Остър родопски завой

Това е процес, за който ще се говори още дълго време, и отзвукът от него няма да приключи със съдебното решение. Причините са няколко. Първо, защото случващото се е прецедент за страната и съдебната ни практика. Второ, защото съдържа в себе си взривоопасни понятия, които, експлоатирани от медии и политици, могат да създадат трайна обществена параноя. И трето, защото разчиства терен за противопоставяния, които могат да се подхлъзнат в крайности. И ако съдът има трудна и тежка задача, то не по-малко сериозни следва да бъдат разговорите около делото и изводите, които трябва да направим. 

В Сърница описват Саид Мутлу като "интелигентен човек, учен човек, добър човек". Кметът казва, че цялото население застава в подкрепа на имама, защото смята, че не е вярно, че "е проповядвал антидемократични неща". Докато трака с токчета към най-близкото до общината кафе, 22-годишната Джамиле ни обяснява, че неведнъж е била на лекциите и проповедите на Мутлу, но не намира нищо необичайно или притеснително в тях. "Той обяснява по един по-разбираем начин религията", добавя тя. Джамиле работи в местния офис на партия ГЕРБ, "защото й е интересно" и мечтае да учи за лекар или адвокат. В нейното семейство всички въпроси, свързани с религията - от ходенето със забрадка до посещението на джамия, са предмет на личен и свободен избор и най-много се цени и уважава трудът. "Трудиш ли се, ще постигнеш много. Баща ми винаги ми е казвал: "Ти знаеш кое е най-добре за теб", разказва Джамиле. Тя предпочита да се облича модерно, не покрива косите си и вечер след работа обича да излиза на кафе с приятели. След шест, казва тя, Сърница оживява. Заведенията се пълнят, младите хора в града живо се интересуват и обсъждат новините, политиката. Напоследък говорят най-често за това, че биха излезли на протест в подкрепа на Саид Мутлу, защото не вярват, че е направил това, в което го обвиняват. Но също така много се вълнуват от това дали Сърница ще получи статут на община, за да може да разполага с повече свобода и средства. Оттам и бъдеще.

Да погледнеш към делото срещу 13-те ислямски духовни водачи откъм кафенето в малък град в Западните Родопи е важна перспектива. Много важна. Защото отговорът на въпросите, които се поставят в съда сега - бродят ли нездрави чужди интереси в региона, които наливат средства, за да объркват умовете и сърцата на хората там, и кой им помага да заразяват с опасни идеи, минава през отговора на много други въпроси. Как живеят българските мюсюлмани? Какви възможности имат да се развиват в собствената си страна? Получава ли мюсюлманското вероизповедание средства от държавата, за да подготвя тук религиозни водачи? Какви мерки предприема, за да контролира или ограничи финансирането на изповеданието от други държави и чужди фондации (защо това е важно - виж карето)?

Защото както ни показа казусът "Катуница" преди точно една година неадресираните въпроси и погребваните проблеми имат неприятното свойство да се материализират, когато най-малко ги очакваме, и могат да поемат по особено опасни маршрути. Съдът е изправен пред тежката задача да прецени дали тези 13 души действително са се опитвали да подкопават демокрацията, разпространявайки радикални идеи. (Виж анализ на фактите по делото тук)

Но процесът и обществената реакция към него оплетоха в себе си кълбо от назряващи конфликти, които тепърва ще генерират несигурност, независимо какъв ще бъде изходът от делото.

Сценарий номер 1. Виновни

Да вземем първият възможен сценарий: съдът решава, че 13-те имами са виновни по повдигнатите обвинения. Според източник на "Капитал" от службите евентуалните присъди, дори и да са в най-леки форми, ще имат дисциплиниращ ефект върху обвиняемите. "Ще ги стресне да внимават какви ги вършат", коментира той. Ще изпрати и сигнал навън, че държавата си отваря очите за това радикални идеи да не намират почва в България.

Експертът, който много добре познава мюсюлманската общност в страната, Антонина Желязкова (председател на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия) обаче не може да се съгласи с тази логика. "Не може да се постигне национална сигурност само с поддържане на страх в мнозинството и гледане под лупа и акции срещу малцинството", казва тя. 

