ислямът е лична отговорност и не само той, а всяко действие на разумния човек. Дори да правиш малко неща, въпросът е да ги осъзнаваш и да си искрен", добавя тя. Милена е яростен противник на "Ислямска държава" и казва, че тя е проблем много по-голям за мюсюлманите, отколкото за немюсюлманите. "Обидно ми е, когато видя знамето им, въпреки че черното е знамето на войната. Но надписът, който използват, е: "Няма друг бог освен Аллах", а това е основното ни кредо; онова, което ме прави мюсюлманка, и не е нещо, от което мога да се разгранича. А те си играят с исляма и с употребата на много историческите извори, а в същото време правят неща, които са толкова далеч от исляма - убиват, държат роби, правят от децата войници. Имат се за "Ислямска държава", но са антиислямска пропаганда", отсича тя.

Според Милена всички носим отговорност да се противопоставяме на идеологията на ИДИЛ. Всеки, който има и най-малката възможност, трябва да обяснява на околните, да разяснява. "Мюсюлманските духовници да разясняват на последователите си за пропагандата на "Ислямска държава". Родителите да говорят с децата си. Държавата да престане да избутва настрани такива като нас, а да ги приобщава, за да се намали страничното негативно влияние. Знам, че в Германия са започнали уроци в училищата по темата. Това е много важно - да се разговаря в училище с децата, да се обяснява. Не може да се занимаеш с някого чак след като този някой е създал проблем. А точно това се получава - оказва се, че не превенцията, а да ги наречем наказателните отряди, са приоритет. А винаги превенцията е по-добра от лечението."

*Очаквайте видео от дискусията по тези теми на www.capital.bg>