Напред, компютърът е слънце

Промяната се случва. Макар и плахо и с малки стъпки. Липсва й обаче водачът, който да подготви средата така, че повече хора да я усетят.

Ученето като игра

"Децата днес имат досег до най-новото, до всичко модерно. Когато училището не отговаря на техните потребности, то се превръща в нещо скучно и изоставащо спрямо тях", казва Десислава Миленкова. Тя вижда ефектите от използването на Envision и Jumpido най-вече в мотивацията на учениците си, които идват на училище с желание, а състезателният елемент в платформите ги стимулира да учат. За управителя на "Нимеро" Кирил Русев целта на иновативния софтуер е да накара децата да бъдат активни. Според него по този начин те разбират, че компютърът може да се използва не само за игра, свикват да работят в екип и в крайна сметка повишават и резултатите си в училище.  

"Нимеро" търсят активно контакт с училищата и в последните години попадат по-скоро на отворени учители и директори, които искат да разчупят учебната програма. Само с трима души екип иновативният софтуер вече се използва в над хиляда класни стая в България. Понякога обаче удрят на камък. "Няма да забравя едно училище в Хасково, в което учител плати от собствения си джоб за Jumpido, а след това директорът му забрани да го използва", спомня си Кирил Русев. "Къде ви е разрешението от министерството", питат го пък в други училища. Едноименното министерството отдавна е на много крачки назад от реалните нужди на образователната система - електронната форма за обучение не съществува в закона и съответно не може да бъде призната. (За тези и други пречки пред навлизането на модерните форми на преподаване в българските училища четете тук.)  

"Когато човек се интересува, намира." Така просто обяснява директорът на 137 СОУ Мариана Закова навлизането на новите технологии в нейното училище, получило титлата "ментор в иновациите за България". Абонаментът за софтуера струва 1500 лв. на година от делегирания бюджет, а родителите купуват мишките за децата. Преди това обаче директорът внимателно е проучила кои са силните страни на училището и е инвестирала в допълнителна квалификация на учителите по английски и информационни технологии. Според нея развитието на едно училище зависи от неговите кадри и всеки директор е свободен на прецени накъде да го насочи. Умелото управление на 137 СОУ вече дава резултати - броят на децата, които искат да учат в него, нараства (макар и училището да се намира в крайния "Люлин", далеч от центъра на града), а с него и заплатите на учителите.

Урок за след училище

Опашка от кандидат-ученици има и пред 19 СОУ "Елин Пелин". През миналата учебна година в коридорите му се простира Plumpy BookStore 19 - книжарница за канцеларски материали, книги и учебни помагала за малките класове, зад която стоят ученици от 9А клас. Проектът е част от упражнението им в час по "Учебна компания", а задачата е да създадат и управляват успешно фирма в реални условия. Учениците инвестират с акции от по 5-10 лв. в компанията, задават краткосрочните и дългосрочните й цели, начертават бизнес план, търсят контакт с доставчици и отчитат приходите и разходите си. Намират спонсори, които ги подкрепят в участието им на национално състезание с проекта. Целта на книжарницата е на малките ученици да не им се налага да излизат от училището за материали.

В първите си часове през новата година вече десетокласниците обсъждат силните и слабите страни на представянето си. "Спечелихме опит и натрупахме печалба", споделят учениците с учителката си по география и икономика Мирела Петкова. "Маркетингът ни беше слаб", чуват се и критики. Идеята тази година е да развият продукта от миналата с някаква иновация и да подобрят резултатите си.

"Учебна компания" е част от програмите на "Джуниър ачийвмънт България" - организация в областта на икономическото образование, чиято цел е да образова и вдъхновява младите хора да ценят свободната инициатива, бизнеса и икономиката, за да подобрят качеството на живота си и да са успешни на полето на глобалната икономика. Тя работи в България вече 16 години, а в момента по програмите й се обучават над 33 хиляди ученици.