Когато силовите мерки не вървят с паралелни усилия за успокояване на отношенията между религиозните и етническите общности, с инвестиции в икономическото и социалното развитие на българските мюсюлмани, така че те да се чувстват комфортно в собствената си страна и като част от цялото, това по-скоро отваря нови ями пред сигурността. Хората в Родопите ясно заявиха не само че застават зад духовниците си, но и че считат делото за удар към цялата общност. Схващат го като опит да се обезглави цялата група, като се атакуват духовните й лидери.

Ако за нас новините за поредната акция на ДАНС по смесените райони отшумяват с появата на нов медиен скандал, то местните хора ги пазят и помнят. Трупат ги в списъка си с неизлекувани травми. Най-голямата от тях - "възродителният процес" - все още е жива рана. Можеш да го прочетеш в очите им и да го чуеш в личните им истории, които се предават от поколение на поколение. "Ние сме станали толкова безчувствени вече, защото винаги сме били потискани, винаги сме били унижавани", обобщава ситуацията възрастна жена от Рудозем.

Местните хора в Родопите обещават най-малко протести, ако се стигне до осъдителни присъди на имамите. Но дори и да изключим възможността от конфликт, съизмерим с "Катуница", налице е трайно затваряне и отчуждаване на тази общност. Мюсюлманите преминават в режим защита, който ги прави и по-уязвими към външни влияния. Много по-лесно е да запалиш искрата на екстремизма сред уплашени хора, смачкани от липсата на перспектива и разбиране в собствената си държава. "Ще започне капсулация, връщане към едни нелегални форми на религията, дълбоко познати им от времето на комунистическия режим", прогнозира Антонина Желязкова и продължава: "А те ще са много по-трудни за контролиране както от страна на Главното мюфтийство, така и от службите за сигурност."

Сценарий номер 2. Невинни

Другият възможен изход от делото не крие по-малко рискове. Ако съдът намери обвиняемите за невинни, на карта е поставен авторитетът на службите. За тях това ще е поредна акция в районите с мюсюлманско население, която ще затихне без развръзка. И ако се окаже, че шумът е бил напразен, всички бъдещи действия на ДАНС за предотвратяването на разпространението на радикални идеи ще бъдат посрещани най-малкото със скептицизъм. Да не кажем с насмешка.

В същото време атентатът в Бургас това лято ни демонстрира по един зловещ начин не само, че България е на картата на интереса на терористични организации, но и че те могат лесно да пробият системата ни за сигурност. Така ако обвиняемите бъдат оправдани поради липса на доказателства, това ще направи видими и слабите места на разузнаването - липсата на средства и хора в смесените райони, както и хора от общността в системата, некомпетентност по въпросите на исляма и т.н. Източник на "Капитал" в службите призна, че се съмнява, че събраните доказателства ще издържат в съда. 

"Ние създаваме прецедент с това дело и не можем да си мислим, че ислямизмът не следи внимателно какво става в България. Говоря за онези, които експлоатират исляма. Това от гледна точка на сигурността как изглежда според анализаторите в ДАНС?", пита риторично експертът по етнически въпроси Михаил Иванов.

Като цяло арабската преса не отдава внимание на процеса в Пазарджик и в малкото публикации за това използва източници на световните агенции, които подготвят репортажите си благодарение на българските им бюра. Десетина дни преди началото на процеса в Пазарджик обаче в YouTube се появи субтитрирано на арабски видео от нападението срещу джамията "Баня башъ" в София през 2011 г., в което се говори за подтисничество на мюсюлманите в България. То събира над 300 хиляди гледания. В тази връзка емиратският вестник "Ал Баян" публикува материал, който започва така: "Мюсюлманите в България са потискани и страдат от радикални християнски партии, които им пречат да изпълняват религиозните си обреди, най-вече петъчната молитва...". В коментарите на арабски изобилства учудване от случилото се и призиви за равносметка към Аллах, което е традиционната реакция в такива случаи. Материалът в "Ал Баян" продължава с цитат на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи пред турската телевизия TRT, който също говори за проблемите на мюсюлманите в България и съобщава, че от 1990 г. насам са регистрирани над 100 нападения срещу джамии. "Нека Аллах бъде с нашите мюсюлмански братя в България, отсега нататък всеки българин, който видя в държавата ми, ще види тъмни времена. Ще запозная съседката ми, тя е българка. Око за око", пише потребител от Алжир в коментарите под видеото.

