Един за всички. Всички за Ахмед

Възродителен процес в нови дрехи

Горчиво чувство на несправедливост след присъдите се е разляло не само в ромската махала на Пазарджик, а и по Родопите - от Смолян чак до Благоевград. На подсъдимата скамейка бяха изправени техните водачи. Най-образованите и най-влиятелните в общността. Хората, до които се допитват за съвет, за кураж, за насока. И това няма да се промени след присъдите. (Всички бяха признати за виновни за участие в неригистрираната организация "Ал Уакф ал Ислями", а освен Муса двама получиха условни присъди за проповядване на антидемократична идеология.) Казват, че твърдо стоят зад своите имами, които знаят от деца. Които са пораснали пред тях и са поели проповядването от дядовците си, също имами. В хода на продължилото година и половина дело обаче са натрупали огромно недоверие към институциите - ДАНС и прокуратура. И още обида и страх, които складират от десетилетия. Убедени са: това е "възродителният процес, облечен в нови дрехи". Ако питате възрастните хора в Сърница, събрали се за следобедна молитва пред джамията в кв. "Петелци" за делото, те започват да разказват истории как са лежали по трудови лагери, защото не са искали да си сменят имената. Или как старата джамия на същото място е била взривена от милицията пред 1967. "Прозорците на околните къщи се изпочупиха. Дъщеря ми беше бебе и подскочи в люлката", спомня си дядо Салих, който е бил заточен на село Остров за една година, защото е отказал да се нарича по друг начин. 

Дядо Салих от Сърница е прекарал една година в трудовия лагер на село Остров, защото не е искал да смени името си по време на Възродителния процес. Името му означава "добър". Фотограф : Георги Кожухаров

Този ефект от процеса срещу 13-те имами беше силно подценен. Мнозинството от медиите предпочитаха да насочват микрофоните към националистите, развяващи байряци пред съда, за да усилват крясъците им. И нито за миг не им хрумна, че "другата гледна точка" по темата не са "Атака", ВМРО и производните им, които имат политически интерес да раздухват истерия. А са българските мюсюлмани. Защото имамите и процесът срещу тях имат пряко отражение върху техния живот. Никой обаче не ги попита какво означава това за тях.

Делото отмина с много други незададени въпроси. И неполучени отговори. Например как с присъдите срещу 13-те духовни водачи беше защитена националната сигурност? По-голямата част от тях бяха освободени от наказателна отговорност и са глобени единствено за това, че са участвали в нерегистрирана в България организация. Трима (Ахмед Муса от квартал "Изток" в Пазарджик, Саид Мутлу от Сърница и районният мюфтия на Пазарджик Абдулах Салих) получиха условни присъди за това, че са проповядвали антидемократична идеология чрез салафитско направление в исляма. (Може ли салафизмът да бъде антидемократичен - виж в допълнителния текст.)

Тоест след присъдите имамите ще продължат да изпълняват религиозната си дейност, защото не беше намерена причина да не го правят. (С изключение на Ахмед Муса, но той така или иначе не е служител на мюфтийството и няма нужното образование, за да проповядва.) Те самите казват, че не смятат да променят нищо в убежденията си или в начина, по който проповядват. А и никой няма право да го изисква от тях. Защото държавната намеса във вътрешния живот на религиозните общности е недопустима по закон. "Предсъдебното преследване от 2010 г. и съдебният процес събудиха много лоши спомени сред мюсюлманите в България. Те се чувстват отново репресирани, подложени на обиди и унижения. Засили се тенденцията към отчуждение и капсулация на мюсюлманите, засилиха се страховете и недоверието сред християните. Равновесието между етническите и религиозните общности, с което толкова много се хвалим и самоласкаем, беше силно нарушено", казва пред dnevnik.bg директорът на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова, която беше сред независимите наблюдатели на процеса.

Този ефект е обратен на стремежа към повече сигурност. Капсулирането на мюсюлманската общност не я прави по-малко уязвима към нездрави външни влияния. Тъкмо напротив. Още със започването на процеса срещу имамите експерти, които познават и работят с малцинствата, предупредиха, че самите български мюсюлмани са най-добрата преграда срещу проникването на опасни идеи, които експлоатират политически исляма. И не всяването на страх у тях е ключът към сигурността, а инвестициите в добри отношения между различните етнически групи в страната. В засилването на контактите между тях.

Имамът на Рудозем Хайри Шерифов: "Не могат да ни окипазят, не могат да ни изплашат и не могат да променят мнението на хората за нас. Тук ме познават от малък, познават дядо ми. Аз съм израстнал пред тях." Фотограф : Георги Кожухаров

Процесът и последвалите присъди очаквано предизвикаха обратното. Напрежение. Затваряне. Отдалечаване. След всяко заседание националистите крещяха към имамите да си отиват в Анадола. За тях и останалите български мюсюлмани в региона този призив е необясним. Българският език е майчин за тях. Родопите са техен дом от векове. "Друга държава нямаме, друг език нямаме. Кажете ми как човек да възпитава децата да обичат България", вдига рамене имамът на Рудозем Хайри Шерифов. 

