ВКС ще тълкува: Кога лихварството е престъпление?

По този въпрос съществува противоречива съдебна практика от повече от десет години. Според масовата съдебна практика, за да е налице престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК - незаконна банкова дейност, няма значение произходът на средствата, които се предоставят като кредити - дали са лични или чрез влогонабиране. Достатъчен е фактът на системно предоставяне на парични средства срещу лихва, чрез което заемодателят реализира доходи, но без да има разрешение за извършване на такава дейност.

На противоположно становище е Висшият адвокатски съвет (ВАдС), откъдето идва и предложението за образуване на тълкувателното дело. Според ВАдС предоставянето на кредити по занятие със собствени средства, които не са резултат от влогонабиране или друг публичен ресурс, не е основание за търсене на наказателна отговорност в случая, защото не се осъществява в пълен обем банкова дейност.

Висшият адвокатски съвет цитира в подкрепа на своята позиция и становището на професора по наказателно право Пламен Панайотов, което той е изразявал многократно, че основният белег на банковата дейност е кредитиране с публично привлечен ресурс, а като изключителна банкова дейност може да се определят сделките по публичното привличане на влогове или други възстановими средства, приемането на ценности на депозит, дейността като депозитарна или попечителска институция. Отпускането на средства, които не са набрани чрез публично предлагане, може да се осъществява и от финансови институции и физически лица при режим, различен от този на банките, смята проф. Панайотов.

В предложението на ВАдвС се посочва, че напълно идентично е разбирането и на Българската народна банка, че банков лиценз се изисква само за такъв вид кредитиране, извършвано по занятие, за което се използват парични средства, набрани чрез публично привличане на влогове, а отпускането на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, извършвано като основна дейност, характеризира извършващия го като финансова институция, за което не е необходим банков лиценз.

"Престъпление по чл. 252 от НК може да има само ако кредитирането е със средства, събрани от влогонабиране. Само тогава кредитирането представлява банкова дейност, която е подчинена на разрешителен, а не на регистрационен режим. В останалите случаи, когато кредитирането е извършено със собствени средства, то не е престъпление, а административно нарушение по Закона за кредитните институции" - това заяви за "Капитал" проф. Панайотов през 2016 г. по повод на повод на започналата тогава проверка срещу бившия финансов министър Стоян Александров (вече покойник) за давани от негова фирма кредити. Самият Александров получи две обвинения в лихварство през 2018 г. През цялото това време Александров поддържаше, че нито той, нито фирмите му някога са взимали дори и един лев заеми, което означава, че е давал назаем само свои собствени пари, при това с доказан произход и платени данъци.

Случаят с Александров е най-известният от тези казуси, но в действителност точно той е натоварен с много подозрения, че е генериран по политически причини, тъй като тогава Александров беше столичен общински съветник от партията на Татяна Дончева "Движение 21", която към този момент се бе кандидатирала за президент.

Казусът обаче има и други измерения - огромната по мащаб лихварска дейност на ромските барони в почти всички ромски махали в страната, чрез които се държат в подчинение социално слабите обитатели на тези общности, а от друга страна - средствата за този бизнес се захранват основно от друга престъпна дейност. Това обаче са проблеми, които се решават не чрез съдебната практика, а с управленски мерки на държавата по отношение на престъпността, интеграцията на ромите, безработицата, купуването на гласове и др.