Освен всичко друго делото срещу 13-те имами се появява и в предизборна ситуация, когато може да послужи като удобен инструмент в кампаниите на редица политически сили. Най-очевидните печеливши са партиите, които умеят най-добре да експлоатират страха както в малцинствата, така и в мнозинството - националистите, които вървят към обединение "Атака" и ВМРО, както и традиционният играч на същото поле - ДПС. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров ловко използва момента, за да освежи позатихващата си популярност и пообиколи телевизионните студиа, за да словоблудства по темата. Тази седмица ДПС демонстрира значително втърдяване на тона към процеса срещу проповедниците, излизайки с декларация, в която нарича обвиненията недоказани и неаргументирани и осъжда опитите за провокиране на ислямофобия. В движението за права и свободи добре са пресметнали, че ако не изрекат силни думи на защита в тази ситуация, съвсем могат да изгубят влиянието и контрола си върху смесените райони. Защото, както подчертава Антонина Желязкова: "Мюсюлманите, както са уплашени, ще кажат: криви, ляви, лоши, обаче са наши и ние пак ще гласуваме за ДПС, та ако стане много страшно, да ни защитят."

"Ние си нямаме държава"

Скупчени в беседката на двора на голямата джамия в Рудозем, група жени обсъждат нещо с тихи и спокойни гласове. Ако се спреш и ги заговориш, температурата край дървената маса веднага се покачва. Различни по възраст, темперамент и шарки на кърпите за глава, те се вълнуват, току се прекъсват или затаяват дъх, за да се изслушат една друга. Но имат мнение. Имат какво да кажат. И искат някой да ги чуе.

Говорят за процеса. За това, че подкрепят имамите. За афинитета на медиите към провокациите. За двойните стандарти ("Защо не съдят за проповядване на расова омраза Волен Сидеров или тези, които мятаха камъни срещу джамията "Баня башъ"), за "възродителния процес" и спомените оттогава, които ги спохождат напоследък. За това, че ислямът ги е научил преди всичко да уважават и обичат другия. Въпреки и тъкмо заради различието му. За подкрепата, която усещат сред съседите си християни от началото на процеса. Които им предлагат да ги придружават на протестите в Пазарджик.

Когато ги слушаш, разбираш защо експертът по етническите малцинства Михаил Иванов вярва толкова убедено, че най-добрата преграда срещу проникването на нежелани радикални влияния, са самите български мюсюлмани. И че най-добрата база за сигурността не са присъдите, а инвестициите в добри отношения между различните религиозни и етнически групи в страната. В стимулирането на контактите между тях. "Това е основата, на която да се изгражда системата ни за сигурност. Това трябва да е аксиома за ДАНС. Ако искат да генерират сигурност, службите и дирекцията по вероизповеданията би трябвало да правят анализи и да излизат с предложения как да се успокояват отношенията, как хората в Родопите да не се чувстват застрашени и да чувстват стремеж за обособяване и противопоставяне", казва още Михаил Иванов.

Решението на съда по казуса в Пазарджик ще е от ключово значение, за да може обществото да разпознае кои са заплахите и какви са размерите им от проникването на онзи ислямизъм, от който всички се страхуваме. А изходът от делото би следвало да послужи за основа на разумна стратегия за защита. Но е несправедливо и опасно, всички останали институции да вменяват на съда своята несвършена работа и неизпълнени ангажименти по отношение на религиозните малцинства в България. Защото, ако само със съдебен процес държавата може да заявява "аз съм тук", се получава това: една възрастна жена в Рудозем да изпусне в огорчението си фразата: "Ние, българите мюсюлмани, си нямаме държава."