"Ако ние сме патриоти и националисти, трябва да направим така, че всички в тази държава да се чувстваме равноправни. Добре. Еднакво защитени. С един аршин да се мери към всички", казва и имамът от Сърница Саид Мутлу. "След всичко това се отвратих от двойния стандарт. И от този криворазбран национализъм - само за българите християни, другите да се оправят и изчезват", добавя той (портрети на двамата имами четете на dnevnik.bg).

Синхрон между съд и прокуратура

Имамите използват често фразата "двоен стандарт". Чувстват предубеденост още със старта на делото срещу тях. Затова не са и учудени от присъдите. Вярват, че ДАНС и съдът са работили заедно за тяхното осъждане. Хайри Шерифов от Рудозем описва процеса така: "Приличаше на път, в който търсим табелата. А тя само е покрита с нещо. Трябваше да извървим пътя, за да ни открият табелата: "Осъдени."

Действително решението на съда е в синхрон с обвинението. Всичко, което поиска прокуратурата, беше уважено от съдия Ивета Парпулова. Адвокатите на обвиняемите и наблюдателите на делото от неправителствения сектор откриха пропуски, противоречия и парадокси в обвинението. Така например в съдебната зала почти всички свидетели се отрекоха от показанията си, дадени в досъдебното производство. В този смисъл ще е интересно да се проследи в мотивите на решението защо съдията е предпочела да се съобрази с първите. Някои от свидетелите признаха, че върху тях е бил оказан натиск от службите. Това заяви сирийският гражданин с български паспорт Муафак ал Асад, считан за лице на въпросната организация "Ал Уакф ал Ислями". Пред "Нова телевизия" той каза, че е бил тормозен, а агенти от ДАНС му предложили срещу пари да напусне страната за известно време и да не се яви на заседанието. Неговото участие в делото беше една от загадките. Ако той е лице на "Ал Уакф ал Ислями" и службите знаят това, защо той не е обвиняем сред останалите имами, а просто свидетел по делото?

В интервю за dnevnik.bg след присъдите директорът на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова казва: "Свидетелите и голяма част от експертите на прокуратурата бяха толкова некомпетентни и несигурни, свидетелствата им манипулативни и нагласени, че не предоставиха никакъв шанс да се проведе същинско наказателно дело или да се въздаде истинско правосъдие."

Имамът в Сърница Саид Мутлу: "Разочаровани сме от отношението на държавата към нас, мюсюлманите. Защото това дело е изцяло на религиозна основа. Ние сме съдени за нашата религиозна дейност. Това го потвърдиха и адвокатите, въпреки че прокуратурата настояваше, че е дело за идеология." Фотограф : Георги Кожухаров

За да се докажат обвиненията в проповядване на антидемократична идеология, бяха използвани и показанията на анонимни свидетели. Един от тях призна, че е служител на ДАНС.  В съдебната зала пък по същество се водеше религиозен спор за това какво представлява салафизмът. В същото време сред вещите лица имаше само един ислямски теолог, който беше подготвен да води подобен дебат. По делото бяха възложени шест експертизи върху иззетата литература и компютри. Те са изготвяни от филолози, социолози, богослови и двама арабисти, като всички те сами заявиха, че не са и няма как да бъдат специалисти по въпросите на религията ислям. В преводите на иззетите от имамите книги и документи бяха открити неточности и интерпретации на думи, които нямат еднозначно значение.

Всичко това, разбира се, са детайли от делото, които тепърва ще могат да се анализират, когато излязат и мотивите на съда. Засега службите могат да си запишат пред обществото, че си отварят очите за проникването на "радикалния ислям" в България. Сегашният вътрешен министър Цветлин Йовчев е ръководил ДАНС по време на спецакцията през 2010 г., когато в ранни зори бяха претърсени домовете на имамите. Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов пък използва делото като аргумент, когато в Брюксел трябваше да представи напредъка на българските служби по разследването на атентата на летище Бургас, в който загинаха 7 души, сред които и един български мюсюлманин. Връзка между двете, разбира се, няма. Трудно можем да намерим политическа сила, която не успя да капитализира процеса срещу 13-те имами. Начело с ДПС и националистите. Първите, за да втвърдят страха у малцинствата, че без тях във властта няма да има кой да ги защити. Вторите, за да подклаждат необходимостта на гладната за лесни отговори на сложни въпроси публика.

Хората в Сърница се шегуват горчиво, че те са "избиратели" само по време на избори. През останалото време политиците са глухи за тях и проблемите им. И без значение какво е отсъдил съдът по адрес на имамите, обществото дължи на всички останали български мюсюлмани честен дебат за мястото им в него.