"Училището започна да работи с програмите на "Джуниър ачийвмънт" преди 15 години, търсейки вариант как да привлече вниманието на децата да останат", разказва Детелина Арнаудова, директор на 19 СОУ. Според нея тези учебни програми дават на учениците полезни компетенции за живота и умения да се ориентират в променящата се икономическа среда. И са атрактивни, защото предлагат възможности за изява, като например състезанията между всички класове, които учат по тях. А най-важното е, че учениците наистина виждат как и къде могат да използват наученото в час - нещо, без което днешното обучение няма как да функционира успешно.

"Цялата образователна система трябва да бъде преобърната - малките да учат, играейки, а големите,  правейки нещата", убедена е Мита Георгиева, директор "Образователни програми и обучения" в "Джуниър ачийвмънт" и дългогодишен учител. И прави уточнението, че образователната политика съвсем не трябва да бъде само на министерството на образованието - в нея трябва да са активни например и това на икономиката, както и общините.

"Децата могат много повече." Това е един от изводите след внедряването на друга успешна учебна програма - канадската система за математика Jump Math, която в България се превежда, адаптира и популяризира от Института за прогресивно образование. Резултатите за миналата учебна година показват, че учениците значително повишават успеха си, а много от тях дори надвишават държавните образователни изисквания. Освен това стават по-уверени, започват да мислят аналитично и критично, да търсят решения на проблемите. Достатъчно е просто материалът да бъде представен по различен начин - според интересите и мнението на ученика и в обща работа заедно, а не пред него, от дъската.

Анализът от използването на Jump Math разбива и мита, че някои деца са талантливи по математика, а повечето други - не. "Всички деца могат да са ентусиазирани ученици по математика и да успяват - дори много повече от очакванията, което всъщност им помага да са успешни и по другите предмети", смята Явор Джонев от Института за прогресивно образование. Освен това според него и всички сегашни учители могат да бъдат обучени и да постигат отлични резултати с учениците си.

"Качеството на учене може да се подобри значително само чрез промяна на педагогическите нагласи и методи", категоричен е Явор Джонев. Според него електронното съдържание и компютрите са само инструменти и ако те бъдат прилагани в контекста на наложените крайно неадекватни, педагогически практики, няма да доведат до качествена промяна.

Видео вместо хартия

В нуждата от промяна е убеден и Дарин Маджаров, който създава сайта за видеоуроци "Уча.се". Те представят учебния материал в анимирани клипове по разбираем начин и на близък до учениците език. Най-трудните моменти са обяснени стъпка по стъпка с много силна визуализация. Учениците могат да задават въпроси и да дават предложения за нови видеоуроци. Учителите могат да използват клиповете като база за дискусия в часа или да ги препоръчат за гледане вкъщи. Спестяват и време на родителите, ако искат да обяснят даден урок на децата си. Подобни платформи са изключително полезни, ако учениците отсъстват от часове или въобще не могат да присъстват в училище.

Статистиката за посещенията в "Уча.се" ясно показва, че има търсене на подобен продукт - за година и половина, без да се инвестират средства в реклама, са изгледани над 3 милиона урока, 90 хиляди души месечно ползват "Уча.се", а на ден се гледат 20 хиляди урока.

"Уча.се" се разпространява от уста на уста и учениците и учителите сами търсят платформата. "Учителите искат да направят всичко възможно, за да привлекат вниманието на учениците. И голяма част от тях, вместо да обвиняват системата, се опитват да търсят нови методи", смята Дарин Маджаров. Например преподавателят по химия от Националната Априловска гимназия в Габрово Мария Николова, която случайно попада на няколко видеа от "Уча.се", започва да ги използва в часовете си, а впоследствие се присъединява и към екипа и работи по нови клипове. Тя вярва, че учителите са свободни да разнообразяват начините си на преподаване, "стига да не ги мързи" и да не зависят от т.нар. автоцензура - "щом не е разрешено от МОН, няма да го ползвам".

"Промяната ще дойде", убеден е и Иван Господинов, създател на екипа на "Кан академия България" в България ("Кан академия" се заражда през 2004 г. в САЩ и се превръща в един от най-успешните проекти за образователни видеоуроци.). Въпросът за него е как потребителите ще възприемат новите образователни продукти  - дали отделни учители ще ги въвеждат в собствените си класни стаи, или цели училища ще правят пилотни проекти, или пък издателите просто ще добавят повече функционалност към продуктите, които вече предлагат на училищата, и те ще станат общодостъпни.

А потенциалът на новите форми е огромен. В "Кан академия" например използват т.нар. карта на знанието, както и визуализация на компетентности на всеки потребител. Така той може да види пропуските си. Вече се обсъжда и как платформата може да бъде в помощ за кариерно ориентиране - например да има карти на знанията за различните специалности и ученикът да се ориентира какво трябва да знае, ако иска да се развива в тази посока. "Големите компании биха могли да признават тежестта на платформите, както в момента се признават изпити като Toefl, GMAT и т.н.", отива още по-далече Иван.

Според него електронното образование в българските училища се развива, но го бавят от чисто административни причини. "Структурите на образователната система не са адаптивни и това е причината да се бави. За сметка на това в домовете е-образованието отдавна е почукало на вратата", коментира Иван. И дава прост пример за разликите между учебниците и новите технологии - в учебника ученикът заварва разписана задача, докато във видеоурока или в платформата за упражнения той става свидетел на нейното поетапно решаване: "Представете си, че авторът на учебника пише учебника пред вас и ви обяснява заедно с това защо го пише по този начин."

Краят на учебната бумащина

Материална книга за взетите учебни часове, дневник, протокол за резултат от изпит, характеристика на ученика, книга за решенията на педагогическия съвет, книга за регистриране на заповедите на директора, дневници за входяща и за изходяща кореспонденция, летописна книга (?!). Това са само малка част от всички общо 73 (хартиени) документа, които според наредба на образователния министър трябва да се водят в училищата. Всеки един от тях е стриктно описан до последния детайл (включително с какъв вид корици трябва да е и какво да пише на заглавната му страница). Проверяват се от контролните органи на министерството, които, ако искат, могат лесно да открият нарушения (дори писане с различен цвят химикалка е достатъчно). Учителите и директорите се стресират заради евентуални проверки и прекарват времето си за почивка, за подготовка на следващ урок или за индивидуално обучение с напреднал или изоставащ ученик в попълване на графи в тетрадка.

Не е трудно да се досетиш, че всичко това може да бъде опростено с онлайн платформа за управление на учебния процес. Такава е например u4ili6teto.bg на Центъра за образователни инициативи. В нея учителите могат да разработват и качват учебен материал, да дават домашни упражнения на учениците и да следят развитието им. Статистиката се прави много по-лесно и всъщност показва много повече от хартиения дневник. Учителят (а и родителят) може да види кои уроци и кога ученикът е разглеждал, колко време е прекарал на тях, кои са силните и слабите му страни. Ако повече училища са включени в подобна платформа, инспекторатите и министерството могат лесно да разберат как вървят постиженията на учениците в различните райони, кои училища трябва да се поощрят и на кои трябва да се обърне повече внимание.

Вече има училища, които активно използват подобни платформи, но заради архаичните закони и наредби те въпреки това трябва да попълват и хартиените документи. "В момента платформите не са незаконни, но са паралелно съществуваща реалност на разписаното официално", коментира Цветан Цветански, председател на управителния съвет на Центъра за образователни инициативи. Така всичко зависи от добрата воля на директора и учителите и от това дали са достатъчно убедени в полезността на новите форми, за да инвестират ресурси в тях въпреки пречките на системата.

Навлизането на модерните начини на преподаване отдолу нагоре - през учителите и техните ученици, всъщност е добър знак. Той показва, че истинските участници в системата виждат дупките в нея и се опитват не просто да ги замажат отгоре, а да променят цялата настилка. Успешни инструменти за това вече има. За държавата остава само да не им пречи с ненужна администрация и да побутне онези училища, които още не са намерили стимула да си поправят пътя. Всъщност не е сложно. Ама никак.